Местан: ДПС се бори за Завета на Апостола

Елица Мартинова 19 февруари 2014 в 10:19 5548 10

Пеевски изключи Илхан Кючюк от ДПС-Ново начало

14/11/2024

В СОС: Защо маймуните са по-важни от хората в културните институции

Три декларации по повод петъчното изказване на Хюсеин Хафъзов от ДПС бяха разгледани днес в пленарна зала. От ДПС също излязоха с позиция по въпроса, която бе представена от лидера на партията Лютви Местан.

Председателят на ДПС посочи, че България трябва да се гордее с етническия си модел и етнорелигиозните, културните и езиковите различия трябва да бъдат разглеждани като богатство.

По думите на Местан ДПС е имало ключова роля в запазването на етническия мир, защото чрез създаването си партията е успяла да "преобразува болката от Възродителния процес във воля за обща държава".

OFFNews публикува цялото изказване на Лютви Местан:

Упълномощен съм от ПГ ДПС да заявя, че всеки един член на ПГ ДПС ще следва неотклонно завета на Апостола за демократска република, в която българи, турци, евреи и пр ще бъдат равноправни във всяко отношение, и сме готови да четем и следваща част от този Завет - и всички ще спадат под един общ закон. Всъщност, това е концепцията на Апостола за основа на правовата държава. Ние ще следваме този завет, докато той бъде реализиран наистина. Докато се постигне истинското равноправие. Ние с вас можем да спорим дали е постигнато това равноправие, за което мечтае Апостола. Вие вероятно ще отречете нашата теза, че има какво да се желае, за да бъде изпълнен днес със съдържание Заветът на Апостола. Но той е разбрал, че няма развитие за нито една страна, която не е осигурила своя етнорелигиозен мир.

Апостола е имал силата на духа да каже всичко това в годините на чуждо владичество.

Без да правя произволни асоциации, ще кажа, че има едно нещо, което трябва да се признае на ДПС - тази партия бе създадена като реакция на Възродителния процес, но вместо да тръгне по пътя на реваншизма, ДПС още с учредителния си акт, с първата си учредителна декларация, каза "не" на реваншизма, на сепаратизма, "да" на териториалната цялост и неприкосновеност на единствената родина, която имаме - България. Преобразува болката от Възродителния процес във воля за обща държава и светът заговори за българския етнически модел - най-ценния продукт на демократичното гражданско общество. Заслугите за него не могат да се партизират, но това не можеше да стане без онзи магически процес на трансформиране на болката от Възродителния процес във воля за обща държавност. Оттогава насам само с политически средства ние се борим за онова право от Завета на Апостола.

В България етнорелигиозните различия, които наистина са обектиран факт, не зависят от ничия вола. Днес ние трудно можем да си представим моноетнична, моноезична, монокултурна страна - няма такива държави. Разноезичието, разноетничността са характеристика на всички съвременни общества. Въпреки това колегите от ПГ ДПС приемат и основния принцип, заложен в българската Конституция, за единството на българската нация - забележете, защото смятаме, че и нацията не изключва, а предполага етническите религиозни различия.

Защото ние имаме разбирането за гражданската концепция за нацията, но не само формалния институт на гражданството, има още нещо - гражданство плюс воля за обща държавност. Това може да осигури гражданския мир в страната.

Това означава обаче още малко воля, за да погледнем на културите, на езиците, на етнорелигиозните съставки на българския народ като част от богатството именно на българската нация. Имаме ли го това разбиране? Добре би било. Смятам, че етно-религиозните различия в българското общество се възприемат от определени политици не като ресурс за развитие, не като богатството на България, а като проблем, като риск, като нещо, което застрашава националните интереси.

Тогава какво да правим с тези етно-религиозни различия? Има няколко подхода - логиката на Възродителния процес - да кажем, че ги няма, и да ги асимилираме.

Магията е да разберем, че еднонационалността не е етнонационалност, че нацията е надетническа категория, която включва всички български граждани. Останалото се разполага в логиката на Възродителния процес.

Ако все пак обаче приемем, че етнорелигиозните различия са факт, но някой мисли, че те застрашават националния интерес на България, историята познава и други начини за решаване на този проблем - ще ги прогоним. Точно на тази логика са подчинени етническите прочиствания - ще ги изгоним.

И днес се чуват подобни възгласи. Никой от нас няма намерение да отива нито в Анадола, нито където и да е. България е нашата родина и ще бъдем нейните синове, защото дори когато, принудени от икономическата криза, нашите младежи отиват в чужбина, на третия ден ги стяга носталгията не за някоя друга държава, а за България, защото, вероятно, в сънищата си чуват песните, с които са закърмени - както българските, така и на родопския славей, който възпяваше скалата зад Ловеч. Различията ни не са проблем. Можем да ги осмислим като богатство, но за това се иска малко политическа воля.