Докъде стигнахме със спора ни със Северна Македония? Този въпрос отново изплува на дневен ред след като албанската телевизия Клан съобщи за нов нон пейпър за решаване на спора между София и Скопие, без да посочва конкретен източник на документа. Затова към момента на нон пейпъра се гледа твърде скептично.

Една историческа истина - две национални идентичности

В публикувания документ, за който няма потвърждение нито от властите в София, нито от Скопие, се твърди, че в Северна Македония ще се засили контекстът на мултиетническото общество чрез включване на българския наратив. Предлага се българите да бъдат включени в Конституцията, наред с всички други етнически общности в Северна Македония. Така българите в западната ни съседка биха получили защита и специална грижа от държавата, за да запазят, популяризират и изучават собствения аспект на историческите събития.

Добавя се, че мнозинството от славянския народ, които идентифицират себе си като македонци и които разчитат на историческия контекст за уникалост на македонския народ, ще запазят възможността за собствен аспект и наратив за тази обща история. И така се прибягва до витиеватата формулировка, че ще съществува единствена фактическа истина, произлязла от емпирична научна дейност, на която ще се позволи двоен аспект на определяне на националния контекст и значение за две национални идентичности. Тази двойна система ще се прилага и в образователната система, с двойно обяснение на контекста на историческите събития, включвайки и македонския, и българския наратив.

Какво отговриха властите в Скопие?

За правителството на Северна Македония официално е предложението, представено по време на председателството на Португалия в Европейския съюз. Смятаме, че това предложение позволява решения, които са приемливи за всички страни. Това се посочва в отговор на правителството на въпрос на агенция МИА дали в обръщение е новият нон пейпър, оповестен от телевизия Клан.

Република Северна Македония остава посветена на процеса - с цел превъзмогване на различията с Република България, с което биха били отстранени пречките за начало на присъединителни преговори с ЕС. Това е в интерес на гражданите на двете държави, а с това и за европейския дневен ред, се казва в отговора.

Надяваме се, че възможно по-скоро ще се създадат политически условия в България, за да се отвори възможност за интензивен диалог между Скопие и София за решаване на въпросите, които предизвикаха блокиране на процеса на разширяване на ЕС, пише още в отговора на правителството в Скопие, цитиран от БТА.

Какво предвиждаше португалското предложение?

През юни 2021 г. България отхвърли предложението на Португалското председателство на Съвета на ЕС за компромис между София и Скопие.

Ключовите точки в предложението бяха:

- Северна Македония да изготви пътна карта, чието изпълнение трябва да се следи в рамките на Процеса за стабилизиране и асоцииране; 

- Северна Македония да признае, че македонският език е кодифициран през 1945 г.;

- София и Скопие да излязат със собствени, тоест едностранни декларации по становището им за краткото и дългото име на Република Северна Македония;

- Включването на външни експерти, тоест историци от ЕС, в смесената историческа комисия;

- Изрично ангажиране на властите в София и Скопие с член 11 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Така "двете договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга" и Северна Македония ще потвърди, че "нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Северна Македония";