Дянко Марков е роден на 4 октомври 1922 г. в Плевен. Завършил е Военното на Негово Величество училище. През март 1944 г. е произведен в чин подпоручик. Участва като летец бомбардировач във войната срещу Германия. През 1948 г. Марков е осъден заради членство в Съюза на българските национални легиони. Между 1948 и 1952 г. е политически затворник. След това работи като строител, миньор, стругар, оркестрант.

Дянко Марков се включва в обществения живот след 1989 г. Става председател на Българския демократичен форум (БДФ) и председател на Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище, школата за запасни офицери, родолюбивото воинство и гражданство. Освен това е редактор на списание „Един Завет“ и на вестник „Истина“. Марков е депутат от СДС в 37-ото и 38-ото НС.

Дянко Марков е член и бивш председател на Българския демократичен форум, който се явява на изборите в коалиция с Демократи за силна България (ДСБ).

- Г-н Марков, как оценявате политическата обстановка преди изборите? 

- Мога да я оценя с две думи – политическа истерия. Така не се води предизборна борба, така не постъпва разумният и трезв държавник - с тази разюздана истерия, с която се охулва противникът. Трябва да се разбира, че политиката е въпрос на разумно действие, насочено към доброто на хората и на общността, и от тази позиция аз съм против цялата тази злоба, която се насажда и разпространява и която е залог за нездраво бъдеще на политическия живот след предстоящите избори.

- Вие сте бил депутат от СДС в 37-ото и 38-ото НС. Как оценявате настоящия курс на СДС?

- Аз не съм много в течение на програмите на СДС и затова не мога да оценя програмата на партията, но не мога да скрия моето огорчение, когато разбрах, че на Форума беше отказано да бъде включен в коалиция със СДС. В това отношение приятно ме изненада Иван Костов, макар че нещата между нас невинаги са вървели благополучно, че от страна на ДСБ е прието коалиционното партньорство с БДФ, който е идеен наследник на стария български национализъм от преди Втората световна война.

- Лидерът на ДСБ Иван Костов неведнъж е казвал, че управлението на ГЕРБ застрашава демокрацията. Как ще коментирате това?

- Зависи какво се разбира под тази оценка. Всеки, който се е обявявал за съперник на последното правителство, ще намери такива доказателства. До известна степен ГЕРБ е единствената възможност да не бъде допуснат отново агресивният комунизъм в лицето на БСП, подкрепена от ДПС. Това е основната заплаха за нашата страна. Трябва да бъде излъчен парламент, който да има едно стабилно управление в бъдеще. Този парламент неизбежно ще включва ГЕРБ и затова атаката срещу ГЕРБ не трябва да минава една определена граница. Всеки, който отива пред урната, трябва да се разбере едно: че състоянието на страната ни, нейното отиване на дъното на европейската цивилизация, е резултат от комунизма. Затова независимо от всички съображения и оценки, които могат да се направят за правителството на ГЕРБ, най-важното е, че то не остави България под опеката на Москва.

- Каква беше целта на протестите от изминалите месеци според Вас? Срещу правителството на ГЕРБ ли бяха насочени те? 

- Протестите, които се разиграха в нашата страна, имаха една причина – продължителната криза, която всеки един гражданин на страната - кой повече, кой по-малко - изживяваше. Това е основната критика срещу правителството на ГЕРБ – занемаряване на социалния момент при управлението на страната. Управлението на ГЕРБ в някои отношения превъзхождаше предишните. В настъпилата криза успя да удържи стабилността с лишения и жертви от страна на гражданството, пренебрегвайки това, че България беше в едно крайно изнурено състояние, което не можеше да не излезе на протест.

Но искам да подчертая, че протестите бяха манипулирани от БСП. Това пресилено отношение, тази хула, която се шири и сега с всяко явяване пред екраните, защото те държат под контрол медиите в България. Това трябва да се има предвид, когато се говори за протестите. До какво доведоха те? До смехотворни предложения – вчерашни хлапаци, които знаеха да замерят полицаи с камъни и които знаеха само да викат по мачовете, да трошат пейки. Те се изживяваха като хора, които трябва да заседават заедно с Министерския съвет и да пишат Конституция. Такива бяха лозунгите на т.нар. „Орлов мост“. Той дойде и разумните младежи се разграничиха и утихнаха. Беше изумително, че правителството прояви такава слабост и това показва колко едно правителство разчита, че ще бъде оценено това, което е направило. А то направи и добро. Но беше пожертвана социалната правда, социалната нужда на хората, за да може да се закрепи България като страна, която добре изразходва средствата на Европа и се стреми да не стане бреме на Европа, както станаха други страни.

- Коалицията на ДСБ и Българския демократичен форум е една от малкото, които са включили в програмата си само няколко основни приоритети. Как ще коментирате това?

- Прави чест на коалицията, че дава в програмата си приоритет на социалния момент. Не само, защото този момент именно предизвика падането на предишното правителство, а защото това лежи в основата на БДФ като приемник на национализма от периода преди войните. Не може да има силна България без социална правда. Истинският национализъм не може да мине без социализъм в своята същност – социализъм, разбиран като грижа за нуждаещите се. В това трябва да се поучат някои съвременни националисти – да разберат, че национализмът е грижа за всички и повече любов към своето, отколкото омраза към чуждото. Аз подкрепям този национализъм, който не формира врагове, а се стреми враговете да превърне в приятели. Това се опитвам да внуша и на младите хора.

- Според социологическите проучвания коалицията на ДСБ и БДФ няма да успее да премине прага от 4% и да влезе в парламента. Какво е вашето мнение?

- Ако се съди по прогнозите, а те често са верни, коалицията наистина няма да премине тази граница. Ако това се случи, няма да е добре, защото тези гласове ще отидат, за да се укрепи коалицията на БСП, която е под егидата на Москва и България ще загуби независимостта си. Ако се види преди изборите, че коалицията на ДСБ и БДФ не минава този процент, тогава сигурно ще гласувам принудително против предпочитанията си. Ако не успее, една от причините ще бъде разпадът на СДС – единната партия щеше да има много повече поддръжници.

- Ако все пак успее да премине границата от 4%, коя от съществуващите партии и коалиции ще избере за свой партньор?

- Тя няма нужда от партньор. Само трябва да има готовността да поддържа стабилитета на парламента, за да не се стигне при първото по-сериозно сблъскване до нови избори, до "Орлов мост" и други прояви и да се влезе в една хаотична политическа ситуация, която ще дискредитира окончателно страната ни пред хората, които я подкрепят. Ако коалицията пробие, има достатъчно възможности за партньорства – не само с ГЕРБ, но и с някои от другите, които имат разумно отношение и оценка на създадената действителност. При предишните правителства имаше повече престъпления и никой не е излизал да протестира и да прави Орлови мостове. България трябва да запази независимостта си, а за да стане това в парламентарно мнозинство не трябва да влиза БСП.

- Кой според вас ще спечели на предстоящите избори?

- Аз приемам статистическите показатели, според които въпреки оставката на правителството и коалиционната атака срещу ГЕРБ поддръжката на партията е чувствително над тази на БСП. За да не управляват БСП и ДПС, трябва в последните дни, ако се види, че СДС преминава границата от 4% - коалицията на ДСБ и БДФ да апелира своите поддръжници да гласуват за тях и обратното. Това би било мъдро решение на лидерите. Ако и това не се получи, ще гласувам за ГЕРБ.