Дебатът в парламента по ветото на президента Първанов върху текстове от Кодекса на труд

Последна промяна на 19 януари 2012 в 12:00 1182 0

Румен Петков: Един текст в закона е откровено репресивен към БТПП. Не го правете! Това е организация със 100-годишна история. Единствената представителна за България в световен мащаб и в МОТ. От 90 г. нито едно бъргарско правителство не си е позволило да гази по такъв начин работодателски, синдикални, неправителствени организации. Вие знаете кого обслужвате – работите за една персона с 2-3 вестника. Обслужвайки тези интереси днес, вие поставяте под съмнение международния авторитет на България. Ще Ви зачета писмото на Антонио Пеналоса....(бел.ред.: чете писмото) Това е слугинажно решение. Къде отива авторитетът на България в ключова организация, каквато е МОТ? Камарата на архитектите, Лекарският съюз имат ли своите задължения по закон, участват ли в диалога? Утре може да кажете, че те няма да участват в диалога с правителството. Казвате, че нивата на социален диалог са община, област, браншове, национално ниво. Утре ще възложитге на БСК определени задължения, без да я питате дали е съгласна, дали ги приема и дали ще ги изпълнява, ако БСК не ви харесва с нещо, и така ще я изхвърлите. Поставяте под зависимост свободата на волеизявление на организациите. Този текст е дълбоко вреден за демократичните устои на развитие на българската държава и вие го знаете много добре. Тези текстове ще бъдат фатални за вас. Не за вас лично, за вас като правителство, за нас като държава и общество. Това е първият случай за тези 20 години, в който с нормативен акт работодателските и синдикалните организации се поставят в категорична зависимост от волята на българското правителство. Тук не става дума само за БТПП. По силата на този текст вие елиминирате всички браншови организации, които имат възложени отговорности с нормативен акт. Вие се стремите да изправите всички срещу себе си. Сами влизате в схема, от която няма излизане. Тази стъпка ще опозори България в международен план и ще постави под съмнение волята на българското правителство да води ефективен диалог с неправителствените организации.   Мартин Димитров: Преди не много време в тази зала имаше реч на новия президент Плевнелиев и, когато той говореше за диалог, консенсус, отваряне на институциите, всички вие ръкопляскахте бурно. Час по-късно искате да извадите БТПП от тристранния диалог. По-голяма демагогия и лицемерие от това няма. Имам към вас един основен въпрос: Каква е целта да отпадне БТПП от тристранния диалог? Една възможна цел има – дебатът да стане по-тесен, по-слаб, правителството да налага своите тези. Очертава се тенденция всяка организация, която не слуша управляващата партия, да последва тази съдба. Това е посланието, което отправяте към бизнеса и синдикатите. Действате на сталинския принцип „Има човек - има проблем, няма човек – няма проблем”. Много от вас леко смутено гледат надолу, когато се обсъжда този закон. Убеден съм, че в момента изпълнявате нечия воля. На някой му е щукнало в България да се ограничи демокрацията, като се ограничи представителността. Ако целта на ГЕРБ днес е отстрелване на БТПП, утре вероятно на БСК или на някой друг, който не е слушал, това означава намаляване на демокрацията. По същия закон са предвидени критерии за увеличаване числеността на бизнес организациите и синдикатите, т.е. в условия на по-висока безпработица, вие налагате по-високи критерии. Това отново е в същата посока – по-малко организации да бъдат представителни и на по-малко хора да им се чува думата и да може по-лесно ГЕРБ да налага своята воля. Аз се чудя как не се намери 1 човек в ГЕРБ да стане и да каже „Не го правете така, бе, хора!”. Демокрацията е нещо, което не може да бъде потъпквано по този начин. ГЕРБ беше създадена през 2005 г. Много неща са се случили преди това и много ще се случат след това. Ако имате заблудата, че светът започва и свършва с вас... Неприятно и нелогично е Първанов и Румен Петков да бъдат защитници на демокрацията. Но когато се правят глупости, се случват странни и нелогични неща. За да бъде отхвърлено това вето, са нужни 121 гласа. Призовавам независимите н.п. Част от вас бяха написали предложение да отпадне този текст. Ако нямате волята и исмелостта да отхвърлите този законопроект, поне да не влизате в залата. Призовавам депутатите от ГЕРБ, ако вътрешните правила на партията ви не ви позволяват да гласувате по друг начин, поне не участвайте в това гласуване. Ако това решение мине, първото посление от българския парламент в началото на новата година ще бъде, че демокрацията е станала по-малко. Много ще съжалявам, ако не съм могъл да спра случването на тази беля. Ако се приемат подобни текстове, не се чудете защо имиджът на парламента е толкова нисък. Каква ви е ползата в тристранката да останат само хора, които мислят като вас? Ами, тогава няма смисъл от тристранка – да остане само Б.Борисов, който да чертае пътя. Правите същото, каквото направи Унгария. ЕС се прави, че не вижда какво става в Унгария, както се прави, че не вижда какво става в България. Нещата отиват към диктатура. Да не се дава възможност хората да се изкажат – това е диктатурата. Ако продължите по този път, както ЕП и ЕК специално се занимават с Унгария, утре специално ще се занимават с България и тогава лекото ви притеснение, което виждам в момента, ще прерасне в паника. Има неща, които никой политик не бива да си позволява – това е да посяга на демокрацията. Намерете в себе си доблест да не се срамуваме от българския парламент.   Хасан Адемов: От нашата ПГ няма да подкрепим приетите текстове в КТ. На първо място, с тях се стеснява територията на социалния диалог. Едва ли има човек в тази зала, който да оспори това твърдение. Защото НСТС е мястото, където трябва да се чуват максимален различен брой предложения, мнения, тези, вкл. различни от предложенията на правителството. НСТС по закон е консултативен, съвещателен орган, там е мястото, където трябва да се обсъдят абсолютно всички тези, за да може да се подпомогне правителството и НС при вземането на решения. Част от приетите текстове противоречат на Конституцията. Ограничава се правото на сдружаване. Вярно е, че държавата може да налага правила, но те не трябва да надминат онази граница, която позволява на правителството да се намесва в самоорганизацията на съответните структури. Държавата не може да се меси в организационните устави на съответните сдружения. На следващо място, няма ясен отговор нито в мотивите на законопроекта, нито в гласуваните текстове, кое налага промените на тези критерии. Увеличени са количествените критерии, при това в противоречие с Конвенция 87 на МОТ. Подходът към различните организации е различен – при синдикалните организации се увеличават от 50 на 75 хил. членове, а за работодателските организации е възприет различен критерий – брой на трудовите договори. В условия на криза, когато безработните се увеличават, броят на заетите намалява, да се увеличават количествените критерии няма логично обяснение. Не може досега за  синдикалните организации да се изискваха 50 хил., а сега 75, за работодателските организации от 30 на 100 хил., при това всички да са с трудови договори. Нали знаете, че има и договори, които произтичат от избор, от конкурс... Как ще бъдат представени в НСТС тези хора, а те не са малка част. Вижте във ВУЗ, вижте дори кметовете на общини – и те са на трудов договор, който произтича от избор. По какъв начин те могат да бъдат представени в НСТС? Създава се впечатлението, че управляващите се стремят с тези изкуствено завишени критерии да моделира структурата на НСТС от гл.т. на днешния конюнктурен политически интерес, който е да има по-малко работодателски организации в НСТС. Ако това е така, кажете го ясно. Защото всичко, което сте записали в тези параграфи, води до следния извод: колеги, вие волно или неволно противопоставяте малките на големите работодателски организации, без самите те да имат такива проблеми. Защо има стремеж за доминиране в НСТС? Кое налага доминирането на този интерес? Отговорът е: защото през последните години НСТС от консултативен, съвещателен орган се превърна в паралелен законодателен орган. Това ли е ролята на социалния диалог? Той трябва да осигурява територия на различни мнения, на разнопосочни имнения, за да се вземат правилните решения. Няма ясно обяснение кое налага въвеждането на критериите, съгласно чл.3Б от КТ – тези изисквания важат за работодателските организации, а за синдикалните не важат. Кое налага това различно третиране на различните организации? Защо подходът е различен? Има високо технологични сектори, в които не могат да бъдат събрани толкова хора. И европейската стратегия ЕС-2020 казва, че Европа ще разчита на икономически растеж, базиран на знанието. Тези хора ние ги изхвърляме с тези текстове от структурата на социалния диалог. За прословутия Чл.36, ал.1 т.5: вие, освен че изхвърляте БТПП от НСТС, вие ги изхвърляте и от другата територия на гражданския диалог – ИСС, защото ако не отговарят на критериите за национално представителство, няма да могат да участват и в заседанията на ЕИСК, и на ИСС. През последните 20 години тенденцията е държавата да се освобождава от редица регулаторни режими и да ги делегира на неправителствения сектор, на съсловните организации. Лекарският съюз, където членството е задължително, има специални права. Защо тогава той има право да участва в националното рамково договаряне, а БТПП не може да участва? Няма да изброявам останалите аргументи, които вече бяха казани. В никакъв случай не ви прави чест с тези критерии да извадите една 100-годишна организация от социалния диалог, защото този подход може да продължи и занапред. С един нормативен акт вие можете да възложите на недолюбвана от вас организация функции, с които да ги извадите от диалога. Явно целта е да моделираме, да смачкаме, да принизим социалния диалог и да го направим удобен за управляващите. Ако това е целта, кажете го! Ако не е тази целта, гласувайте против приетия закон.   Тотю Младенов: Не смятах да се изказвам, но се случиха 2-3 важни неща и искам да взема отношение по тях. На първо място, искам да изкажа особеното си разочарование от ветото на президента. Дълбокото си разочарование и от тези народни представители, които подкрепят това вето. По три основни причини:
  1. Близо 5 години синдикатите и работодателите преговарят по отношение на регламентирането на агенциите за временна работа – изключително важна регламентация да улесни достъпа до пазара на труда, особено за дълготрайно безработните. Чак миналата година българското правителство постигна пълен консенсус със синдикатите и работодателите и заложи в КТ тази регламентация, която ще помогне, както на бизнеса, така и на работниците и служителите. Аз не вярвам в тази зала да има народен представител, който да е против тази регламентация. Влизането в сила на тези промени, обаче, се забавя, заради президентското вето.
  2. С промените в КТ, които бяха приети от парламента в края на м.г., бяха регламентирани редица неща, които са свързани с подобряване на работната среда, на бизнес средата и, най-вече, с премахване на условията за работещите в сивата икономика. Тези текстове все още не са факт, благодарение на ветото на президента.
  3. Понеже искате истината за социалния диалог, ще ви я кажа: вие никога не сте участвали в този диалог, а аз съм участвал там много години. Много е важно да знаете, че през всичките тези години всички работодателски организации, с изкл. на една, са поставяли винаги въпроса за това, че те трябва да са независими от правителството в рамките на социалния диалог и да не се възползва нито една от тях с възложени от държавата функции да има предимство в социалния диалог. Винаги са го поставяли този въпрос! 2006 г. идваха представители на ЕК в България и направиха мониторинг на социалния диалог. Именно поради тази причина те казаха, че в България има сериозен проблем със социалния диалог, особено в частта на работодателските организации, и това е документирано. Именно от тази гледна точка, затова че през всичкото това време и синдикалните, и работодателските организации са настоявали да има равни условия и независимост от изпълнителната власт, никой не поиска да го направи това. Ето, за първи път ние го правим. Ето го принципът, който искаме да въведем – равнопоставеност в социалния диалог и да не се дава предимство на нито един с възложени от държавата функции. Що се отнася до лобизма, от предишните три изказвания пролича кой за кого лобира.
  Мартин Димитров: Г-н министър, ако утре решите да извадите „Подкрепа” от социалния диалог или КНСБ, ще защитим и тях. Това е принципна позиция. Вашето изказване беше, както Дяволът чете Евангелието. Казахте, че искате тези организации да бъдат независими от изпълнителната власт. Сложете си ръка на сърцето и кажете как една организация става зависима от изпълнителната власт. Дали този критерий, който сте заложили, не е някъде в края на веригата на зависимостта. Има къде-къде по-големи зависимости от това, което описахте. Какво означава една организация да участва в тристранката? Никого не можете да убедите, вкл. и себе си, че една организация, която конюнктурно е неудобна, се маха. Това ще се повтори и в следващ момент. Често сме били на различни позиции със синдикатите и с работодателите, но не бих допуснал с фиктивен, измислен мотив да  бъдат изхвърлени от диалога.   Хасан Адемов: През 2001 г. за първи път са приети критериите за национална представителност. През всичките тези години тези критерии са били одобрени и от МОТ, и от МОР, и никой не е посмял да посегне на тези критерии в посока завишаване на изискванията. В момент на тежка икономическа криза вие завишавате критериите. Кое ви дава право да ограничавате националния, социалния диалог, който е част от индустриалните отношения? Стесняването на социалния диалог ще се отрази върху дейността на правителството, на синдикатите... Казахте, че не съм участвал в социалния диалог, но съм участвал във всички тези процеси. Няма правителство, което да е посегнало на социалния диалог и да е видяло бял ден след това. Посегателството върху социалния диалог не носи позитиви на нито едно правителство. Дайте възможност в рамките на нова дискусия в Комисията по труда и социалната политика да изчистим тези проблеми. Иначе, г-н Министър, България е получавала предупредителни писма от ЕК за това, че държавата продължава да осъществява регистрационни и лицензионни режими. Тенденцията е държавата да делегира права на браншови организации, за да бъде по-съвършена саморегулацията на тези структури.   Светлана Ангелова: В началото на моето изказване искам да заявя, че от ПГ на ГЕРБ не споделяме мотивите на президента Първанов, с които връща промените в КТ, и разбира се ще подкрепим отново закона. Ще го подкрепим не на инат, не защото когато се разглеждаха критериите в комисията и в пленарна зала те не бяха подкрепени от опозицията. Ще подкрепим закона, защото за първи път в съвременната история на инидустриалните отношения се създават ясни правила и критерии за структуриран социален диалог и представителност на социалните партньори. Мотивите на президента не са аргументирани, не са структурирани, не отговарят на действителното състояние, показават непознаване на материята и са субективна оценка. Не могат да се споделят мотивите относно увеличаването на количествените критерии. Организациите на синдикатите и на работодателите трябва да поемат ясни ангажименти при реализиране на политиките, като трябва да участват активно не само при формулирането на политиките, но и при тяхното изпълнение и контрол. За целта зад тях трябва да има значителна членска маса, т.е. да представляват значителна част от съответната професионална общност. Изискването за увеличаване броя на членовете на социалните партньори прави по-ясна тяхната идентификация и изчиства тяхната представителност. Всички тези изисквания са съгласно препоръките на европейските институции за определяне на по-стриктни критерии и правила при отчитане значимостта на социалните партньори, а именно зад тях да стоят реални членове. Несъстоятелни са и аргументите за нееднакво третиране на синдикалните и работодателските организации, защото за всички тях е предвидено правото на равен достъп до тристранния диалог. Тези организации са различни по своята същност и няма как критериите да са еднакви. И в действащото законодателство критериите са различни. Нямам обяснения защо в тези 4 години никой не е повдигнал този въпрос и изведнъж виждаме в мотивите на президента. Мотивите не са релевантни на съществуващата реалност и показват непознаване на материята. Няма нарушаване свободата на сдружаване. Не е коректно да се насаждат такива мнения. От това могат да произтекат негативни мнения в страната. Никой не ограничава свободата на сдружаване на тези организации, но когато сядат на масата на преговорите с правителството, трябва да покриват изискванията да притежават социален мандат. Трябва да са синдикални и работодателски организации по своята същност. Не трябва в социалния диалог да се включват организации, които имат несвойствена дейност. Работодателските организации участват в колективното трудово договаряне и това ги прави работодателски. Всички останали са по-скоро бизнес, а не работодателски организации. Основанията за критерия „трудов договор” са в определението на понятието „работодател” – „лице, което наема работници или служители по трудово правоотношение”. Очевидно, не се съдържат никакви дискриминационни текстове. Този критерий за брой осигурени  по трудов договор лица го има и в сега действащото законодателство и необяснимо защо едва сега този  въпрос се повдига. Не са основателни и мотивите на президента в частта работодателските организации да не извършват действия по закон. Многократно в дискусиите тук и в комисията се твърди, че това изискване засяга именно БТПП. Това не е вярно! Също така, не е вярно, че ние от ГЕРБ искаме да отстраним БТПП от НСТС. Искам да заявя лично аз и всички от ГЕРБ уважаваме и ценим БТПП, заради авторитета, който е изградила и постигнала с годините. Но тук трябва да отбележим нещо изключително важно, че БТПП е преди всичко бизнес организация, а не работодателска организация, тя не участва в колективното трудово догаваряне по сектори и браншове. Това е видно от обстоятелството, че по-голямата част от техните членове са директни членове, а не членове на браншови структури. На европейско ниво БТПП е член на Европалати, в чиито цели, задачи, функции няма нищо от сферата на трудовите и осигурителни отношения, и чисто работодателски функции. Не могат да се подкрепят мотивите на президента, че отсъствал диалог. Миналата година удължихме с 6 месеца срока за изработване на критериите за представителност. Увеличихме на сегашните социални партньори представителността до 13 юни 2012 г., именно за да има достатъчно време да се изработят най-добрите и безпристрастни критерии. Първоначално тези критерии бяха  предложени и се обсъждаха дълго време в НСТС, преди да влязат в МС. Също така, правителството по никакъв начин не е оказало намеса при формирането на позициите на социалните партньори. Приетите параграфи 2 и 3 на ЗИД на КТ не нарушават конституционни права и задължения, както и международно правни задължения, по които България е страна, не се нарушава правото на сдружаване и не е вярно, че правителството се намесва в дейността на тези организации. Точно обратното. С новите критерии се създават ясни, конкретни, точни правила за достъп до социална представителност. Всичко казано дотук от мен дава отговор на въпроса защо ние от ГЕРБ отново ще подкрепим Закона за изменение и допълнение на КТ и няма да подкрепим ветото на президента Първанов. Призовавам всички присъстващи в залата също да подкрепят закона.   Георги Пирински: Предлагам да се удължи времето за дискусия. Г-жо Ангелова, Вие призовахте залата да гласува по определен начин, но тази дискусия има онзи характер, когато не се слушаме. Има едно предварително формирано становище и цялата дискусия носи повече или по-малко формален характер. Вчера в парламента водихме сериозна дискусия и постигнахме съгласие по въпрос, който е от първостепенна национална важност. Въпросът, който сега дискутираме, е не по-малко важен. Единственият аргумент, който по същество изтъкнахте и Вие, и министърът, е за тези държавни функции. Ако се приложи буквално този текст, ще отпаднат и БТПП, и БСК. Напрактика ще се получи, че в НСТС ще остане само една организация. Сама си задайте въпроса не е ли това най-ясната форма на фаворизиране от страна на правителството на една организация. Всичко това е в пълно противоречие на тезите ви с г-н министъра. Нека г-жа Цачева да каже така ли ще продължим формално диалогът, или ще проведем дискусия по същество.   Мая Манолова: Голямата тема на днешния дебат е за диалога, за защитата на базови права, каквито са правото на труда, правото на свободно сдружаване, социалните права на гражданите. В този смисъл, днешният дебат е дебат за демокрацията. „Диалогът като монолог” - това е разбирането на управляващите. Ако този закон бъде прегласуван, от 6 работодателски организации, които в момента участват в НСТС, ще остане една-единствена организация. С повече късмет, ще останат две и то дотогава, докато решат управляващите. Това е смисълът от завишаването на критериите за представителност на работодателските организации. Напрактика, 2 от работодателските организации ще отпаднат, защото не отговарят на завишените количествени критерии за членство от 30 на 100  хил. членове, които трябва да са заети по трудов договор. Две от организациите ще отпаднат, защото извършват дейности, възложени им по закон. За останалите очакването е, че няма да се справят и ще се препънат в сложната процедура по установяване на представителността. Накрая ще остане само една работодателска организация. Доколко тя ще се чувства комфортно сама на масата на преговорите? Дава ли си сметка докога и тя ще участва в тристранния диалог? Достатъчно е на свое заседание МС с едно свое постановление да й възложи ангажименти. Достатъчно е самият министър да му хрумне, или кметът на Полски Тръмбеж да й възложи ангажименти. Така той ще шкартира и последната работодателска организация от НСТС. Ето това е записано в промените на КТ, които подкрепя това мнозинство. Позволявам си да припомня на работодателските организации за един берлински пастор, който си мърчал, когато прибирали комунистите, когато прибирали католиците, когато дошли да приберат него, нямало кой да го защити. С промените в КТ управляващите показват неприкритото си недемократично лице. Те казват, че всеки, който дръзне да се противопостави на властимащите, ще бъде елиминиран. Че всеки различен от ГЕРБ няма право на съществуване, защото ГЕРБ са си самодостатъчни. Социалният диалог означава различни мнения. Виждаме, че на ГЕРБ не са им нужни различни субекти. Според тях диалог е само тогава, когато говори само ГЕРБ. Президентското вето е възможност да преосмислите позицията си по този закон. Диалогът е сърцевината на демокрацията. Освен всичко това, върнатите текстове са в откровено противоречие с българската Конституция, с редица международни актове и с европейското законодателство. Аргументите на ветото могат да бъдат разбрани и подкрепени от всеки средно грамотен юрист и от всеки здравомислещ човек. По отношение на увеличението на изискването за числен състав на синдикалните и работодателските организации, освен че е абсурдно в условията на криза, чрез него не се подобрява представителството, а се ограничава, защото от представителството в тристранния диалог изцяло отпадат малките и средните предприятия. Ще останете да си преговаряте само с едрия капитал. Това е в пряко противоречие на принципите в Конституцията. Установените критерии за представителност на синдикалните и на работодателските организации са различни, което е в пряко противоречие с Конвенция 87 на МОТ, която изисква равно третиране на работодателските и на синдикалните организации. За едните искате просто брой членове, които могат да бъдат и пенсионери, и неработещи, и ученици, а за другите искате наети по трудов договор. Това е една определено дискриминационна мярка, която противоречи на чл.6 ал.2 от Конституцията и на ред международни актове. За абсурдното изискване за неизвършването на дейности по закон. По този начин се допуска злоупотреба с права, която може да бъде извършена освен от правителството, от всеки министър, от всеки кмет, от всеки орган, който издава нормативни актове, като същият може да въведе ангажимент на някоя от организациите и по този начин да я елиминира от социалния диалог. Тези критерии са в пълно противоречие на устава на МОР. Във всички случаи ще последва оплакване пред МОТ още на сесията през това лято и това ще докара санкции за българските управляващи. Предстои във всички случаи и жалба до Конституционния съд.   Шинова: В мотивите към указа на президента се изтъкват някои съображения, които не могат да бъдат приети и в които се съобразяват с несъществуващи противоречия, както с Конституцията, така и с международните актове, по които България е страна. През последните години значително нараства броят на работещите в сивия сектор. Известни са ни и последиците от това. От направените проучвания, вкл. от национално представителни организации, голяма част от фирмите от сивия сектор са членове на национални организации. Ето защо е въведено изискването за наети по трудов договор... С този аргумент е прието и изискването за покритие на поне ¼ от секторите до втори знак от НКИД. Неприемливо е твърдението, че увеличението на броя членове и наети лица ще затруднят колективното  трудово догаваряне и социалния диалог.  Социалният диалог включва всички форми на обмяна на информация, консултиране, колективно трудово договаряне по въпроси по социални политики от общ интерес. От данните, с които МТСП разполага, е видно, че преобладаващата част от КТД се сключват по предприятия. Не съществува изискване работодателят и синдикалната организация да принадлежат към национални организации, за да сключват КТД на ниво предприятие. Необосновано е и твърдението, че новите чл. 34 и 35 противоречат на устава на МОТ и на Конвенция 87 за еднакво третиране на организациите. Докато за синдикалните организации не е установено изискване за включване в браншови структури, за работодателските организации са установени. В досегашните текстове съществуват същите различия и никой досега не е твърдял, че те противоречат на Конвенция 87. Изцяло неприемливо е твърдението, че изискването за неизвършване на дейност по закон, е в противоречие с Конституцията и Закона за нормативните актове. Само по себе си прехвърлянето на функции и дейности от държавата и определена организация е с нейно съгласие. Важно е организацията да притежава социален мандат, даден й от нейните членове. Когато обаче организацията осъществява дейности, възложени й със закон, би следвало да се приеме, че членуването в нея не е доброволно, а е търсене на стопански интерес. Чрез въведеното ново изискване се гарантира спазването на основния принцип на сдружаването – неговата доброволност. Поради тези съображения, ние ще подкрепим отново ЗИД на КТ във вида, в който го подкрепихме през декември 2011 г.   Георги Пирински: Ще повторя, че нагласата в залата е повече от ясна – обсъждането на ветото не е дискусия и обмяна на мнения, а има предварително формирано становище как да се гласува. Г-н Мартин Димитров не беше съвсем справедлив, защото отправи упрек, че никой в ГЕРБ не е отправил противно мнение. На предишното гласуване 15 депутати на ГЕРБ не подкрепиха законопроекта. Днес обаче ГЕРБ няма да гласува по съвест, а по указание. Г-жо Цачева, Вие допуснахте в пленарната зала да се случва това, което се случва в момента – г-жа Фидосова демонстративно да стои с гръб към трибуната, да си говори по телефона... Вашите приветствени думи към новоизбрания президент преди час-два в тази зала за това какво представлява НС, как то е средище, в което се дискутира, как сме готови за диалог, увисват без всякакво покритие. Защото сериозността на въпроса е от първостепенно значение, става въпрос за това как функционира демокрацията у нас. Защото тристранният диалог има вече традиция, има изработен начин, процедура, която се приема от социалните партньори. С това решение вие осакатявате един форум, който досега е играл много голяма роля за поддържане на синдикалния и работодателския интерес, в съчетание с държавния. Предстоят сериозни реформи! Как смятате да ги провеждате без социален диалог? Не смятайте, че с това приключва въпросът. Ще има реакция и в МОТ, и пред Конституционния съд, и в обществото. Веселието, което вдъхновява част от вашите колеги, е веселие, което ще ви струва много скъпо!   Стефан Господинов: Казаното от г-н Пирински беше на база демагогия. Това, което една опозиция може да прави в този момент, е да спъва по всякакъв начин едно правителство,което се опитва да извади българската държава от положението, в което е поставено по независещи от него причини. Това е популизъм. Никой не казва ясно – „Това са възможностите, това са даденостите!”. Когато българската държава има възможност, тогава и вашите искания няма да останат без отговор.   Георги Пирински: Колега, съгласен съм с квалификациите Ви „демагогия, популизъм и празнодумие”, но те се отнасят до Вашата реплика. Няма нищо общо онова, което дискутираме, с това, което развихте като свои съображения. Именно интересите на държавата днес предполагат пълноценен социален диалог. Нямате никакво обяснение защо го правите, освен за удобство на правителството да прокарва своите намерения в социалния съвет. Ние имаме жизнена потребност от сериозна дискусия, преди да приемем едни или други реформи, за да бъдат приети от хората и да работят. Силовото налагане ги обрича на провел. Това, което правите, ви делегитимира като носители на реформи.   Михов: Не приемам бивши сътрудници на комунистическите тайни служби да ми дават уроци по демокрация!     ГЛАСУВАНЕ: 172 гласували За - 123 Против - 48 Въздържали се - 1   Михаил Миков: Гласувах против, защото пътят на този закон оттук-нататък е към КС.  Тепърва дискусията ще продължи. Това, че имате сериозна подкрепа от 10 „независими” н.п., може само да ви радва по какъв начин реализирате мнозинство.