Това, което виждам, са някакви ритуални танци, но не е добре институционално за страната. Няма общо с разделението на властите, а има битов характер, защото всъщност се случи следното: министър-председателят занесе на главния прокурор някаква информация, която обвинител №1 се очаква да даде на министъра на вътрешните работи за проверка, който пък е подчинен на премиера. Вероятно МВР ще трябва нещо да направи, но ако информацията е публична, обществото се чуди защо нищо не е направено.

Това коментира бившият министър на образованието и декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Даниел Вълчев пред БНТ. 

"Ако няма справедлив ред в едно общество, не може да има област, в която да има много големи успехи. Дано новото правителство да има успех. Нямам някакъв прекален оптимизъм. Това е едно правителство само на два месеца. Не е коректно да се правят заключения. Много трудно българите се обединяват около една политическа визия, един политически водач. Трябва да са научим да живеем в коалиция" , смята проф. Вълчев.

По думите му сме на път да се обединим около вижданията ни за Северна Македония: "Ако някой бърза, прави много голяма грешка- Има два много важни въпроса - България е заинтересована Македония да влезе в Европейския съюз, да нямаме граница и да общуваме спокойно".

Проф. Вълчев коментира, че от друга страна в българското общество има една обида от това, че очевидни исторически факти се пренебрегват и трябва да се намери деликатен баланс.

Относно искането от България Северна Македония да запише в конституцията си българското малцинство той заяви, че не разбира за какво става въпрос:

"Ако това беше искане към Румъния, Гърция, Турция или която и да е държава, би имало смисъл. Ние не твърдим, че там има българско малцинство, а че те са наши братя и сестри по кръв и са исторически българи. Това твърдим. За какво малцинство става въпрос?"

Той обясни, че никой не може да се меси в работата на съдебната власт по конкретно дело, но като цяло - да: "Може ли съдебната власт да влияе на законодателната и изпълнителната власти при взимане на конкретни решения - не, но в някои случаи - да."

Относно реформите бившият вицепремиер коментира, че ако става въпрос за кадруване, това не е реформа. "Да си представим - реформа в БНТ не е да се махне директорът или водещият. Но това не променя структурата и функциите", каза той.

По думите му не успяваме да се справим от това да се освободим от митологизирането на определени представи за съдебната власт и да видим практическите проблеми.

"Според мен те могат да се решат и на законодателно равнище, особено в обвинението в рамките на наказателния процес. Важно е от една страна да се имат определени правомощия, за да извършват функциите си, но с определени спирачки. От друга страна, когато има важни неща за обществото, да бъдат притиснати да ги разследват. Това е въпрос на фина настройка", допълни той. 

Според него една страна се развива в зависимост от това дали се правят усилия в три области: реда, инфраструктурата и хората.

Проф. Вълчев коментира, че не влагаме в човешкия фактор, а до скоро се залъгвахме, че нашата нация е техническа, че сме природно надарени, много образовани - "няма такова нещо, това е въпрос на постоянни усилия".

"Неделният продавач на книги"

"Човек, за да бъде писател, той трябва ежеседмично да създава слово. Аз поне в областта на литературата не правя това нещо. Преди време издадох едни сборници с разкази. Винаги съм искал да се обясня в любов на книгите. Книгите са нещо, което формират човека. Една книга е начин на интимно общуване", каза проф. Вълчев за първия си издаден роман "Неделният продавач на книги".

Той обясни, че романът е за загадка, която се закрива с помощта на книгите в библиотеката на един човек. 

Човек може без всичко. Въпросът е, че този, който се е научил да чете, много трудно се отучва. Човек, който е свикнал и е възпитан да чете, след това му е трудно да не го прави, коментира деканът на Юридическия факултет

Проф. Вълчев обясни и какво цени като читател в една книга: 

"Първо книгата трябва да ти е недостатъчна и искаш да продължи още малко. Второто нещо е да направиш някаква връзка с човека, който я е създал - да разбереш, че има връзка помежду ви. Последното нещо е да ти се иска след време отново този вкус, който си имал, да го усетиш и още веднъж да посегнеш към книгата".