Поправка в нормативната уредба, прокарана в периода, в който Асена Сербезова е министър на здравеопазването в кабинета "Петков", е причината за липса на медикаменти в страната, твърди бившият здравен министър и председател на парламентарната комисия по здравеопазване Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС). За да подкрепи твърдението си, днес той раздаде на журналистите доклад на ДАНС. Текстът му обаче го опровергава.

Ангелов днес даде извънреден брифинг в парламента, по време на който изчете части от поискания от него доклад на Държавна агенция "Национална сигурност". Запитан кой е допуснал тази схема да се случи, той отговори:

"През март 2022 г. министърът на здравеопазването указва на ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарствата - бел. ред.) да бъде извършена промяна на формулата за изчисляване на недостиг".

"Тоест формулата е промяна на нормативната уредба?" - пита журналист, на което Ангелов еднозначно отговаря: "Да" и добавя:

"През 2018 г. формулата изискваше 65% наличност на количествата и до март 2022 г. този проблем в такива мащаби не съществуваше. Така че промяната на наредбата през 2022 г. е обект за това, за което говорим към момента (...) Министър на здравеопазването през март 2022 г. е проф. Асена Сербезова."

По време на заседанието на комисията вчера Ангелов цитира доклада, според който "властимащи лица са действали в посока частен търговски интерес и в хода на липсващи лекарства у нас конкретни фирми са извършвали паралелен износ, без да го декларират." По-рано парламентарната здравна комисия задължи Министерството на здравеопазването да подава ежеседмична справка за недостига на лекарства. След получаването на първата комисията изпрати запитване до ДАНС, в което се иска анализ на причините за недостиг на медикаменти в страната.

Днес Костадин Ангелов разпространи доклада, в който основен извод е, че "нормативната уредба е разработена целенасочено в интерес на търговците и не осигурява ефективни възможности за противодействие или избягване на дефицит". Докладът обаче опровергава Ангелов и дори сочи обратното - първопричината за недостига на лекарства е приетият през 2018 г. Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина. Проектозаконът е внесен година по-рано от Министерския съвет, когато Кирил Ананиев от ГЕРБ е министър на здравеопазването. Поправките към текстовете, в които се определя какъв резерв от лекарства да се поддържа, са внесени от Даниела Дариткова, тогава депутат от ГЕРБ.

Редакционните предложения към законопроекта, внесени от Даниела Дариткова

Пробойна в Системата за проследяване на лекарствата

Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) е създадена след промяната в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от 2018 г. Целта ѝ е да следи осигуреността с медикаменти и да ограничава недостига. През пролетта на 2019 г. с Наредба №4 на Министерството на здравеопазването се указва как да се определя кога има недостиг на конкретно лекарство, съгласно което здравният министър да може да налага забрана за износ. Съгласно този текст, недостиг на дадено лекарство има, когато количествата са по-малко от 65% от необходимото за населението за период от един месец, изчислени на база средномесечното потребление на лекарствения продукт през последните 6 месеца. Въз основа на този критерий веднъж на седмица СЕСПА генерира списък с лекарствата, за които е установен дефицит, а след това здравният министър издава заповед за забрана на износа.

През март 2022 г. министърът на здравеопазването Асена Сербезова указва да бъде променена формулата, по която се изчислява недостигът, в съответствие с промените в закона от 2018 г. В доклада на ДАНС се посочва, че формулата е противоречала на Наредбата от 2019 г., въпреки че тя "в изключително висока степен е гарантирала наличностите".

Старата формула: (налични количества в субекти)*0,65<(потребление за 6 месеца/6)

Новата формула: (налични количества в субекти)<0,65*(потребление за 6 месеца/6)

След промяната на начина на изчисление на недостига голяма част от забранените за износ лекарства отпадат от списъка на СЕСПА, в резултат на което е облагодетелстван частният търговски интерес за сметка на българския пациент, пише в доклада. Причината - новият начин на изчисление е законен, но позволява всички количества лекарства над 65% от потреблението да могат да бъдат изнесени, тъй като с така направените промени трябва да се поддържат наличности, които са наполовина по-малки от пазарното търсене. Заради това от ДАНС правят и извода, че нормативната уредба е направена целенасочено, за да облагодетелства търговците на лекарства, както и че "законосъобразната формула в действителност противоречи на целите на закона".

Официалната позиция на ИАЛ е, че записаното в закона уравнение подлежи на тълкуване и след обсъждане на експертно ниво е взето решение системата да бъде настроена така, че да бъде защитен общественият интерес.

Факсимиле от доклада на ДАНС, който Костадин Ангелов разпространи.

Изводите от доклада сочат, че наистина със смяната на формулата за изчисляване на недостига, направена по искане на Асена Сербезова, е улеснен износът на лекарства, част от забранителния списък. Въпросната промяна обаче изпълнява точно записаното в приетия четири години по-рано закон. Следователно не поправката, направена по искане на Сербезова, а промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и последвалата наредба на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев са в основата на проблема с лекарствата в страната.

Няма лекарства, няма и недостиг

След промяната на формулата не е разработен механизъм за подаване на данни към СЕСПА за логистичната верига на лекарствата, заради което не се и отчита кой продукт в кой търговски обект се намира. В доклада не се отрича и възможността част от количествата да са фактически налични в складовете на търговците на едро или да са останали единични бройки в аптечната мрежа, което обаче води до това да не се отчита недостиг на съответните лекарства, въпреки че пациентите в действителност нямат достъп до тях. По този начин реално се улеснява и износът на важни медикаменти, част от които са жизненоважни.

Става дума за антикоагуланти, скъпи терапии за лечение на онкологични и ревматологични заболявания и др. Тези препарати се изнасят от България към страни членки на ЕС и трети държави от български търговци на едро. Това води до облагодетелстване на незаконни схеми, свързани с източване на публични средства от бюджета на НЗОК, пишат още от ДАНС.

През януари 2023 г. ИАЛ прави проверки в складовете на търговците на едро и по веригата на доставки. Анализът на резултатите показва, че повечето сделки между търговците  са извършени с участието на частни дружества, доставящи в ЕС лекарствени продукти, които са били придобити незаконно от аптеки и лечебни заведения. През част от дружествата лекарствата минават само по документи, за да бъде легализиран стоковият оборот.

"Фирмите продължават да изнасят от страната медикаменти, за да реализират печалба, което води до съществен недостиг на лекарства при търговците на дребно. Основен дял от приходите паралелните търговци реализират от сделки със скъпоструващи медикаменти, като все повече лекарствени продукти от т. нар. среден клас са обект на износ."

Паралелен износ

В доклада са посочени и дружества, които са извършвали паралелен износ. Те са установени след проверка на ДАНС и ИАЛ от юни тази година. Става дума за "Ситадел Фармасютикълс" ООД, "Изифарм" ЕООД и "Нипон Белс Матрикс" ЕООД. ДАНС твърди, че те са извършвали износ на медикаменти, включени в забранителния списък, и не са изпълнили задължението си да подават данни към СЕСПА, а също - че са се снабдявали с медикаменти от търговци на дребно в нарушение на закона. Фирмите са обект на административно-наказателни производства от страна на ИАЛ.

По искане на Костадин Ангелов ДАНС е изискала информация от ИАЛ за изнесените лекарства от България в периода 1 януари - 31 юли 2023 г. по дни за юридическите лица, осъществили износа. Депутатът от ГЕРБ обеща, че и тази информация ще бъде изпратена до медиите. Той съобщи още, че е сезирал прокуратурата, която следва да провери дали в доклада има данни за извършено престъпление.

Други причини за липса на лекарства

В доклада на ДАНС се споменават и други причини за липса на лекарства, които не са свързани с паралелния износ. Сред тях се посочват презапасяване с медикаменти, закупуване на антибиотици без лекарско предписание, затруднения с доставките на суровини, основно от Китай и Индия, както и затруднена логистика след началото на войната в Украйна.

Какво прави ЕС за ограничаване на недостига на лекарства

От данните на доклада става ясно, че български лекарства се изнасят за страни от Европейския съюз. Това се прави, тъй като в България медикаментите се продават в пъти по-евтино, отколкото в европейските държави.

Ограничаването на недостига на лекарства е един от акцентите в промените на фармацевтичното законодателство на ЕС. То предвижда активно наблюдение на дефицитните лекарства и разширяване на правомощията на Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) и на националните органи за контрол. В средата на май тази година ЕАЛ публикува нови насоки за ограничаване на дефицита на лекарства, които включват навременно информиране от страна на бизнеса за потенциален недостиг на медикаменти.