15 000 българи с отказ да работят във Великобритания

Визите за сезонна работа за българи са по-скъпи от тези, които се издават на други граждани от ЕС, обясни посланик Райков

OFFNews 10 юни 2021 в 10:23 3430 0

Снимка Архив

Близо 260 000 българи са получили до момента правото да живеят и работят легално във Великобритания. Над 15 хиляди са обаче сънародниците ни, получили отказ. Крайният срок е 30 юни. 

Българите могат да останат във Великобритания 6 месеца в рамките на годината, но само за туризъм или посещение при близки. За да работят, трябва да имат генериран код, който удостоверява статута им на уседналост или трудова виза, обясни посланик Марин Райков по бТВ. 

В противен случай те ще бъдат репатрирани. Тези, които се опитат „да измамят системата“, могат да бъдат санкционирани, както и фирмите, които ги наемат, уточни той. По думите му се водят разговори с ЕК за предоставяне на консулска защита на гражданите, които подлежат на депортация. Това означава консулството ни във Великобритания да бъде предупреждавано за тези случаи. 

Според посланик Райков проблем е и фактът, че визите за сезонна работа за българи са по-скъпи от тези, които се издават на други граждани от ЕС. 

„Този въпрос е поставен и от ЕК пред британската страна. Нямаме никакво обещание, че това неравно третиране на българските граждани ще бъде преодоляно в скоро време. Но поне ни уверяват, че има разсъждение в добра посока. Това е неравно третиране на нашите граждани и за нас това е неприемливо, защото освен това дава и конкурентни предимства на работници от други страни членки на ЕС“, коментира Марин Райков. 

Най-голямото предизвикателство пред организирането на изборите във Великобритания на 11 юли е осигуряването на достатъчно членове на секционните избирателни комисии и съответно помещенията за тях, обясни Райков. Ако приемем, че секциите ще са 120, по 5 души в комисия, означава 600 души, каза още посланикът. 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице