(От BBC Magazine, с малки съкращения)

Преди 40 години жените в Исландия обявиха стачка – за един ден те отказаха да работят, да готвят и да се грижат за децата. Този ден промени начина, по който жените бяха възприемани в страната, и допринесе Исландия да излезе в предните редици на битката за равенство.

Когато Роналд Рейгън стана президент на САЩ, едно момченце в Исландия било възмутено. „Той не може да бъде президент, той е мъж“, възкликнало то пред майка си, когато видяло новината по телевизията.

Беше ноември 1980 година. И Вигдис Финбогадотир, разведена самотна майка, беше спечелила президентството на Исландия в онова лято. Детето не е знаело това, но Вигдис (всички исландци се наричат по първи имена) беше първата в Европа жена президент, и първата в света жена, демократично избрана за държавен глава.

Може би много исландски деца са пораснали, предполагайки, че да бъдеш президент е женска работа, след като Вигдис задържа поста 16 години – години, които поставиха Исландия по пътя да стане известна като „най-феминистката страна в света“.

Но Вигдис подчертава, че никога не би била президент, ако не бяха събитията от един слънчев ден – 24 октомври 1975 г., когато 90% от жените в страната решиха да демонстрират своята значимост, започвайки стачка.

Вместо да отидат на работа, да се занимават с домакинството или с грижи за децата, те излязоха на улиците, хиляди и хиляди демонстрираха за равни права с мъжете.

В Исландия това е известно като Женския свободен (или почивен) ден, а Вигдис го разглежда като вододел.

„Случилото се в онзи ден беше първата стъпка към еманципация на жените в Исландия – казва тя днес. - То напълно парализира страната и отвори очите на много мъже.“

Банки, фабрики и някои магазини трябваше да бъдат затворени, както и училищата и детските ясли; това не остави на много мъже друга възможност, освен да вземат децата си на работа. Беше съобщавано за мъже, въоръжили се със сладки лакомства и цветни моливчета, за да забавляват на работните си места тълпи превъзбудени деца. Наденичките – и лесни за готвене, и популярни сред децата – бяха толкова търсени, че се свършиха в магазините.

Това беше огнено кръщение за някои бащи, което може да обясни другото име дадено на този ден – Дългият петък.

„Чувахме по радиото как в студиото играят деца, докато дикторите четяха новините – казва Вигдис. - Беше страхотно за слушане, след като знаехме, че мъжете трябваше да се грижат за всичко.“

Радиоводещи се обаждаха в домове в отдалечени краища на страната, за да преценят колко жени на село са излезли в този свободен ден. Обаче на телефона често отговаряха мъже, останали вкъщи, за да гледат децата.

В дома си в столицата Рейкявик, Вигдис има голяма черно-бяла фотография в рамка – от митинга на централния площад в града, най-масовият сред над 20 прояви в страната.

Вигдис, майка й тригодишната й дъщеря са някъде в морето от 25 хиляди жени, които се събраха да пеят, да слушат речи и да говорят за онова, което би могло да се направи. Беше огромно събиране за остров с едва 220 000 жители.

На времето тя е била художествен директор в театър в Рейкявик и изоставила репетициите, за да се присъедини към демонстрацията заедно с колежките си.

„Имаше огромна мощ в това, страхотно усещане за солидарност и сила сред всички тези жени, стоящи на слънчевия площад“, спомня си Вигдис. Духов оркестър свиреше темата от „Рамо до рамо“ - телевизионен сериал на Би Би Си за движението на суфражетките ( от френски – активистки, борещи се за избирателни права на жените), който беше излъчен в Исландия по-рано онази година.

Жените в Исландия са придобили правото да гласуват преди 100 години, през 1915-а, по-късно само от Нова Зеландия и Финландия. Но в следващите 60 години, само девет жени са заемали места в парламента. През 1975 г. те са били три или 5% от депутатите, при 16% до 23% в другите северни страни. Това е било извор на огорчение.

Идеята за стачка била предложена първо от „Червените чорапи“, радикално женско движение, основано през 1970 г., но за някои исландки тя изглеждала прекалено агресивна.

„Движението на „Червените чорапи“ вече беше предизвикало доста вълнения с атаките си против традиционните виждания на жените – по-специално сред по-възрастните поколения, отдадени на изкуството за бъдат отлични домакини и къщовници“, казва Рагнейдур Кристадотир, преподавателка по история в Исландския университет.

Но когато стачката беше преименувана в „Женски Свободен ден“, си осигури почти всеобща подкрепа, включително от синдикатите.

„Самата програма на събитието показваше, че то обединява жени с всякаква социална и политическа принадлежност“, казва Рагнейдур.

Сред ораторките на митинга в Рейкявик е имало домакиня, две депутатки, представителка на женското движение и работничка.

Финалната реч била произнесена от Адалхейдур Бярнфредсдотир, лидерка на синдиката на чистачките и работничките в кухни и перални в болниците и училищата.

„Тя не беше свикнала да говори публично, но си създаде име с тази силна и вдъхновяваща реч“, казва Аудур Стиркарсдотир, директорка на Исландския женски исторически архив“. - По-късно я избраха в парламента.“

Но как се чувстваха мъжете?

„Мисля, че първо го мислеха за нещо странно, но не мога да си спомня някой да е бил ядосан – казва Вигдис. - Мъжете си дадоха сметка, че ако се противопоставят, или откажат на жените този почивен ден, ще си изгубят популярността.“

Само в един или два случая мъже не са се държали по начина, описан от Вигдис. Казват, че съпругът на една от главните ораторки бил попитан от свой колега: „Защо оставяш жена си да вие така на публично място. Аз никога не бих оставил жена си да прави такива неща.“ Съпругът отговорил: “Моята не е от жените, които биха се омъжили за човек като тебе“.

Стирмир Гунарсон на времето е бил зам.-главен редактор на консервативния вестник „Моргунбладид“, но не е имал възражения против идеята. „Не мисля, че когато и да било съм поддържал стачка, но аз не разглеждах тази акция като стачка – казва той. - Беше настояване за равни права... Беше позитивно събитие.“

Жените във вестника не са работили в онзи ден. Доколкото той си спомня, никоя не е загубила от заплащането си, нито пък денят е бил приспаднат от годишния отпуск. В полунощ те се върнали и участвали в довършването на броя, който обаче излязъл в по-малък обем – 16 страници вместо 24.

„Може би на времето повечето хора подцениха влиянието на онзи ден, но по-късно и мъже и жени започнаха да разбираха, че той е вододел“, казва Стирмир.

И подчертава, че в Исландия винаги е имало силни жени – нещо отразено в исландските саги: „Нашето минало е в кръвта ни, а през вековете животът в Исландия е бил труден. Онези, които са оцелели, трябва да са били силни“.

В Исландия обикновено смятат Женския Свободен ден за плодотворен момент, за начало. Но поне една активистка на „Червените чорапи“ го разглежда като пропусната възможност – хубав празник, който реално нищо не е променил.

Вигдис не е съгласна. „Нещата се върнаха към обичайното на следващия ден, но вече със знанието, че жените, също както и мъжете са стълбове на обществото - казва тя. Твърде много фирми и институции бяха спрени и това показа силата на жените и необходимостта от тях. То напълно промени начина на мислене.“

Пет години по-късно Вигдис победи трима мъже кандидати за президентството. Тя стана толкова популярна, че беше преизбрана три пъти – в два от тях дори без конкуренция.

Последваха други ключови събития. Листи само от жени се появиха в парламентарните избори през 1983 г и по същото време нова партия – Женския съюз, спечели първите си мандати. През 2000 г. беше въведен платен отпуск по бащинство за мъже, а през 2010 г. Йоана Сигурдардотир стана първата дама мнистър-председател на Исландия.

От 2009 г. Исландия е начело в класацията на Световния икономически форум за равнопоставеност между половете. И докато по време на Свободния ден само три от 63-ти места в парламента, бяха заети от жени, сега те са 28 или 44 на сто от всички депутати.

„В Исландия има израз - снегът бързо запълва следите – за склонността да оставяме отминалите неща на историята – казва Вигдис. - Но ние още говорим за онзи ден – той беше чудесен.“

Още по темата

12/03/2015

Свят

Исландия оттегли кандидатурата си за членство в ЕС

17/05/2013

OFFTOPIC

Защо в Исландия няма тежки престъпления? Разказ на студент по право

05/03/2012

Свят

Съдят експремиер на Исландия заради кризата

18/02/2012

Икономика

Исландия върна рейтинга си, отново е сигурно място за инвестиции