Защо безработицата е рекордно ниска, а разходите за обезщетения растат? Отговорът на НОИ

Защо безработицата в България е рекордно ниска, а разходите за обезщетения за безработица не спират да растат?

С отговора на този въпрос се зае Националният осигурителен институт (НОИ), който публикува анализ по темата във втория си бюлетин, публикуван днес.

Данните показват, че за периода 2014-2018 г. регистрираните безработни са намалели със 163 476 души (44,6%) и през 2018 г. са 202 994 души; при дългосрочната безработица (над 1 г.) намалението надхвърля 50% - от 138 473 на 65 074. Средномесечно броят на хората с право на обезщетение намалява от 100,8 хил. души до 72,7 хил. души (с 28,1 хил. души по-малко или с около 27,8%).

Заетите са се увеличили със 141,5 хил. души, доходите им също са нараснали. През 2018 г. - с 9,4% по предварителни данни.

В същото време, разходите за обезщетения за безработица през 2018 г. възлизат на 429,7 млн. лв. На годишна база е отчетен ръст от 9,4%. В сравнение с 2014 г. те са нараснали с близо 91 млн. лв. или с 26,7%.

Причини

Най-важната причина безработните да намаляват, а разходите да растат е свързана с по-високия среден размер на обезщетението, пишат от НОИ. През 2018 г. средномесечният му размер е близо 478 лв., а през 2014 г. - около 267 лв.

Само за последната година той се е увеличил с около 21%, а периода - с почти 79%. Тоест размерът на обезщетението расте с по-бързи темпове от тези, с които намаляват безработните.

Зад тенденцията на скокообразно увеличение на размера стоят интересни движещи фактори, твърдят от НОИ и посочват следните като най-важни:

1. Нарастването на осигурителния доход на осигурените за фонд „Безработица“.

За разглеждания период е налице устойчиво нарастване на средната заплата за страната. Обезщетението за безработица е 60% от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” на ДОО за последните 24 календарни месеца  преди месеца на прекратяване на осигуряването.

2. От 1 януари 2018 г. минималният дневен размер на обезщетението за безработица се увеличи от 7,20 на 9,00 лв. (с 25%).

От 2010 г. до 2018 г. нямаше максимален размер на обезщетение за безработица (такъв се въведе на 1 януари 2018 г. в размер на 74,29 лв. дневно), което означава, че максималният размер на обезщетението зависи от динамиката на максималния месечен размер на осигурителния доход за страната. През 2014 г. той бе увеличен от 2 200 лв. на 2 400 лв., а от началото на 2015 г. нарасна на 2 600 лв.

3. Средномесечният размер на обезщетенията с отпуснати през годината обезщетения е по-висок от средномесечния размер на обезщетенията със срок на изплащане, изтекъл през същата година. Средният размер на новите обезщетения за е бил между 1,20 и 1,24 пъти по-голям този на изтеклите.

4. Промяната в структурата на получателите на парични обезщетения за безработица.

Тя се свързва преди всичко с увеличаване относителния дял на хората с признат осигурителен стаж и/или доход, придобити по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност (за краткост – ЕРМД, т.е. европейски регламенти и международни договори). 

Общият брой на безработните със стаж и/или доход по ЕРМД с отпуснати обезщетения надхвърля броя на безработните със стаж и/или доход по ЕРМД с обезщетения с изтекъл срок. Отделно от това, през 2018 г. общият брой на хората със стаж и/или доход по ЕРМД с отпуснати обезщетения бележи близо 5-кратно увеличение в сравнение с 2014 г. За сметка на това, броят на лицата с отпуснати парични обезщетения за безработица без доход и/или стаж по ЕРМД е или близък до, или по-малък от броя на лицата без стаж и/или доход по ЕРМД с обезщетения с изтекъл срок.

Делът на тези хора от общия брой на всички с обезщетения за безработица нараства от около 1,6% през 2014 г. до 7,8% през 2018 г.

Това е важно, защото средномесечният размер на обезщетението за безработица на хората със стаж и/или доход по ЕРМД е значително по-висок от размера на обезщетението на останалите. През 2018 г. средномесечният размер на обезщетението за хората със стаж и/или доход по ЕРМД доближава 1 364 лв., докато при останалите е малко под 514 лв.

Най-много хора с обезщетения заради стаж и/или доход по ЕРМД са съсредоточени в Благоевград, Смолян, Търговище, Пазарджик и Кърджали.

Следете новините ни в GoogleNews