Зам.-посланикът на Украйна: Сексуалното насилие е руско оръжие още от 2014 г.

Сексуалното насилие като вид руско оръжие първо е било използвано още през 2014 г. на окупираните от Русия Донецка и Луганска области. Почти ⅔ от завърналите се от плен украинци са били сексулно насилвани.

Това съобщи заместник.посланикът на Украйна Ана Тертична на конференцията "Невидими вериги: Дезинформация, административна корупция и насилие над жени”, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Ана Тертична представи обзор на сексуалното насилие към цивилни граждани (мъже, жени и деца) като основно оръжие на руската армия във войната на Русия срещу украинската държава.

Г-жа Тертична отбеляза, че темата за дезинформацията след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна е станала изключително важна по отношение на националната сигурност на редица държави.

Правата на човека и половото равенство са ключови теми в борбата с дезинформацията, а неглижирането на темата “дезинформация” също е вид дезинформация, смята Ана Тертична. Сексуалното насилие като вид руско оръжие първо е било използвано още през 2014 г. на окупираните от Русия Донецка и Луганска области. Почти ⅔ от завърналите се от плен украинци са били сексулно насилвани.

Заместник посланикът завърши доклада си с благодарност към България, в която над 200 хил. украински бежанци са намерили временен дом от началото на 2022 г. насам.

Кристина Цабала, анализатор към ЦИД представи изследване за руската пропаганда и ролята на жените в нея. Проучването е насочено към дезинформационните наративи, основани на пола, срещу украинските жени в българските новинарски издания, фейсбук групи и страници, разпространяващи наративите, че украинките носят смъртоносни зарази и “крадат български мъже”.

Камелия Димитрова, директор на фондация “Дигнита” посочи, че след началото на руската инвазия “Дигнита” работи усилено с украински жени. Улесняващите фактори за интерграция и защита на бежанците са по-високите образователни нива, директивата на Европейския съюз (ЕС) за временна закрила и подпомагане от диаспора в приемащите общества.

Негативните обществени нагласи и стереотипи подхранват социалната изолация, създават трудности при достъпа до основни услуги, а страхът от заклеймяване възпрепятства достъпа до подкрепа и правосъдие, твърди г-жа Димитрова. Тя даде и конкретни примери за дискриминация в българското общество към украинците: 

“Ние му обяснихме (на наемодателя), че сме бежанци, дойдохме от Украйна, имаме малки деца. Но той ни каза: ‘Не искам да имам работа с вас!”, споделя опита на бежанци украинци тя.

Според данни на Агенция за основните права (ЕС) 30 % от украинките са станали обект на експлоатация.

Д-р Гергана Цветкова, изследовател към университета “Ка Фоскари” във Венеция, презентира своя изследователски проект “Resist”, насочен към теми като основаното на пола насилие и вредните стереотипи в дезинформационните наративи. Във фокуса на проекта са България, Италия и Литва.

Основните заключения са, че Истанбулската конвенция (ИК) е добър инструмент, необходим за справянето с домашното насилие и насилието над жени. В Италия има по-добро сътрудничество по темата за ИК и повече подкрепа за жертвите, но е необходима превенция и повишена осведоменост за насилието над жени, докато в България и Литва нератифицирането на ИК е много проблематично, показват резултатите от проекта на д-р Цветкова.

В Италия децинформация за конвенцията не се наблюдава, в Литва се разпространява мизинформация и дезинформация, макар че ратификацията се подкрепя, а в България те са в голям мащаб, като само 16 % към 2018 г. подкрепят ратификацията на ИК.

Кои са основните послания в дезинформационните наративи в България и Литва по отношение на Конвенцията на Съвета на Европа за првенция и борба с насилието над жени?

- ще доведе опасната “джендър идеология”;

- ще въведе “70” пола;

- може да увеличи рисковете за жените;

- тя е инструмент за атака срещу “традиционните” ценности и националната идентичност;

Наративите често са подплатени с носталгия по “мирното и хармонично” съветско минало.

“Когато няма данни, това е предпоставка за дезинформация”, коментира Люба Касова, директор на Addy Kassova Audience Strategy Ltd, която се включи онлайн с темата за медийното отразяване на жените и стереотипите срещу тях.

1 от 3 жени в световен мащаб преживяват физическо или сексуално насилие през живота си. Насилието срещу жените е ендемично, като няма подобрение през последното десетилетие.

Резултатите от едноседмичен анализ на съдържанието на онлайн новини за насилието, основано на пола в България, разкриват, че 70 % от статиите се уповават само на полицейското съобщение, 25% от статиите цитират жертвата, 6% - извършителя, а само 3% призовават към промяна.

91% от извършителите са мъже, а 89% от жертвите са жени. Нездравословен е фокусът, смята Люба Касова върху бруталността в статиите (това е характерно за 80% от статиите), защото това може да увеличи възможността за последващо насилие.

Решението за медиите е отразяването на случаи за насилието срещу жени да бъде такова, че да доведе до социална промяна, а не да разчита на сензационния стил, без емпатия към жертвите или на абстрактния език, който рядко пояснява, че повечето жертви на насилие са жени, а повечето насилници са мъже.

Илиана Балабанова, президент на Европейското женско лоби представи половите стереотипи и техните ефекти върху уязвимите групи в България. 1/3 от жените в ЕС са били жертва на физическо или сексуално насилие, показва изследване, проведено от 2020 до 2024 г. на Евростат, Агенцията за основни права на ЕС и Европейския институт за полово равенство.

Г-жа Балабанова подчерта, че стереотипът за жената като слаба, недостатъчно способна и покорна на мъжа си остава през вековете, а така обуславя и насилието над жените.

“Ние сме в ситуация да обясняваме, че джендър идеология няма, посочи Балабанова - Вместо да се занимаваме с важни неща като социални проблеми, образование и други, се занимаваме с дезинформация, каза тя. Отбеляза също и ниския процент на участие на жените в политката (20% за България).