България винаги е демонстирала последователност, предсказуемост, прозрачност и конструктивност, независимо от всички наши прояви на добросъседство, Скопие не промени същността на своята политика към България. Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на изслушване в Народното събрание за позицията на България по Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС.

На депутатски въпроси отговаря за позицията на България спрямо Македония отговаря и другият вицепремиер и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов.

Ангажиментите към страната ни запазиха само декларативен характер, а по същество Скопие продължи политиката си в подкрепа на неоснователните малцинствени, исторически, езикови и други претенции, посочи Захариева и допълни, че има дълъг списък на случаи, в които те не се придържат към подписани двустранни документи.

Докато не получим правни гаранции, както от Скопие, така и в контекста на преговорния процес в ЕС, че тази политика ще бъде променена, не можем да дадем съгласие за първата междуправителствена конференция и реално стартиране на преговори за членство, заяви тя. 

Външният министър припомни, че тази българска позиция е известна от поне година и половина.

За съжаление тоталитарното мислене продължава да държи обществото там в клещи, заяви Захариева и отбеляза, че е било организирано от кмета на Скопие честване на годишнина от смъртта на Тито. За съжаление тази идеологическа конструкция държи обществото в капан, не позволява на икономиката да се развива, коментира тя.

Според Захариева България е посочила примери за изкуствено създаване на административни пречки на български инвеститори и че се забавя свързаността по линия Изток-Запад.

В новия програмен период на предприсъединителните програми Скопие не е предложило нито един инфраструктурен проект в тази посока, посочи тя.

Според нея се създава медийна истерия, с откровен говор на омразата към България, и всеки, който изрази различно мнение, бива обявен за национален предател, не се търси общото, а разделението, обясни още външният ни министър.

По думите й Скопие дискредитира и изкривява българската позиция, свеждайки я до конюктурна проява на национализъм и вътрешнопартийни цели. Тя се представя манипулативно като отричане от страна на България на правото на самоопределяне на гражданите на Република Северна Македония и отричане на правото им да имат език, което не е така, допълни Захариева.

Говорът на омразата срещу България и разпространяването на дезинформация продължават да са основните средства за постигане на вътрешнополитическите и, очевидно, и на външнополитическите им цели, заяви външният министър и отбеляза, че България е била основна тема по време на на предизборната кампания в Република Северна Македония. След изборите очаквахме да се успокои ситуацията, но тя се изостри още повече, допълни тя.

Според нея с отказа си да предприемат мерки за предотвратяване на антибългарската пропаганда, Скопие нарушава текст от договора.

Въпреки това страната ни остана отворена за диалог - през март подкрепихме историческото решение за даване начало на преговори за членство на Република Северна Македония и Албания, същевременно обаче изложихме ясни условия, с които обвързваме даване на съгласие за одобряване на преговорната рамка и провеждане на първата междуправителствена конференция, припомни Захариева и уточни, че има изричен текст, че Република Северна Македония трябва да покаже осезаеми резултати по договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

Тя информира, че, с оглед на оставащото кратко време, България е провела и серия проучвателни разговори с Република Северна Македония за преодоляване на нерешените въпроси с цел подписване на правнообвързващ документ и сме предложили проекти за различни формулировки.

За съжаление от другата страна не виждаме желание все още да извърви този път заедно с нас. Антибългарската идеология и доктрина остават по-скъпи у част от политическия елит от перспективата за добросъседство с България и даже и членство в ЕС, каза Захариева.

Тя подчерта, че България оставя вратата за комуникация и че сме готови за двустранни преговори и че ще запазим добронамерения си подход.

С това поведение обаче сме длъжни временно да преустановим подкрепата си и даване на съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция, докато не получим ясна гаранция в правнообвързващ документ, заяви Захариева. Надявам се да имаме мъдростта да се поучим от миналото си, да изграждаме истинско приятелство и добросъседство заедно напред в бъдещето си, посочи тя и отбеляза, че миналото следва да ни обединява, а не да ни разделя. Няма как да изградим истинското приятелство, което е основано на лъжа и идеология, основана на омраза към България и българското, подчерта тя.

Захариева посочи, че българските национални интереси в Република Северна Македония са обект на обществен и политически консенсус, пресичащ през поколенията външната политика на България, залегнал и в декларацията на парламента от 2019 г., която е пример за приемственост. Тя подчерта, че България е правила всичко по силите си в опит да постигне качествено ново начало в двустранните отношения със Скопие - от признаването на независимостта, подаването на ръка за помощ във всяка криза, през българското председателство на Съвета на ЕС, когато България постави високо в дневния ред на ЕС темата за разширяване до помощта за справяне с COVID-19. С договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество България за пореден път оказа подкрепа и изведе Република Северна Македония от международната изолация, с което отвори пътя към споразумението от Преспа и към членството в НАТО, отбеляза външният ни министър.

Македонските граждани да зададат въпроса на своето правителство защо водиха такава политика, която доведе до това, че преговорите не започнаха, каза вицепремиерът Красимир Каракачанов по време на изслушването си в НС.

Според него само вчера в македонските медии е имало 400 антибългарски публикации, които в последно време били повече от статиите за коронавируса.

„Говорът на омразата е част от една политическа практика, която цели изграждането на една нова, различна от българската идентичност, но въз основа на омраза на българския народ и всичко българско. Нещо, което не може да бъде позволено. Това е говор на омразата и проявите му. Най-накрая разговорите стигаха до една ситуация, в която трябваше да четем история и да си показваме документи. България се държа кооперативно до последния момент, защото България има своята ясна отговорност, която е поела не от европредседателството си, а по принцип води като политика от дълго време – да бъде фактор на стабилност, мир и ред на Балканите“, каза още Каракачанов.

Според него от Скопие може би са смятали, че ЕС е като Съветския съюз.

Разчитаха, че и в ЕС някой ще притисне България и ще я принуди да отстъпи. Натиск под формата, която те си го представят, към България не е оказван, категоричен беше Каракачанов. 

Според него оттук нататък следва в Скопие да си вземат необходимата поука, имат две алтернативи - "или сядат да говорят честно, без мурафети и инатлъци, или да се очертае дълъг период на изчакване".

"Не е приемлив вариантът и за нас 28 години да спорим, както го направиха с Гърция", допълни Каракачанов.

Той припомни, че именно България е била държавата, която първа е признала независимостта на Македония.

"Какво получаваме като отговор – неискреност, откровено антибългарска политика, която се свежда не само до езика на омразата, който се възпитава през образователната система, през медиите, през културните ведомства, представяйки неверни и изкривени факти от историята, и се опитва да представи българина едва ли не като враг и противник на държавата, която ние първи признахме, заяви Каракачанов.

Освен това имало опити на дипломацията на Република Северна Македония в международен план да наложи две линии на поведение - да се даде негативен образ на България в европейските страни и в страните от НАТО, а втората - през международните институции да се налага тезата и политиката за признаване на т.нар. македонско малцинство в България.

Ние оказваме подкрепа, те ни отвръщат с "нож в гърба", коментира Каракачанов.

Спрямо България имаше лицемерна и враждебна политика и всички ние се надявахме, че от договора с 2017 г. нещата ще започнат да се променят. Едва ли някой е бил наивник и е смятал, че ще стане за няколко месеца, но смятахме, че, насреща си имаме правителство, което, след като декларира добри намерения, ще провежда и такава политика, допълни Каракачанов.

Според него след подписването на договора в Преспа, политиката на Република Северна Македония отново започна да си "показва рогата", ескалацията на говора на омразата нараснала, а след влизането на Република Северна Македония в НАТО работата на историческата комисия била блокирана. Той отбеляза също и административни пречки пред български инвеститори, както и че коридор номер 8 на практика бил блокиран.