Quantcast

Виртуално "окървавиха" Паметника на Съветската армия (снимки)

Ивайло Анев Последна промяна на 09 май 2015 в 16:35 15285 36

1/1

Снимка Facebook

Този път във социалните мрежи се появиха снимки, на които фигурите на руските войници са с боядисани в червено ръце.

Паметникът на Съветската армия за пореден път стана обект на политически послания, но този път виртуално.

Този път във социалните мрежи се появиха снимки, на които фигурите на руските войници са с боядисани в червено ръце. Идеята на авторите е в деня на Европа да се акцентира на това, че Съветската армия не е била спасителка, а окупаторка. 

Колажът е бил изпратен на страницата на "Протестна мрежа" като поздрав за Деня на победата.

"Не може да се опази нищо от истината. Дори и паметника, въпреки патрулите – официални и доброволни осъмна с истината. Окупаторка, а не спасителка е Съветската армия за България. А ръцете на окупаторите са изцапани с кръв. Буквално и преносно", пише в посланието.

Снощи, в навечерието на 9 май, членове на младежки клуб "Червена сила" патрулираха около паметника, за да го "опазят от вандали и оскверняване".

Идеята е в "отговор на зачестилите посегателства върху паметници, символизиращи победата на Съветската армия и антифашистката съпротива".,

"Ние, младите хора, обединени от идеята за опазване на историческата памет, създаваме инициатива "Чиста памет за чисто бъдеще", пишат в съобщението си до медиите от клуба.

В последните години Паметникът на Съветската армия в София на няколко пъти беше изрисуван. Преди по-малко от месец двама младежи бяха арестувани заради оставено послание върху монумента. В столицата се водят множество дебати по темата дали паметникът трябва да бъде демонтиран и сложен в музей. Против тази идея са БСП, които настояват не само паметникът да остане там, където е сега, но и той да бъде охраняван.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.05 2015 в 14:08

Дайнов
“Така децата на бащите, които са част от номенклатурата - като Иван Кръстев, Деян Кюранов, Евгений Дайнов и Красен Станчев - присъстват в множество разкази в ролята на деца на дисидентството. От think tank, създаден от колеги от Института по история на БКП, историята за първите стъпки на ЦИД (Центъра за изследване на демокрацията) се превръща в история на „гнездо на антикомунистически дисиденти”.” (220 стр. от “Експертите на прехода”). Всъщност тази група трябваше да замести липсващите дисиденти ­ те да се превърнат в маските на кукловодите и умело да насочват експлодиралата от промяната гражданска енергия. (За разлика от други бивши соцстрани, където борците срещу режимите станаха естествени лидери и държавници). А Дайнов биографично бе един от най-подходящите - син на номенклатурен кореспондент на официоза на БКП в. „Работническо дело” в Москва и Лондон, а впоследствие директор на БТА и член на ЦК на БКП. Синът логично тръгва по същата партийна стълбица с трудове за Троцки. Работи няколко години в Института по история на БКП. А за да е още по-добре подкрепен кариерно, става зет на бивш член на ЦК на КПСС. Само ще допълним този шеметен старт в ерата на комунизма с магистратурата в Лондон (1984 г.), благодарение на стипендията на фондация “Людмила Живкова”. Трябва ли да се учудваме, че от зората на демокрацията Дайнов влиза в ролята на преоблечен като рокаджия кафяв кръстоносец.
Всъщност проява на див цинизъм и подигравка с него е да бъде насилван да представя с посредствената си музикалност левичарството на рока като знаме на десницата. Пътят му на фурнаджийска лопата и продажник обаче е предначертан. Съвсем накратко ще припомним как неговият кръг от самонарекли се “глобалисти” се бе впил в първия демократично избран президент Желю Желев, как го предадоха, после качиха на пързалката Петър Стоянов и го водиха за носа, докато го провалят на изборите. А за да бъде Дайнов по-убедителен, в паяжината от лъжи специално му бе изграден имиджът “син шаман”. След това дойде ред на Надежда Неински (Михайлова) да бъде употребена с мантрата “новото СДС”... И за да не бъдем голословни, ще цитираме днешния борец за народни правдини, който само преди година изля следните елейни слова за бившите управляващи от ГЕРБ:
“Срещу правителството са се подредили всички, които имат какво да губят от връщането на страната към европейските нрави: контрабандистите, трафикантите и техните покровители; върхушката на БАН и някои университети; корумпираната съдебна власт; агентурата на Кремъл най-вече в енергийната сфера”.
Той е олицетворението на извратеното разбиране за политика и общество, наложено от един назначен за елит, но вече фалирал икономически кръг. Затова са жалки опитите на всички участници в тази афера да създадат нова частна публична коалиция под формата на т.нар. Реформаторски блок. На избирателите им писна от техните антипродуктивни за интересите на обществото идеи и практики. Светна им, че насажданият от Дайновците национален нихилизъм цели единствено да създаде поколения от зомбирани роботи без свои граждански позиции. Това е и основната причина десницата да бъде изметена безапелационно от парламента.

11.05 2015 в 14:01

Я да видим ся, кои са са русофобите:
Майката на Иво Инджев, Люба Асенова Инджева, от 1950 г. работи като телефонистка в МВР. От 1969 г. е назначена за разузнавач IV степен във II отдел на IV управление на ДС, с присвояване на офицерско звание „младши лейтенант“. Бащата на Люба Асенова (дядо на Инджев), Асен Стоянов Ангелов, е член на БКП от 1926 г. и активен участник в партизанското движение като ятак. На 9 септември 1944 г. активно участва в установяването на народната власт, като комендант на Княжево. През 1948 г. постъпва на работа в МВР, откъдето се пенсионира през 1960 г. Братът на Люба Асенова (чичо на Инджев), Емил Асенов Стоянов, е член на РМС и активен борец против фашизма и капитализма.
След като е приет за студент в Софийския университет, Иво Инджев доброволно се обръща с молба към Първо главно управление на Държавна сигурност да бъде изпратен да учи в чужбина.
Комисията за разкриване на досиетата с Решение № 50/ 08.10.2008 г. обявява за първи път името му сред сътрудниците на Държавна сигурност, действал под псевдонима „Ивайло“ в качеството на секретен сътрудник към Първо главно управление (ПГУ) на ДС - разузнаване.
След Десетоноемврийския преврат Иво Инджев се разграничава от предишната си дейност в подкрепа на комунистическия режим в България, включително и като секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност:
„ Бил съм пионерче, но това не ме прави недорасляк за цял живот. Учил съм в Москва, но това не ме прави поклонник на политика на Кремъл, макар да съм съзерцавал кубетата му 5 години от аудиториите на института. Бил съм съпричастен към ДС, но и това не ме обвързва с нищо. “

На 6 август 2008 г., три дни след смъртта на руския дисидент и Нобелов лауреат Александър Солженицин, Инджев пише за него в блога си:
„ Солженицин ги улесни неимоверно [Инджев има предвид, че Солженицин е улеснил сталинистите - бел. ред., виж оригиналния текст за подробности">, демонстрирайки руски шовинизъм и характерния за него антисемитизъм, гарнирани с морално потупване на Путин по кагебейските пагони.

10.05 2015 в 17:20

ZASHTO GO NIAMA MOIA KOMENTAR?????

10.05 2015 в 15:41

Другари РУСОФИЛИ, Защо децата ви учат или живеят на запад ? # Защо парите ви са в западни банки ? # Защо карате Мерцедеси, а не Запорожци ? # Защо НИКОЙ НЕ емигрира на изток ? # Защо криете, че когато Русия окупира България НАШИТЕ синове ще воюват в Дагестан, Чечня или поредната „НОВОРУСИЯ” – докато ВАШИТЕ купонясват на запад ? # Защо така аругантно ни лъжите ? # ЗАСРАМЕТЕ СЕ !

10.05 2015 в 12:04

Понякога е много забавно да гледаш колко хора си пропиляват живота да съ занимават с глупости, вместо да направят нещо смислено за себе си и близките си.

Требе да си мноо глъм и да немаш идея за кво си жив, за да съ занимаваш сериозно с такива фундаментални и "смислени" въпроси като: за или против паметници...

Без значение дали си "за" или "против".

Дали шъ го има или нема да го има един паметник не решава нищо и никога не е имало значение.

Хората, за които се издигат паметници и тези, които после се занимават с тези паметници, никога не са и няма да имат нищо общо. Едните пишат история, без значение с паметници или без тях, а другите историята просто ги изтрива и забравя като досадни правописни грешки.

10.05 2015 в 11:50

спиносаните тролове да ходят да бутат танка.

10.05 2015 в 10:08

Атанасова, бихте ли посочили броя на българите за чиято кръв говорите? Нещо ми се губят конкретни случаи и моменти?

10.05 2015 в 10:05

За някои копелета няма нищо свято! Те ще продадат майка си и баща си за шепа долари! За тях няма Родина, история. Те са толкова елементарни, че гледат на живота както пияни фенове на футболен мач!

10.05 2015 в 10:04

Ръцете на войниците не са кървави! Кървави са ръцете на лидерите им. Самите войници са дали толкова много кръв, че българските драскачи даже не може да си представят такова количество. Имаше един страхотен филм - "Враг пред портата", за борбата за Сталинград - там в началото много добре се вижда какво понасят обикновените войници зареди болните амбиции на шефовете си.
А относно паметника - според мен нито един паметник не е излишен. По важното е как ще бъде представен, особено пред чужденците. Според мен около този паметник трябва да бъдат поставени информационни табели, които да разказват за последствията за България от превземането й от съветската армия - за лагерите, за "народния" съд, за последствията от комунизма!!! Нека е паметник на на съветската армия, а паметник на всички съсипани човешки съдби - и на войниците, и на българите!

10.05 2015 в 05:43

"защо никой не скверни паметници на Левски ?"

Някой е пропуснал новината за претопените бронзови грифони. Няма свято за нашенеца, за малко пари той ще се изака върху чаршафите и после ще спи на мозайката. По-глупавите го правят за потупване по рамото, а за най-десните награда е само чувството за собствена правота.