Вярата в Бога в България намалява - констатира Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в Националния статистически институт (НСИ), която представи окончателните данни от преброяването през 2021 година за вероизповеданията - част от данните за етнокултурните характеристики на населението у нас.

Към септември 2021 г. вярващите са 51.4%, а десет години по-рано - 60.4%.

На въпроса "Религиозен ли сте?" през 2021 г. с "да" са отговорили 3 031 289 души (51.4% от отговорилите на въпроса). 24.7% са отвърнали с "не". 13.0% са избрали отговора „Не мога да определя“, а 10.9% - „Не желая да отговоря на въпроса“.

От отговорилите с „да“ 56.0% са жени, а 44.0% са мъже.

Вероизповедания

Като християни се определят 4 219 270 души (71.5% от отговорилите на въпроса). Ако се върнем назад във времето, ще видим, че най-високият процент християни е регистриран през 1992 г.: 86.7%.

От християните през 2021 г. източноправославни са 4 091 780 (97.0% от посочилите християнско вероизповедание). Протестантите са 69 852 (1.7%), католиците - 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговора „друго християнско“ са избрали 13 927 (0.3%).

Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 души (10.8%), юдейско - 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 души.

305 102 (5.2%) души нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „Не желая да отговоря“.

По възраст

Най-висок е относителният дял на възрастните (65+ години) при изповядващите юдейско вероизповедание - 28.6%, а най-нисък - при тези посочили „Друго“ (7.0%).

Сред християните най-големият дял заема групата на възраст 15-64 години: 62.7%.

При мюсюлманите процентът им е дори по-висок - 67.1%.

По етнос

79.9% от самоопределилите се към българската етническа група са източноправославни. Те наброяват 3 980 131 души. От българите 33 749 (0.7%) са католици, 34 152 (0.7%) - протестанти, 107 777 (2.2%) - мюсюлмани. Отговор „Нямам“ (вероизповедание) са посочили 245 845 (4.9%) души, а „Не мога да определя“ - 190 807 (3.8%).

За 447 893 души (89.1%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, за 4 435 (0.9%) - източноправославно, 13 195 (2.6%) са посочили, че нямат вероизповедание, 15 622 (3.1%) не са успели да се самоопределят.

Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание - 75 745, или 29.1%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 45 817 (17.6%) от ромите, протестантско - от 32 325 (12.4%), „нямам“ вероизповедание са отбелязали 37 232 (14.3%) и „не мога да определя“ - 41 517 (15.9%).

Най-висок е делът сред ромите, които не желаят да посочат вероизповеданието си - 9.1%, а най-нисък - сред турците - 4.0%.

По области

Най-висок е делът на самоопределилите се като християни в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък - в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).

Изповядващите мюсюлманско вероизповедание са концентрирани предимно в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил - по 0.1% от отговорилите на въпроса.

Религиозност

"Религиозност" НСИ определя като "мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в божествено или висше същество, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед".

Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 77.6% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 59.1%.

Останалите данни на НСИ от преброяването за етнокултурните характеристики на населението в България вижте ТУК.