Сметната палата обяви провала на електронното здравеопазване

Държавата ни прахосала десетки милиони в опит да го създаде, шестима министри носят отговорност

Последна промяна на 28 юли 2017 в 11:24 3973 4

Електронното здравеопазване е приоритет във всички правителствени програми и национални здравни стратегии у нас през последното десетилетие. За 10 години "приоритетът" е само на хартия, на практика тук има пълен провал, констатира Сметната палата.

България няма интегрирана здравно-информационна система, която да осигурява нужната информация на властта и пациентите. Без отговор остава въпросът изпълняваме ли ангажиментите си по трансграничния обмен на здравни данни.

"На фона на бързото развитие на електронното здравеопазване в другите европейски държави, обменът на данни в реално време между информационните системи и регистрите у нас продължава да бъде непостигнато предизвикателство", се казва в резюмето към доклада след одита на СП на изпълнението на "Електронно здравеопазване" за периода 1 януари 2012 г. - 30 юни 2016 г.

Отговорност за управленските решения в този период носят шестима министри, петима управители на НЗОК и шестима директори на Националния център по обществено здраве и анализи.

Министрите са: Стефан Константинов, Десислава Атанасова, проф. д-р Николай Петров, д-р Таня Андреева-Райнова , д-р Мирослав Ненков и д-р Петър Москов.

Управителите на НЗОК са: д-р Нели Нешева, Марияна Василева-Иванова, д-р Пламен Цеков, д-р Румяна Тодорова и д-р Глинка Комитов.

Директорите на НЦОЗА са: д-р Ивайло Ваклинов, доц. Християн Грива, проф. д-р Петко Салчев, доц. д-р Жени Николова, проф. д-р Пламен Димитров и доц. д-р Христо Хинков.

"Изграждането на електронното здравеопазване е осъществявано в условията на много чести структурни и кадрови промени както на високите управленски нива, така и на ниво експертен персонал. Не е създадена ефективна система за координация и съгласуване на действията, проектите и обществените поръчки между институциите, което поражда условия за неефикасно разходване на публичните средства и забавяне в реализацията на стратегическите приоритети", констатират одиторите.

Налице е дълго забавяне в изграждането на електронното здравеопазване. Действията на институциите могат да бъдат определени като неефективни, пишат от Палатата и посочват примери:

- от 2012 г. досега са направени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на интегрирана/национална здравно информационна система, но обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, в т.ч.: липса на ясна концепция за изграждането на системата и на план за необходимите финансови ресурси;

- налице е дублиране на функционалности и проекти на други институции;

- действията на Министерството на здравеопазването не са обсъдени и съгласувани с НЗОК като ключов участник в здравно-информационната система на здравеопазването.

Например през 2012 г. са открити последователно две процедури за обществени поръчки по проект за изграждане на национална здравно информационна система, като първата е прекратена от министъра на здравеопазването, а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията отменя решението на министъра на здравеопазването за откриване на процедурата като незаконосъобразно. Така поради невъзможност да бъде изпълнен в срок, през април 2013 г. проектът е прекратен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9, 7 млн. остават неусвоени.

Следващият опит е през 2014 г. – друг проект за изграждане на здравна информационна система е одобрен за финансиране със средства от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 12 млн. лв. През юни 2014 г. от Министерството на здравеопазването е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, но два месеца по-късно е прекратена и осигурените 12 млн. лева не са усвоени.

"Неуспехите показват, че цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване", пишат от СП.

По време на одита МЗ е в процес на разработване на нов проект за кандидатстване за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 за финансиране на изграждането на национална здравна информационна система. Към настоящият момент договорът за предоставяне на финансова помощ на стойност 12 млн. лв. е подписан и изпълнението на проекта предстои.

Приемането на здравно-информационни стандарти е необходима стъпка към изграждането на Национална здравно-информационна система. До края на одитирания период няма разработени и утвърдени национални здравно-информационни стандарти и медицинска документация, съответстващи на възможностите за електронна обработка и обмен на медицинска и здравна информация. След одитирания период е приета Наредба за въвеждане на задължителни здравноинформационни стандарти, но в нея не се предвижда задължително прилагане на стандартите за всички участници в процеса (въведени са само за лечебните заведения) и затова тя не е достатъчна да регулира и обслужва обмена на информация.

Отделните информационните системи и регистри в здравеопазването не са интегрирани и обмен на данни в реално време между тях не се осъществява. 

Автоматичен обмен на данни между информационните системи на НЗОК, на Национален център по обществено здраве и анализи и на Министерството на здравеопазването не се осъществява. Не е регламентиран и механизъм за съпоставка и контрол на данните между техните информационните системи в случаите, в които нормативната уредба изисква събирането на едни и същи данни от различни институции.

Въведените политики за сигурност на информацията и мерките за защита на данните от неоторизиран достъп в Министерството на здравеопазването, НЗОК и Национален център по обществено здраве и анализи не са сертифицирани в съответствие с международния стандарт ISO 27001:2005.

Почти 10 години след осъзнатата и стратегически декларирана необходимост не са създадени електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за обмен на данни в реално време. По време на изготвяне на одитния доклад е разработен прототип на система за електронна рецепта, електронно направление и електронен амбулаторен лист, който се очаква да бъде въведен на практика в следващите години.

Не е изградено пълно електронно здравно досие, което да осигури на гражданите и медицинските специалисти необходимата информация за вземане на адекватни решения в процеса на диагностика, лечение и рехабилитация. Единствено НЗОК поддържа частично здравно пациентско досие, като информацията се акумулира и представя на здравноосигурените лица посредством Персонализирана информационна система, но и тя се нуждае от усъвършенстване. Към края на одитирания период информацията в съществуващите електронни здравни досиета е непълна и неточна. Например, при тестване е установено изкривяване на здравното състояние на пациент и отчетена несъществуваща хоспитализация.

Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде използван като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и предоставяне на важна информация за здравна профилактика, здравно образование и др.

Системата за мониторинг и контрол върху реализацията на електронното здравеопазване се нуждае от съществено подобряване. Липсва утвърдена процедура за контрол и действащ санкциониращ механизъм и при явното забавяне в реализацията на електронното здравеопазване, това създава предпоставки за безотговорно подценяване на значението на този ключов приоритет.

Резултатите от проведеното национално представително изследване на удовлетвореността на гражданите от реализацията на електронното здравеопазване потвърждават наличието на съществени пропуски в дейността на институциите.

То показва, че 53% от хората нямат представа какво е електронно здравеопазване. Само 8% твърдят, че са много доволни от институциите при реализацията му. 66% от запознатите с електронното здравеопазване казват, че отговорността за изграждането му е на МЗ. 8% казват, че имат достъп до електронното си здравно досие, делът на използваните е-здравни услуги е 9%. Само 5% имат доверие в защитата на личните данни, обработвани за целите на електронното здравеопазване. 18% смятат, че идеята за използване на пръстов отпечатък не е лоша.

След одита Сметната палата е дала на министъра на здравеопазването 20 препоръки, а на управителя на НЗОК – 7, които трябва да се изпълнят до края на 2018 година.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10131

3

Новак

28.07 2017 в 14:08

Ефектът "Борисов" - епизод пореден. Колко ли още неща трябва да бъдат произнесени явно, за да се разбере, че Борисов съсипва държавата? Може би не целенасочено, може би с добри намерения, но тези хора толкова си могат. Толкова им е акълът. Така е и съдебната система, и образованието, културата, та даже и любимите му магистрали. Та внимавайте и с Балканите, че Борисовите "талибани" го въздигнаха и там за "неоспорим лидер". Много са го закъсали Балканите щом тоя е неоспорим.

21027

1

sottozero

28.07 2017 в 12:26



Докато хората не почнат да колят еврогеевете директно на улиците,нищо няма да се промени.

На тия всичките им високопарни ценности и демокрация се свеждат до усвояване и нечуван егоизъм,подплатен с изумителна некадърност.