Съдът разреши окончателно събарянето на паметника пред НДК

Последна промяна на 13 януари 2016 в 09:09 11437 56

Съдът разреши окончателно събарянето на паметника пред НДК

Върховният административен съд (ВАС) окончателно даде зелена светлина за събарянето на паметника „1300 години България” пред НДК. Съдът отхвърли всички жалби срещу разпореждането за демонтирането. Една от жалбите беше на автора на паметника - проф. Валентин Старчев. Един от застъпниците за запазване на паметника е и министър Вежди Рашидов.

Съдебната сага започна, след като през декември 2014 година Столичният общински съвет реши паметникът да бъде демонтиран.

ВАС потвърди решението на Административния съд-София, с което беше разпоредено събарянето на паметника. То е окончателно, не подлежи на обжалване и развързва ръцете на общината да започне демонтирането на разпадащия се паметник. Бронзовите пластики от него ще бъдат запазени и преместени - най-вероятно в Музея на София. На мястото на паметника ще бъдат възстановени паметните плочи на I и VI Софийски пехотни полкове, които са махнати от мястото през 1977 година.

В решението на съда се посочва, че не може да се твърди, че авторът на паметника Валентин Старчев има авторски права върху цялото произведение. Според магистратите той запазва правата върху бронзовите фигури, но общината има право да управлява и да се разпорежда с паметника, тъй като е собственик на терена. 

Възстановяването на мемориала на I и VI Софийски пехотни полкове е по предложение на инициативен комитет. Паметникът представлява 3 високи стени, образуващи буквата П, и в средата на стените има лъв с картата на Санстефанска България. Част от плочите са запазени.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1010

57

Лина Демирева

04.03 2018 в 19:11

Разрушаването на паметника 1300 Години България е голям срам за историята ни !.... Не толкова защото българското общество доказа, че не разбира от съвременно изкуство или че разрушава значителна част от архитектурен ансамбъл, въпреки че всички професионални творчески колегии се застъпиха единодушно за него, а защото доказахме за пореден път, че не уважаваме историята си !

15.01 2016 в 15:11

As an architect and a person that love historical simvols (becouse remind us in what we belive or NOT) I would say this is a SHAME

13.01 2016 в 21:59

@ Уятми Гояж18:40 13 яну 2016

Kanzlerakte?! Милостиви Боже! И Протоколите от Цион, нали? А също Zeitgeist, Волгин и т.н.

Явно случаят е безнадежден...

"Айде лека и доходна..."

Мислех че споря с някой русофил, заселил се по традиция в омразния Запад (Германия), а то се оказа май някакъв таксиметров шофьор.

13.01 2016 в 18:40

:)
Прочетете пак всички коментари и ще видите, че първата реплика отправям към изнасиленото и нешастно "вик", възмутен от патетиката му за краваристанските помияри.
Това е.
Виждам го изправен на шипка да словославя турския аскер.
Единственото, което пропускате е Kanzleracte.
Тя сигурно пак от матушката ти е измислена?
:)

Айде лека и доходна и дано до утре да измислиш нов подход.



13.01 2016 в 17:19

@ Уятми Гояж16:49 13 яну 2016

Тия ги разправяйте на старата ми шапка!

Защо в дискусия за/против тотема на петоколонниците помествате коментари против паметник на американски летци?

Нерде Ямбол, нерде Стамбол!?

Това, което ви издаде се нарича класическо кондициониране (по Павлов).

Някой казва нещо неприятно за матушката ви и отговорът неизменно е "А, вие защо биете негрите?".

Затова е и линкът към книгата за американските войници-изнасилвачи.

13.01 2016 в 16:49

И още нещо платена душице

"защото може да ви послужи като аргумент (!) за затапване на "противника" в спора за/против МОЧА (ПСА)."

В нито един свой пост НЕ СЪМ ИЗРАЗИЛ ПОДКРЕПА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ПСА. Ялови са опитите ви да ме вкарате в обяснителен режим за позиция, която не съм заявил.



Дали по себе си? Аргументирал съм защо ви смятам за такава.

13.01 2016 в 16:44

@ Уятми Гояж16:31 13 яну 2016

"...платена душице..."

Всеки съди по себе си.

13.01 2016 в 16:34

@ историк16:24 13 яну 2016

Да, разбира се.

А документите, с които се обосновава (включително и такива от съветските архиви) са фалшификати, изфабрикувани от ЦРУ.

А един мармот завива шоколада в станиол...

13.01 2016 в 16:31

И още нещо платена душице

"защото може да ви послужи като аргумент (!) за затапване на "противника" в спора за/против МОЧА (ПСА)."

В нито един свой пост НЕ СЪМ ИЗРАЗИЛ ПОДКРЕПА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ПСА. Ялови са опитите ви да ме вкарате в обяснителен режим за позиция, която не съм заявил.
По това се познават празните голословници.
Прочее изпреварвам задаването за 3 път на въпроса "Вие за какво сте?"
Аз съм за допитване до софиянци. Времето на пияното мазно прасе бъки шашката отмина безвъзвратно.

13.01 2016 в 16:30

@ Ваш Кольо Стружката15:36 13 яну 2016

С коментара си пласирате исторически истини смесени с пропаганда, което е една много опасна смес.

Има верни неща в казаното от вас, доколкото Европа се е опитвала всячески да избегне войната. Това много напомня на събитията от последните 2 години (Мински споразумения и т.н.).

Ако ще се "обстрелваме" с такива материали, мога да отговоря адекватно (за доставките от СССР към Германия, обучаването на новобранците от СС в школите и лагерите на НКВД как се изтезават враговете и т.н.). Ето:

В един секретен протокол пактът предвижда разделянето на Полша, а предрешава и съдбата на балтийските държави, които преминават към Съветския съюз. Финландия, Бесарабия и Северна Буковина също са определени като съветска зона на влияние. За всеобща изненада на целия свят - включително за хората в Съветския съюз и в Третия райх - на 28 септември е подписан и Договорът за приятелство и държавните граници. Сталин и Хитлер фактически се подготвят за подписването на пакта още от 1938, като особено много бърза Хитлер - иска да започне нахлуването в Полша още преди есенните дъждове.
Само седмица след подписването на пакта "Молотов - Рибентроп" на 23 август 1939 с нападението срещу Полша започва Втората световна война. А две седмици по-късно и руските войски окупират части от Полша. Победният поход приключва с "побратимяване" на частите на Вермахта и на Червената армия на съвместен парад в Брест. Бригадният командир Семьон Кривошеин и генерал Хайнц Гудериан стоят един до друг. Две години по-късно танковите дивизии на Гудериан вече са пред Москва. "Меденият месец" отдавна е свършил.
Намеренията на Сталин
Целите на Хитлер при подписването на пакта са ясни - в това отношение между германските и руските историци цари пълно единство. Но по отношение на замислите на Сталин все още се дискутира.

"През лятото на 1939 Сталин разполага с най-голямата армия на света. Той е можел ясно да заяви на Хитлер, че щом Германия нападне Полша, на следващия ден милиони съветски войници ще дойдат на границата. В такъв случай не би имало война, но Сталин не е пожелал да пречи на Хитлер", казва пред Дойче веле известният руски публицист Марк Солонин.
Сталин е искал най-вече да се държи стратегически, смята германският историк Йорг Ганценмюлер. "Сталин е знаел, че Хитлер рано или късно ще нападне Съветския съюз - бил е наясно с неговата "концепция за жизненото пространство". Сметката му е била следната: ако Германия влезе във война със западните сили, Хитлер няма да се осмели да воюва на два фронта. Междувременно Съветският съюз може да продължи да се въоръжава. Сталин винаги е изпитвал опасенията, че капиталистическите сили ще се обединят и заедно ще нападнат Съветския съюз. Затова целта му е била да предизвика война между тези сили. За Сталин именно тази война е била гаранцията за сигурност, а не самият пакт."
Завоят на Москва
След подписването на пакта от двамата външни министри Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов в Москва, Сталин вдига тост за здравето на "фюрера". На заседание на Върховния съвет Молотов хвали "мирните намерения" на Хитлер. Той нарича войната на западните съюзници срещу Хитлер "безсмислена и престъпна". По-късно Молотов е приет сърдечно в Берлин от Хитлер, Гьоринг и Хес.
Непосредствено преди пакта Максим Литвинов е освободен от поста народен комисар по външните работи на СССР. Той е евреин и привърженик на съюзяването със западните демокрации, респективно - вече не отговаря на новата стратегия на Москва спрямо Хитлер.

В рамките на 22-та съвместни месеца съветската преса изцяло прекратява нападките по отношение на нацистите. Антифашистките филми изчезват от кината, включително "Семейство Опенхайм" по романа на Лион Фойхтвангер. И от репертоарите на театрите са снети всички пиеси с антифашистко съдържание.