Робот може да помогне на хиляди да проходят. Държавата не го иска, а плаща прескъпо

Продължава от стр. 1

Анелия праща писмото си до: президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов, министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, председателят на Комисията за лечение в чужбина, директора на Център "Фонд за лечение на деца" и Обществения съвет, социалния министър в оставка Бисер Петков, министъра на икономиката Емил Караниколов, министъра на транспорта Ивайло Московски, министъра на спорта Красен Кралев, министъра на външните работи Екатерина Захариева, министъра на вътрешните работи Валентин Радев, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, министъра на земеделието Румен Порожанов, министъра на културата Боил Банов, министъра на образованието Красимир Вълчев, министъра на околната среда и водите Нено Димов, министъра на отбраната Красимир Каракачанов, министъра на правосъдието Цецка Цачева, регионалния министър Николай Нанков, министъра на туризма Николина Ангелкова, министъра на финансите Владислав Горанов.

Обръща се към всички тях под надслова "Съединението прави силата" и се надява, че ще откликнат, тъй като проблемът касае цялото българско общество.

"Написах това писмо за Министерството на здравеопазването, Комисията за лечение в чужбина и центъра “Фонд за лечение на деца”, но го отправям към всички министерства, поради факта, че няма такова, чиято дейност да не е засегната от съдбата на болните хора и ако всички министерства се обединят, ще има резултат, за който не сме и мечтали. Резултат, поука и енергия, които ще сплотяват", обяснява тя.

Ако всяко едно министерство подкрепи кампанията само със сумата, която се отпуска за лечение на едно дете в чужбина, за една година можем да помогнем приблизително 200 деца, за две – на 400 и т.н., пише Анелия.

"Един локомат може да направи 980 терапии на година, тоест да обслужи 192 пациенти с максимална терапия. Но вместо да го купи, България изпраща по 30 пациента за рехабилитация в чужбина годишно и средно отпуска по 10 хил. - 15 хил. евро на човек. Тоест дава между 300 000 и 450 000 евро.

Всяка година подаряваме локомат и половина на чужди болници", констатира д-р Хохвартер, която няма обяснение защо България предпочита да излива пари навън.

Там една терапия е 35 евро (приблизително колкото и в България за процедура - 65 лв. по клинична пътека), но разходите са много по-големи, отколкото биха били на родна земя, защото включват и самолетните билети, нощувките, транспортът, преводача, придружителите, допълва тя. В България пациентите биха могли да остават до 10 дни в болница, докато в Австрия, например, това е много скъпо - по 1 400 евро за леглоден.

Австрия, сравнима по население с България, има 27 локомата. В съседна Румъния те са 10. Албания е поръчала първия си локомат.

Тя дава още аргументи защо е необходим локоматът на България:

"95% от всички молби за лечение в чужбина са за рехабилитация! Рехабилитацията в България е най-слабото развито звено в медицината, а тя помага на обществото да има по-малко хора в неравностойно положение. Колкото и да бягаме от думата ИНВАЛИД - тя не е обида, а е факт. Статистическите проучвания показват, че при липса на съответни мерки, тяхната численост се увеличава, съответно и разходите по тях".

Създаденият през 2000 г. локомат се използва в 50 държави по света, в 150 клиники. Лечението се прилага 3 пъти седмично по един час в продължение на 4 до 11 седмици. Поддържащата терапия е 2 до 4 седмици 2 пъти годишно.

Освен, че е много скъп, подходът на България не е адекватен. Изпраща се дете в чужбина за 3-4 седмици, което е недостатъчно и не отговаря на международните стандарти за рехабилитация, пише д-р Хохвартер. Също толкова неадекватно е след инсулт да се плаща само една седмица рехабилитация - все едно лекарят да предпише таблетка пеницилин на пациент с гнойна ангина и да очаква да оздравее. Пари хвърлени на вятъра, заключава тя.

Ако се купи такъв робот за България, много пари биха били спестени и използвани за други нужди при лечение на пациенти с редки или нелечими в страната ни заболявания, настоява тя. В същото време у нас над 20 хил. нуждаещи биха се възползвали.

"Една рехабилитация би осмислила и работата на ортопеди, неврохирурзи, невролози - пише още д-р Хохвартер в писмото си. - Рехабилитацията осмисля една оперативна интервенция. Поради липсата ѝ, децата с детска церебрална парализа се изпращат за оперативни интервенции, а центърът “Фонд за лечение на деца” поема разходите за операции, които биха могли да се правят и в България (от порядъка на 7-10 000 евро), защото в България няма следоперативно лечение.

Например за една фасциотомия при детска церебрална парализа не се изисква специално оборудване на операционната зала, но без следваща рехабилитация се обезсмисля.

Друг проблем е, че много от нужните операции се извършват в рамките на една операция в чужбина: детето се приспива (обща анестезия) и се прави операция на всички засегнати групи, а не както в България, да се прави по една фасциотомия на месец, понеже Здравната каса признава и заплаща само една оперативна интервенция. Ако детето има нужда от операция на двете ръчички, двете коленни, глезенни и лакътни стави (общо 8 операции по 20 мин.), то се оперира в Западна Европа в рамките на една операция, заздравява за една седмица и се започва с рехабилитацията.

В България то се оперира в продължение на 8-10 месеца: този месец - лявата ръчичка, другия месец – дясната и т. н. При тази практика все има прясно оперирано място или неоперирано, което не позволява да се започне раздвижването. Последствията са, че оперираните в началото области заздравяват неправилно, понеже няма ортопедични шини и рехабилитация. Резултат – никакъв. Източване на Здравната каса и подлагане на децата на ненужни общи анестезии. Тази практика е безотговорна и опасна."

Локоматът е не само робот за рехабилитация, а и диагностичен уред, изтъква лекарката. Само с една процедура от 10-15 минути може да се свали статусът на детето относно работата на мускулните групи, състоянието на сухожилията и спазъма, което дава възможност да се определи нужна ли е операция или състоянието подлежи на лечение само с ортопедични шини и рехабилитация.

Могат да се спестят много излишни операции на деца, но нека не се лъжем - излишните операции също носят пари от НЗОК.

Българските институции, които наскоро се трогнаха от съдбата на кравата Пенка, остават глухи, слепи и бездушни за съдбите на десетки хиляди души.

Пет институции отговарят на Анелия, че препращат писмото ѝ до Министерството на здравеопазването (администрацията на президента, Министерският съвет, министерствата на земеделието, на младежта и спорта, на финансите).

Лекарката получава обаждане само от МВнР. На 14 май 2018 г. я търси Деница Петкова от пресцентъра на Външно, за да ѝ каже, че министерството има намерение да подкрепи кампанията и затова иска повече информация. Анелия изпраща такава на 16-и, но оттогава няма отговор.

На 28 май 2018 г. получава отговор от министъра на здравеопазването. Той е "едно голямо БРАВО и ПРИВЕТСТВАМ", но няма конкретен отговор, коментира Анелия.

"Самият текст на отговора са отделни преписани изречения от моето писмо и не показва и капчица респект. Кампанията я водя не за да събирам овации и награди, а за да се революционизира рехабилитацията в България, каквато на практика няма", казва тя.

Ето и оригиналния текст:

На 30 май получава писмо и от тогавашния директор на Здравната каса - д-р Камен Плочев. То също не показва авторът му да е вникнал в текста и да е разбрал нуждата, а Анелия коментира текста му с недоумение, пояснявайки, че локоматът не е медицинско изделие.

Анелия Хохвартер е родена в с. Горна Митрополия, област Плевен. Завършва медицина Медицинския университет в Плевен, след което следва във Виена, където живее от 27 г. Работи като офталмолог там от 1999 г. Участвала е в лекарски мисии в Йемен (2009), Зимбабве (2011 и 2012) и Етиопия (2014 и 2015, 2017, 2018 г.), където изгражда първия център за ретинална хирургия в страната.

В Етиопия работи върху първия си роман „Пътуване“, който е издаден на български език от ИК „Персей” през август 2016, следват издания на немски, руски и английски език. Приходите от продажбата на книгата ще бъдат предоставени на дарителската кампания „Локомат за България”.

Заема третото място в категорията "Социален ангажимент" в класацията за заслужили жени на Австрия „Leading Ladies Awards 2009“. Номинирана е за "Будител на 2017" на радио FM+ за кампанията за локомата и е класирана втора. Получава специалната награда "Човекът с голямото сърце “ на "Стримона" ЕООД. Номинирана е за „Самарянин на 2017“ в Стара Загора и е сред 10-та наградени.

В заключение Анелия казва: "Не трябват заявления, награди, поощрения и възхвали. Трябва визия, изградена на здравни норми и правила, които в момента се потъпкват и осъждат пациентите на недостоен живот, а често и на смърт. Нека открито да се оповести проблема и хората в неравностойно положение да знаят, че не са забравени" и благодари на всички включили се в кампанията "Локомат за България".

Следете новините ни в GoogleNews