"Ако училищата осигурят със собствени средства тестове за учениците от V клас нагоре, те ще могат да ги върнат в клас още преди Министерството на образованието и науката (МОН) да е предоставило безплатни. Това ще бъде разрешено с нова заповед на министрите на здравеопазването и на образованието и науката (...). Промените вече са подготвени в МОН и са изпратени за съгласуване в Министерството на здравеопазването."

Това съобщение публикува снощи МОН в официалния си Viber канал с обяснението, че са постъпили запитвания от частни училища дали могат сами да купят тестове за по-големите ученици, за да възстановят изцяло присъственото обучение. Сега то е подновено само за I-IV клас, защото за тях държавата е осигурила безплатни щадящи тестове за COVID-19. В училище са само децата, чиито родители са разрешили те да бъдат тествани.

Редно ли е връщането на учениците в клас да бъде обвързано с финансовите възможности на училищата?

Обърнахме се с този въпрос към Красимир Вълчев - министър на образованието от 2017 г. до 2021 г., който трябваше да се справя с последствията от КОВИД-кризата върху училищата през втората половина от мандата си.

Той определи решението като грешка, залагаща неравнопоставеност между училищата, създаваща напрежение у и между директорите, върху които се прехвърля отговорността.

Първо, неравнопоставеност между частни и общински училища, защото едните имат право да събират такси, с които евентуално да покрият този разход, а другите - не. Второ, неравнопоставеност между самите общински и държавни училища, чиито бюджети са различни и са на база различни показатели, включително брой ученици. Ако върнат в училище само учениците, чиито училища или родители могат да платят за тестове, това създава неравнопоставеност и между самите деца. Създаването на неравнопоставеност руши основата на образованието, което трябва да гарантира равен достъп - въпрос, по който обществото ни е много чувствително, предупреждава Вълчев.

Наред с това, аптечната мрежа не разполага с толкова голям брой щадящи тестове, така че такива да може да се подсигурят за учениците от пети до дванадесети клас.

В момента Министерството на здравеопазването пуска малки поръчки за тестове, но те стигат за седмица и половина за малките ученици, и то при положение, че не всички учат присъствено. Въпросът с необходимите средства беше поставен през лятото, при актуализацията на бюджета. Предложихме да бъдат заложени такива средства, но въпросът беше подценен, както беше подценен и въпросът с ваксинацията, казва Вълчев.

"Осигуряването на средства за тестове не е евтино, но загубите за образованието в пандемията са най-големите", подчертава той.

На въпрос трябваше ли малките ученици да бъдат спирани от присъствено училище при положение, че тестването им досега доказва, че сред тях разпространението на коронавируса е минимално, той отговори отрицателно. "Те не трябваше да се затварят, това беше направено панически."

Данните показват, че разпространението при малките деца е по-слабо, те се заразяват по-рядко, по-малко пренасят и репликират. Освен това пътуват по-малко в обществения транспорт - родителите им ги водят и връщат от училище, включително с коли, и рискът от евентуалното пренасяне на вируса е по-малък. От друга страна, вредите от затварянето им са по-големи: те не могат да бъдат оставени вкъщи сами, нямат изградени навици за учене, разяснява Вълчев.

Тестването им до момента в училищата показва, че действително заболеваемостта сред малките ученици е много, много малка.

Над 51 500 деца се върнаха в училище, само 11 положителни след тестването

При компенсаторното обучение в електронна среда след две, три седмици рязко се понижават ангажираността и мотивацията за учене. Това влияе негативно на психиката, води до обездвижване. Децата вкъщи получават осакатена форма на компенсаторно обучение. При паралелка, в която част от учениците учат присъствено, а друга - вкъщи учителят не може да раздвои вниманието си и да работи еднакво ефективно с тези, които са в клас, и тези, които са у дома, пред компютъра. Още по-неефективно е асинхронното обучение, при което децата получават просто материали. Те трупат образователни дефицити, които учителите отчитат, коментира бившият министър на образованието.

Според него именно тези несъвършенства, заложени от компенсаторното обучение, са причина някои страни да въведат задължително тестване за учениците, а не по желание на родителите.