Мнозинството пълнолетни български граждани определят себе си като партиоти - 77%, а делът на мъжете и жените е приблизително равен.
Създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий и Освобождението от турско робство на 3 март 1878 г. предизвикват практически равен дял гордост сред българските граждани - с около 1% разлика в полза на славянската писменост. Най-голяма гордост предизвикват българската история и природа, а най-голям срам - политиците, ниските доходи и демокрацията.
Това сочат резултатите от проучване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ), проведено в периода 6-20 юни 2023 г. сред 1000 пълнолетни български граждани. Анкетите са проведени лице в лице, а респондентите са интервюирани по домовете им. НЦПИ работи с бюджета на Народното събрание и извършва изследвания и проучвания по заявка на парламента, парламентарна група или комисия, става ясно от справка в Портала за обществени консултации към Министерски съвет.
Като най-славен момент в българската история респондентите определят създаването на България (39,5%) и на славянската писменост (37,1%). Освобождението на България от османско владичество, станало факт с подписания на 3 март 1878 г. мирен договор между Русия и Османската империя, се определя като най-славен момент от българската история от 35,8% от респондентите. За сметка на това Априлското въстание е определено като най-славен момент от едва 5% от анкетираните.
Мнозинството от пълнолетните български граждани (86,5%) са на мнение, че националното съзнание може да бъде формирано в младите хора чрез възпитание. Подобна позиция изразяват най-често хора, определящи себе си като патриоти и емоционално привързани към България, както и високообразовани респонденти на възраст над 50 години.
Като основен проблем, застрашаващ запазването на българската идентичност, малко над половината анкетирани (53,3%) посочват емиграцията на младите хора в чужбина. Този фактор е изтъкван най-често от високообразовани респонденти, които смятат за важно запазването на българската култура и традиции, както и от живеещите в малките градове и селата, където младите хора най-често са принудени да напускат България в търсене на качествено образование, по-добра професионална реализация, по-добро заплащане на труда и по-добри социални условия, уточняват от НЦПИ.
Емиграцията на младите тревожи над половината от обществото (53,3%), а незадоволителните условия за живот в страната се посочват като заплаха за българската идентичност най-вече от представителите на уязвимите обществени прослойки – роми, необразовани и крайно бедни респонденти. Равни дялове от анкетираните посочват масовото навлизане на западната култура (30,4%) и отказа от българските традиции и обичаи (30,3%) като застрашаващ българската идентичност фактор.
Най-голяма гордост носи българската история (33%) и българската природа (25%), а най-силно чувство за срам предизвикват българските политици (17,1%) и ниските доходи (13,5%). 14% от респондентите отговарят, че не се гордеят от факта, че са българи, докато 35,1% отговарят, че няма от какво да се срамуват като българи.
С българската култура и традиции се гордеят 82% от пълнолетните български граждани, като тази позиция е равномерно разпределена сред представителите на всички социално-демографски групи.
За 73% повод за гордост са българската литература и изкуство, а за 69% – спортните постижения на страната. Научните и технологични постижения на България предизвикват гордост сред почти половината от участвалите в изследването. На противоположния полюс са посочени няколко социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят:
• социалната система (64% от анкетираните изобщо не се гордеят)
• икономиката (62% изобщо не се гордеят)
• политическото влияние в света (61% изобщо не се гордеят)
• демокрацията (47% изобщо не се гордеят)
Едва 10% се гордеят от демокрацията в България, а 47% изобщо не се гордеят. Най-малко гордост предизвикват социалната система (5%) и икономиката (3%) на България.
Резултатите от проучването показват, че за мнозинството от българските граждани (94%) e важно да бъдат запазени българската култура и традиции. Тези респонденти определят себе си като патриоти, изпитват гняв, когато някой критикува България и българите, и се чувстват емоционално привързани към страната ни. Техният социално-демографски профил включва високообразовани трудещи се, на възраст между 40 и 49 г. и над 59 г., жители на София и на малките градове
на страната, със стандарт на живот над средния.
Седем от всеки десет запитани са категорични, че се чувстват ядосани, когато някой критикува България и българите:
Сред респондентите няма и особено желание за излъчване на предимно български филми и музика по българските телевизии и радиостанции:
Въпреки високата обществена тревога от емиграция на младите от България, малко от респондентите заявяват, че имат намерение да напуснат страната:
Тези, които имат намерение да напуснат България посочват като основна причина за това ниския жизнен стандарт (79%). Други открояващи се фактори са липсата на перспективи за младите, липсата на законност и ред, невъзможност за професионална реализация или пък, защото близките живеят в чужбина. Ученето в чужбина е изненадващо недоминиращ фактор - едва 5% от готовите да емигрират го посочват като причина.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)