Дори към края на извънредното положение продължава да стои въпросът какви са функциите на Националния оперативен щаб. Заповедите за ограничителните мерки се публикуват неясно - най-новата препраща към предишната, тя - към по-предишната, и хората не могат да се ориентират за съдържанието. Липсва и връзката между тях и мотивите за въвеждането на рестрикциите. Гражданите бяха напълно лишени от възможността да видят закона, с който се уреждат мерките, които ще бъдат в сила след извънредното положение - нямаше публикуване за обществено обсъждане дори за един ден, той се изстреля директно за обсъждане в Народното събрание. Днес с него се занимава правната му комисия.

Тези констатации направи ръководителят на правния екип на Програма "Достъп до информация" (ПДИ) адв. Александър Кашъмов при днешното представяне на резултатите от годишното проучване на ПДИ за прозрачността на институциите у нас. Освен проучването на сайтовете на 562 институции, рейтингите на активната прозрачност за 2020 г., картата на финансовата и бюджетна прозрачност и интегритета на общините за 2020 г. и анализ на отговорите на институциите за подадените по електронен път заявления за достъп до информация, ПДИ представи и резултатите от проучването си за достъпа до информация у нас по време на кризата от Covid-19.

Дефицит на документи

"Въпреки задължението на властта за активно информиране на обществото по време на криза, около обявяването на извънредното положение имаше определено дефицит на документи. Много бързо преминаха през очите на гражданите: решението на Министерския съвет от вечерта на 12 март; решението на Народното събрание на 13 март за обявяване на извънредно положение; първите заповеди на министъра на здравеопазването; появата на Националния оперативен щаб, без хората да знаят каква е неговата роля", посочи адв. Кашъмов.

Акцентът бе върху медийното отразяване на това какво се случва и това беше положението чак до приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение - коментира той.

Според него всекидневните брифинги не би трябвало да бъдат единственият начин на информиране. Направила му впечатление и трудната намираемост на документи, особено в началото на кризата, последвана от значително подобрение от страна на институциите.

Устни разпореждания без пълни заповеди

Адв. Кашъмов вижда и проблеми при обличането на управленски решения в административни документи и изпълнението им.

"Устно се анонсираха заповеди на министъра на здравеопазването, преди да бъдат издадени. Тяхното съдържание често беше частично, имаше неяснота или липса на указания по прилагането им" - казва той.

Като положителен момент адв. Кашъмов определи пускането на единния информационен потрал за Covid-19, а като слабост - факта, че не всички министерства препращат информация към него.

"Въпреки съществуването на единния информационен портал, поне към онзи ден, когато излезе бюлетинът на ПДИ, повечето министерства не препращаха към този портал своите интернет страници" - каза той и допълни, че "би трябвало да се препоръча още на този етап институциите да изпълняват законовите си задължения и да попълват с информация своите сайтове, включително секциите за достъп до информация, добре е и да препращат към единния информационен портал".

Заповеди - ребуси

"Това, което бележи това особено време, е, че се засили публикуването на правни документи, което е важно, защото в една демокрация гражданите трябва да имат право на достъп именно до документите, в които се определят техните права и задължения", отбеляза адв. Кашъмов и подчерта ключовото значение на заповедите на министъра на здравеопазването. Но именно тук се появява и проблеми.

Първият е, че не всички заповеди на Кирил Ананиев се намират в секцията на единния портал и подредбата им не удовлетворява гражданите. А това - от своя страна - затруднява изпълнението на новите изисквания към тях.

"Например в единния информационен портал има секция, посветена на мерките, където са резюмирани мерките по достъпен за гражданите начин, но вътре ги няма заповедите, които би било доста удачно да бъде направено."

Липсва адекватно обнародване в Държавен вестник на тези заповеди - обръща внимание адв. Кашъмов на втория проблем и подчертава, че е редно това да бъде направено. Уви, това обаче не е заложено и в новия проектозакон за изменение на Закона за здравето, който правната комисия обсъжда днес и който ще постанови мерките, които ще останат в сила и след края на извънредното положение.

"Прегледах новия проект на закон, който се обсъжда днес в правна комисия. Няма яснота да се въвежда задължение тези заповеди да бъдат обнародвани в Държавен вестник. Нещо, което е редно да бъде препоръчано", подчерта адв. Кашъмов.

Стигаме до третия проблем: заповедите са написани така, че ако човек чете само последната, да не може да се ориентира какво се иска от него. Една заповед препраща и изменя предишна, като са цитирани съответните точки, без да има единен документ, от който да става ясно цялото съдържание на това, което е актуално, което в сила към момента. Неясно е и какви са мотивите за въвеждането на едно или друго ограничение, по думите на адв. Кашъмов:

"Имаме проблем с това, че липсват консолидирани версии на тези заповеди, т.е. имаме многобройни изменения, понякога те са повече от 10, като последната заповед препраща към няколко предходни и се получава затруднение да се получи представа за цялото съдържание.

Липсва и достъпност до съображенията. Тоест тази ситуация позволява позволява да не се мотивират отделните заповеди за въвеждане на ограничителни мерки. Да, обаче хората трябва да знаят защо се въвеждат тези мерки. Още повече, че когато някой контролира – например полицията – спазването на една такава заповед, тя трябва да знае точно каква е целта, каква е идеята и какви са мотивите.

Често пъти тези съображения са изложени в брифингите, но след изминаване на определено количество време - дни, седмица, повече седмици, тази връзка се разкъсва, а тя трябва да стои актуална, поради което е необходимо да има вътрешни линкове, вътрешни връзки между заповедта и съображенията за издаването ѝ".

Какво прави НОЩ

Но не е само това.

"В определени моменти има и размиване на отговорността кой стои зад дадена информация. Например и до ден днешен не е написано в портала Covid-19 кой поддържа неговата актуалности носи отговорността за нея. Продължава да стои въпросът какви са функциите на Националния оперативен щаб, въпреки че – обръщам внимание, че документът за неговото създаване от страна на министър-председателя е публикуван в секция „Документи“ в портала, след като бяха подадени заявления за достъп до информация", отбеляза адв. Кашъмов.

В отговор на въпрос той посочи по повод обсъжданите изменения в Закона за здравето, че "нито видяхме проект, нито стенограма. Той се появи едва във вторник и беше пропуснато каквото и да е обществено обсъждане. Ясно е, че в тази ситуация то не може да е пространно, както е по закон, но това не означава, че заинтересованите групи трябва да бъдат лишени от възможността за становище".