Почитаме св. цар Борис, Покръстител на българите

Църквата прославя днес Св. Цар Борис-Михаил - Покръстител на българския народ. Имен ден празнуват Борис, Боряна, Борислав и Борил. 

Св. Борис-Михаил е български владетел от XI век, покръстител на българския народ, забележителен държавник. По време на своето продължително царуване /852-889/ Цар Борис извършил значителни промени в политическия и духовния живот на страната с трайни културно-исторически последствия. Цар Борис приел Христовата вяра и се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

Цар Борис въвел християнството като официална религия в Българската държава. Построил много храмове и манастири и радеел за изграждането на независима Българска църква. Плод на неговата културна политика е въвеждането на старобългарския език и писменост в богослужението и в държавния живот и създаването на първите български книжовни и просветни средища. Той посрещнал радушно в Плиска Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий и им създал благоприятни условия за книжовен труд на старобългарски език и за подготовка на кадри за нуждите на църквата. В 889 г. доброволно напуснал престола и станал монах в манастира край Голямата базилика в Плиска. На два пъти временно напускал обителта - веднъж за да усмири разбунтувалите се привърженици на езичеството, предвождани от сина му Владимир, и втори път, за да поведе войските срещу нахлулите в българските земи маджари.

Днес християните почитат и Св. Атанасий Велики. Той се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия и получил добро образование. Бил много усърден, особено в изучаването на Светото писание. Един ден Александрийският архиепископ св. Александър наблюдавал през прозореца играта на няколко момчета. Те избрали Атанасий за епископ и му водели свои връстници-езичници, които да бъдат кръстени. Удивен от гледката, Александър повикал децата при себе си и ги помолил да му разкажат подробно за играта си. Разбрал, че извършеното от момчетата кръщение отговаря на Църковния указ и го признал за валидно. После той посъветвал родителите на Атанасий да готвят сина си за църковно служение. Момчето завършило образованието си и после станало дякон и секретар на Александрийския архиепископ. По това време в Египет се появила ереста на свещеника Арий. Учението се разпространявало много бързо. Александър с помощта на Атанасий се опитал да върне Арий към православната вяра, но безуспешно. Благодарение на тях еретикът бил осъден от Никейския събор през 325 г.

Една година по-късно Атанасий бил избран за Александрийски архиепископ. Скоро обаче враговете му успели да го обвинят в користолюбие и насилие над клириците-ариани. На свикания в Трир събор той бил осъден. Решен да се защити, мъжът се обърнал направо към император Константин Велики. След като чул неговият разказ, владетелят свикал отново събора и делото било преразгледано. Но противниците му измислили нови обвинения. Императорът разбрал, че няма да се справи с тях и за да избегне бунт, изпратил Атанасий на заточние в Галия, където останал 2 години. След смъртта на Константин епископът бил върнат на длъжността му. Неговите врагове успели да го обвинят успешно редица пъти. Така от 47 години като епископ Атанасий прекарал 15 в изгнание.

Атанасий починал в Александрия на 76-годишна възраст.

Следете новините ни в GoogleNews