Професорът по право Любен Корнезов, автор на 17 книги и монографии и над 350 статии, и един от авторите на Конституцията е починал днес.
Любен Корнезов е роден на 3 януари 1947 г. в гр. Ямбол. Той е бил съдия в Конституционния съд, зам.-министър на правосъдието, депутат във Великото Народно събрание (1990 – 1991 г.) и заместник-председател на Комисията по изработването на Конституцията на Република България от 1991 г., зам.-председател на 38-то Народно събрание и др.
Любен Корнезов е член на Висшия съвет на БСП. Женен, баща на две деца.
„Отиде си Любо Корнезов – професор, преподавател, политически биткаджия, верен на идеалите си. Преди всичко почтен и достоен Човек, раздаден на другите, не търсещ и не очакващ нищо за себе си. Дано всеки от нас да го изпрати така, както той заслужава, запазвайки по нещо от него. Поклон пред Любо!“, написа във Фейсбук Румен Петков, лидер на АБВ.
Проф. Корнезов е една от най-емблематичните фигури в БСП. В края на мандата на 41-ото Народно събрание той обяви, че се отказва от политиката. „Чувствам се като свободен човек в добрия смисъл на думата. Трябва да дадем път на младите, знаещи и можещи хора“, обясни той през март 2013 г.
„Този парламент е най-слабият в историята като качество на хората“, така го определи тогава. И го разкритикува, защото бил проекция на изпълнителната власт, която е авторитарна.
„Нож се заби в сърцето ми!“, каза той по повод кадрите със запалването на Конституцията по време на протест в Пловдив тогава. За професор Корнезов може да се говори дълго, защото е запомнящ се човек и политик.
Екипът на OFFNews изказва най-искрени съболезнования на семейството и близките му. Поклон пред паметта му!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста