Quantcast

"Няма логика да се гордеем, че сме били 5 века роби"

Георги Папакочев - DW Последна промяна на 03 февруари 2016 в 15:55 9681 23

Снимка Архив

"Раята не е била роб. Роб е онзи, който няма собственост, а нашите хора са имали имоти, пътували са, търгували са" - по повод полемиката около "турското робство" Георги Папакочев обобщава мненията на български историци.

„Използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава силно. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувстие, нито за изграждането на модерната българска идентичност“. Това се казва в отворено писмо на група историци от БАН, разпространено тези дни в български и чуждестранни медии. Поводът - публичният дебат по въпроса как да се нарича в учебниците по история петвековният период, през който българите са били поданици на Османската империя. Групата от осем хабилитирани специалисти, които от години се занимават с изследвания на периода от 15 до 19 век в българската история, са категорични, че не „турско робство“, а „османско владичество/власт/управление/господство“ е международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели подвластните на Османската империя народи. Тази терминология се използва и в историографията на съседните на България балкански държави.

"Възможно ли е всичко това да е било градено при робство?"

Терминологичната война между по-храбрите историци и някои български националисти започна още през 2009 година, когато в серия интервюта и свои публикации проф. Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН пръв се осмели да изрече какво точно е „робство” и да докаже с научни факти, че в „космополитната Османска империя такова нещо не е имало“. В резултат авторитетният балканист тутакси бе засипан с огън и жупел под формата на отворени писма и заплахи от страна на различни националистически формации. Тезите му бяха окачествени като „циничи“, „атибългарски“ и „антинаучни“, а самият той беше обвинен, че се е поставил в услуга на „външни, враждебни на българщината интереси“. През 2011 година проф. Манчев повтори пред Дойче Веле: „Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб. Роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете им са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив - възможно ли е това, което виждаме там, да е било градено при робство?”.

Случаят "Батак"

Скандал по темата избухна и през пролетта на 2007 година. Тогава двама изкуствоведи - българката Мартина Балева и германецът Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския Свободен университет, поискаха да представят резултатите от свое изследване, свързано с изобразяването на Баташкото клане в живописта (и по-специално в картината на полския живописец Антони Пьотровски), както и с въпроса за ролята на кръвопролитията от 1876 година в колективната памет на България. В изпреварваща събитието остра прокламация тогавашният президент Георги Първанов, историк по образование и агент на ДС, обяви проекта на германския университет за „остра провокация към националната ни история и памет“, а представянето му беше забранено с аргумента, че ставало дума за „антинаучна изява“.

В контекста на актуалната полемика по въпроса за „турското робство”, българската изкуствоведка проф. Мартина Балева, която от 2012 година преподава в университета в швейцарския град Базел, сподели специално за Дойче Веле следното: „На фона на сегашните дебати се запитах колко упорита фантазия е нужна, за да бъде вписан един все пак успешен исторически период в непоклатимата представа за робството”. Проф. Балева е убедена, че писането на национална история е в България едно доста противоречиво начинание, което изисква на първо място изобретяването на враг, от когото нацията да се разграничи, за да нарисува себе си в по-светли краски.

Посредством различни „ритуали“ непрекъснато се напомня за този враг и така той остава завинаги жив в националното съзнание. „Според мен, казва проф. Балева, случващото се днес в България е именно такъв ритуал. Както през 2007 година, когато се разрази скандалът около Батак, така и днес образът на врага е активиран точно в момент, когато трябва да се отвлече общественото внимание от актуалните проблеми. Докладът на ЕК за състоянието на съдебната система и борбата срещу корупцията беше умело заглушен от виковете за опазване на историята. Същото се случи навремето със скандала „Батак“ - и той беше опит за отклоняване на вниманието от други теми, като същевременно беше умело използван за тогавашната предизборна кампания за Европейски парламент“, казва проф. Балева.

Защо "турското робство" им е толкова скъпо?

Доц. Йорданка Бибина от Института за балканистика към БАН също открива прилики между случая „Батак” и сегашната полемика около термините „робство“ и „съжителство“. Според Бибина, общото при тях е ажиотажът, който се развихря обикновено покрай лансирането на някаква историческа позиция, теза, дори хипотеза. „В такива моменти определени среди залагат на някакво псевдо-патриотарство, което няма нищо общо с истинския патриотизъм. Те обикновено обслужват нечии интереси, вероятно политически, и използват историята за свои не съвсем чистоплътни цели. За съжаление историческият ажиотаж намира много добра почва у нас”, казва доц. Бибина и добавя: „Хората продължават да живеят с едни „възрожденски“ представи за миналото, макар че в това няма нищо лошо - българското Възраждане като състояние на духа е едно от най-големите постижения на нацията. Но то е и тип романтично възприемане на историята, без да се съобразява с новите разкрития, факти и обогатената с документи база на историческите извори. Просто съществува голямо разминаване с придобилото гражданственост понятие „турско робство“, на което, за съжаление, се гради българската идентичност в един героичен план. Казвам „за съжаление“, защото и досега не намирам логика в това да се гордеем с факта, че сме били 500 години роби“, казва доц. Бибина в интервю за Дойче Веле.

Дали на този фон може да се говори за засилващ се безпросветен български национализъм? „Да, в определен смисъл“, признава експертката от БАН, която е и университетски преподавател по история в регион със смесено население. Бибина твърди, че нейните контакти с млади хора, особено в университетските среди, говорят съвсем еднозначно, че „нищо не ни разделя”. Поне докато не се намесят политиката и платените клакьори на някакви тези, казва Бибина и добавя: „Мисля, че е крайно време да се спре запушването на устата на сериозната и истинска наука. И още нещо: много важна е ролята на образованието. Защото колкото по-необразована е дадена група хора, толкова по-лесно тя се управлява“, заключава доц. Йорданка Бибина.

Дойче веле

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

09.02 2016 в 01:20

Кажи ми, кажи,бедний народе
Кой те в таз робска люлка люлее?
....О зная, зная, ти плачеш, майко/затуй, че ти си черна робиня/ затуй, че твоят свещен глас, майко...
Думи на очевидец от мястото на събитието... а не постфактум.
Няма повод за гордост нито за забрава....rx

06.02 2016 в 23:05

"От зелена тиква, семе не щем". Когато е имало Българска държава и закони, на Елба са борили мечките и са си упражняващи лексикона с конете. Защото ако библиотекарката мЕРКЕЛ беше прочела нещо за този период в историята на България, нямаше да покани цялата тази паплач, и нямаше да е изненадана от случилото се в Кьолн.
Между другото, аз нямам собственост, не мога да пътувам, заради цената на винетката и не мога да отворя собствен бизнес пак заради липса на капитал. Значи съм РОБ!?

06.02 2016 в 18:35

Всичко това щеше да е вярно, ако ставаше въпрос за това дали Иван или Драган е роб. Тогава има значение, има ли Иван имущество и може ли да си отвори занаятчийска работилница или не. Но ние не говорим дали някой си е бил роб, а за това дали БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е БИЛ РОБ. Да ми сравнявате индивидуалните права на тоя и оня с правата на един народ, е много подвеждащо и некоректно. Правата на един народ не са да има къща, двор и работилница, а да има ДЪРЖАВА. Ето ТОВА ПРАВО НА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е БИЛО ОТНЕТО- ДА ИМА ДЪРЖАВА, и затова казваме, че българският народ е бил поробен. А другото е от Сорос!
И не, не се гордеем с това, че българският народ е бил под робство, а с това, че въпреки страшното робство се е борил до последно, оцелял е и се е освободил, след като много народи при много по-благоприятни условия са изчезвали. С това се гордеем! Но на вас- соросоидите, понеже само имената ви са български, но не и вие самите, това не можете или не искате да го разберете.

06.02 2016 в 06:37

В момента сме в модерно робство,анархия е навсякъде около нас,а те искат да мислим позитивно

04.02 2016 в 09:05

От пътепис на Стефан Герлах

Стефан Герлах е бил капелан при немската мисия в Цариград. В своя "Дневник" е записал впечатленията от пътуването си из България 1573 - 1578 г.

"...Българите търпят много насилия от турците. Те нямат нищо друго освен насъщната си храна. И хубавата им страна по долините и хълмовете обикновено стои пуста, защото нямат никаква полза от работата си. А и турците им отнемат всичко и насилват женте им, щом са малко по-хубави. Те са длъжни да съпровождат от един конак до друг всекиго, който има държавен конвой.

Спахиите дерат злочестте хорица дотам, че едва им остава хляб за ядене. Ни един спахия не позволява на селянина си да яде пиле. Пилета, овощия, пари - всичко им взема. А на ония , които са далеко т Цариград, освен това насилват и жените, и децата, а горките селяни трябва да си мълчат...Чаушите имат власт да вземат от всекиго, когото срещнат, каквото и да кара, коня(му) и да го яздят няколко мили. Горкият човек тича подире, додето получи коня си. Това се случва на турците рядко, но на християните твърде често. Заради това, когато видят, че някой чауш отдалеко се приближава, те обикновено веднага побягват от пътя настрана, в гората. Други пък укриват конете си п тайни места. Кадия или съдия в един градец, който не е снабдил един чауш с кон, веднага се наказва строго. Това притеснение е толкова непносимо, че дори цели села избягват и се преселват в пусти места, защото християните са принудени да дават на всеки турчин своите коне, та и своите деца, храни и вина, които са спечелили с дългогодишен труд, и освен това понасят много бой. Чаушът ги принуждава да дават каквото поиска, а когато не го дават веднага, той жестоко ги наказва. Тъй че и цяло село няма право да се вдигне против властта му, но трябва да слуша...Такъв е страхът на тия хора от турците..."
(...)
"...Султанът разполага с много хиляди българи, които не плащат никакъв данък, но на всекиго се пада през две години третата да варди конете на царя и на пашите по пасбищата и да им търси храна. Това става на Великден и по-късно. Тогава те влизат в Цариград с гайди и играят хоро.Също така има и много други хиляди, които по време на война карат храни на войската, секат дърва и ги извозват...През месец април тук(в Цариград) прииждат непрекъснато няколко хиляди българи, за да жънат в продължение на четири месеца ечемик за конете на царя и пашите, да пасат тези коне, да косят сено и да вършат други пдобни работи..."
(...)
"...На 15(юни 1588 г.) дойдохме в Харманли, едно малко, лошо турско село. Къщите му покрити със суха трева. В него имаше и един голям кервансарай, построен също от Мустафа паша. Тук земята е по-дива и много по-планинска, но все пак има и доста ниви. По пътя срещнахме в гората около 70 клети заробени хървати, свързани един за друг с вериги, а с тях няколко жени на коне. След тях яздеше един стар турчин. Всички те бяха негова собственост и той ги продава, когато и както му скимне..."
(...)
"...Горките хора всекидневно биват ограбвани от пътниците(става дума за жителите на село Ветрен), на които трябва да дават ечемик, сено и друг неща. Най-напред българите не искат да дават нищо, докато не ги напсуват и набият, защото те нямат доверие. Между тях има и един надзирател, когото турците наричат кехайя. Тук, както и във всички християнски села, за всеки който идва, той трябва да намери сено, трева,ечемик за конете, хляб и друга храна за хората. Те са длъжни да вардят нощем товарите на пътниците пред къщите, където нощуват. През деня един от тях винаги трябва да язди напред, за да показва пътя, добрите му и лоши места; другите трябва да съпровждат колите, за да ги крепят по лошиите пътища. Това е задължение и на всички други християни. Чаушът взема от всеки един от тях за залог дрехата му, търнокопа, лопатата му, секирата, софрата за ядене или друга някоя покъщнина. Който не дойде или побегне, загубва залога си, но мнозина и без това го оставят и побягват..."

03.02 2016 в 23:37

Господа от DW и други там хорица на хонорар престанете със смешните си опити на последна инстанция да съдите народ със хилядолетна история. Този народ много добре знае каква е техническата разлика между робство и владичество и не се срамува и от двата термина,преживял ги е! Спрете да се гаврите с кръвта на този народ,пролята за неговата свобода! Просто застанете тихо до паметниците които той е издигнал и замълчете,така както правите във всички цивилизовани държави.

03.02 2016 в 23:18

Уважаеми Юрроде, като православни християни ние милеем както за мъченичеството на нашия спасител Исус Христос, така и за неговото възкресение. Като българи, ние се гордеем и с вековете робство, и с неуспешните героични въстания, и със своето окончателно величаво освобождение. Защото рано или късно, доброто винаги побеждава!

03.02 2016 в 21:45

Истинското име е ИГО

03.02 2016 в 20:38

- Г-н Папакочев, как изглеждат София и България през очите на човек, който се връща тук веднъж годишно?
- Нещата се променят невероятно. Сега за първи път попаднах в един от хипермаркетите. Видях неща, които ги няма в еквивалентните магазини в Прага. Например 10-12 вида замразени риби. През 1995-1996 г. такива нямаше. Когато отидох да работя в централна Европа, много се впечатлявах как хората пълнеха количките и товареха напазаруваното в колите. Същото видях сега и у нас.

- Нещата ви се струват по-нормални, отколкото преди няколко години?
- Безусловно. На българското крайбрежие легловата база, както казват хотелиерите, е заета 130 на сто. Тоест, тези 30% отгоре са от допълнителни легла. На плажа не можеш да си намериш място.

Българинът масово летува

- Защо не се върнете да работите тук?
- Аз работя във виртуална българска среда. Получавам информация за всичко, което се случва почти на секундата по електронен път. Ще ви кажа и един друг факт. Сигурно и в СЕМ не знаят, че бедна България има 15 телевизии, които са качени на сателит и покриват Европа.


ДойчеСЕРЕ.
От 1993 година е нещатен журналист в радио „Свободна Европа“ - София. От 1995 година работи за същата медия на щат в Прага.

03.02 2016 в 20:02

sk враговете на българския народ и България винаги са били Сърбия, Гърция и Румъния последната с едно изключение(тя е единствената православна държава която не врещи на умряло при съединението).