Само по медицински причини ученици ще могат да остават вкъщи. Ще има списък със заболявания, които ще дават право за по-трайно отсъствие. Ако дадем възможност това да се случва само въз основа на личния страх, това означава голям брой ученици да не ходят на училище. Имаме между 15% и 20% деца от семейства с липса на отговорност към образованието, с проблем с ежедневната посещаемост, заради които полагаме толкова усилия. За тях това ще бъде избор да ходят или да не ходят на училище.

Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев в отговор на въпрос ще се разрешава ли на родители да избират дали да пускат децата си на училище или да ги оставят вкъщи през новата учебна година в интервю за Нова тв.

Решението годината да започне присъствено е окончателно. Това ще се случи не само в България, а във всички европейски страни. "Всички страни се отказаха, малко или много, от политиката на крайна социална изолация" - отбеляза министърът, който е наясно, че "следващата година ще бъде трудна за всички ни", защото "по всичко изглежда, че пандемичната ситуация ще продължи още една година".

Страните от ЕС избират между две стратегии. Едната е на смесеното обучение с разреждане, редуване, разделяне на класовете. Тя обаче е отхвърлена от МОН като "невъзможна, нежелана и неефективна". България се е спряла на другата, "стратегията на превключването", тоест преминаване към електронно обучение при болен ученик или учител, като епидемиолог ще преценява дали това да става само за конкретния клас, или за по-голяма група (ако болният например е учител, който влиза в повече класове). Електронно ще се учи и при грипна епидемия.

Допълнение към стратегията е отделянето на т. н. "балончета", тоест "относително сепаратизиране на паралелките" чрез изолирането им, доколкото е възможно, една от друга.

"Вътре в паралелките не можем да осигурим дистанция, не е реалистично да караме децата по цял ден да носят маски, но можем - доколкото и където е възможно - да приложим разделяне между класовете" - обясни министърът.

Най-трудно постижимо е децата да не се смесват в коридорите, в тоалетните, в училищния стол. За училище със 100-150 деца това би било по-лесно, отколкото за училище със 1000-1500. Тъй като училищата са много различни, МОН ще отправи към тях препоръки, а не списък със задължения, които те да обсъдят и да решат кои могат да припознаят и кои са невъзможни за тях.

"Училищата са много различни, затова организационните мерки ще бъдат препоръчителни. Ще дадем отворен списък на училищата. Те ще го обсъдят, ще решат кои мерки са възможни, къде и доколко са възможни. Някои училища няма да могат да реализират тази стратегия на относително отделяне на паралелките", каза министърът и допълни, че ще имат стимул за това, защото от изпълнението на стратегията ще зависи дали при заболял от COVID-19 ще се затваря цялото училище, или ще се изолира само паралелката. 

Ще кажем на училищата: "Носенето на маски в коридорите е предпоставка да не се затваря цялото училище", посочи Вълчев.

Едно от малкото задължителни неща ще бъде първият учебен час да започва с 5-10-минутна беседа, в която да се повторят правилата.

Другата задължителна мярка ще е към родителите да се подава достатъчно информация.

Следващата учебна година ще има няколко алтернативи за обучение. При запазване на дневната форма на обучение ученик може да учи в клас или с подкрепата на учител от вкъщи, ако отговаря на медицинските изисквания за това, в срок до 30 дни. Ако се налага по-дълго обучение, ще има промяна във формата на обучение от дневна в дистанционна, при която детето ще излиза от класа. Дистанционното обучение е различно от електронното, подчерта министърът. При второто формата се запазва, а детето може да "присъства" и чрез виртуална връзка, чрез виртуална класна стая в реалната.

"По-големият проблем е с родители, които имат заболявания, или са възрастни със заболявания, които не могат да бъдат отделени от децата" - посочи Вълчев. Има страни, които прилагат такава стратегия, но това не е възможно за всяко семейство, допълни той.

Електронното обучение ще е най-трудно за децата от първи до четвърти клас, където се създават базови умения - например писане. Трудно е без учителят да присъства и да помага практически, това да се случва ефективно. За да реши този проблем, МОН предвижда при връщането към присъствено обучение да има компенсиращи, повече часове, в които децата да наваксват.

Да, учителите ще работят повече, но за целта ще получават допълнително възнаграждение, каза Вълчев. То ще е 15 лв. на час, ще има и увеличение на заплатите за педагозите в предучилищното и училищното образование с 15-16%. Всичко това ще залегне в новия Колективен трудов договор, който ще бъде подписан днес със синдикати и работодатели. Ще има и средства за консумативи.

До началото на 2021 г. ще бъдат купени още компютри, така че да има достатъчно и за учителите, и за учениците, ако се наложи електронно обучение. "Те ще бъдат актив на училищата, които при извънредни ситуации да се предоставят на учителите и учениците, включително - между училищата, да са нещо като фонд за подпомагане", обясни Вълчев.

Попитан за инициативата на премиера за конституционни промени, министърът на образованието отговори: "Очевидно е, че ако имаме хронично недоверие към някои институции, промените минават през конституцията. Ако искаме дебат за по-добро бъдеще, за рестарт на системата, той, малко или много, минава през конституцията. Това е начинът да се реализират и част от искрените искания на част от протестиращите. Тези предложения са първоначални. Бъдещо Велико Народно събрание трябва да обсъди всички предложения. Това е начинът и тези, които протестират, да получат политическо представителство, да участват в този дебат.

Не е целта на правителството да се печели време. Премиерът е показал, че е отговорен, вслушва се в гласа на народа. Два пъти е подавал оставка. Не сме заинтересовани да продължават протестите, напротив - правителството и ГЕРБ най-много губят от това".

На въпрос за съдебната власт той посочи, че "ние не можем да се месим в съдебната власт, за това са необходими конституционни промени". 

Според Вълчев "протестите са се смесили". "От една страна, желанието на младите хора да живеят в един по-добър свят и по-добро общество. Няма как да е по-добро, ако ги настройваме едни срещу други. Някой беше казал "по средствата ще ги познаете". Ако издигаш бесилки, размахваш юмруци, използваш език на омразата, няма как да направим така, че да живеем в по-добро общество. От друга страна, виждаме надничащи интереси, както премиерът ги нарече "политически шмекери", на политически играчи, които са загубили избори, хора с обвинения, олигарси, контрабандисти."

Според министъра "ГЕРБ е доказал, че залага на съзидателното начало. Ще продължаваме да го правим, докато сме в държавното управление".

Подкрепа

Подкрепа за решението за присъствено провеждане на учебните занятия изрази синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" днес. В позиция, изпратена до медиите, председателят му Юлиян Петров пише: "Лишаването на учениците от възпитание и социализация в начален етап, без безспорна здравословна причина, при избиране на индивидуална или самостоятелна форма е отнемане на основното право на детето, правото на образование". 

От синдиката апелират родителите да вземат решения за обучението на децата си "отговорно и с разум".

"Синдикат „Образование“ и българските учители категорично заявяват, че съобразно обстановката и в полза на учениците, няма да приемат друг вариант за провеждане на учебния процес, освен присъствен!

Много е важно за българските родители и общество е да знаят, че всяка мярка, задължителна или препоръчителна, е свързана с финансов ресурс, финансов ресурс, който училищата и детските градини обикновено нямат", се казва още в позицията.

Още по темата

11/08/2020

Интервю

Таня Михайлова: Общите родителски срещи да са онлайн, учители и родители да се срещат индивидуално или в малки групи