Протест на украинци, настанени след началото на войната в Украйна в Слънчев бряг, Кранево и Варна събра по няколко десетки бежанци с искания да не бъдат местени в държавни и общински бази след 15 ноември. Тогава изтича гратисният срок след прекратяването на програмата за настаняването им в хотели по морето и покриването на разходите от страна на държавата и пари по линия на ЕС.

В Кранево в няколко хотела са приютени около 1 000 души, предимно семейства, жени и деца от районите на Запорожка и Херсонска област. Общо в Добричка област са два пъти повече. Около 4 300 са настанените в хотелски комплекси в курорта „Златни пясъци“ край Варна. Близо 100-тина от тях протестираха и преди седмица, но в самия курорт.

Основният аргумент за излизането на украинските граждани е неизвестността, пред която са изправени. По-малко от седмица преди датата 15 ноември, няма яснота как, кой и в коя държавна база ще бъде настанен. Липсва информация как ще става извозването. Няма направена оценка за социалното и здравословното им състояние, не е определена степента на уязвимост. Немалка част от бежанците вече имат лични лекари. Има и деца, които ходят на училище, затова украинците искат да останат в хотелите, където вече са настанени.

Неуредици са принудили бягащи от войната да се връщат към Украйна или да заминат за други европейски държави. Според публикации в един от телеграм каналите, на 12 ноември част от настанените край Варна бежанци ще бъдат извозени от украински туроператор към Румъния. Там, по свидетелства на доброволци се предлагат настаняване в рамките на месец.

В Полша, където все още се намира най-големият брой украински бежанци, от следващата година се въвежда плащане за престой в спортните и др. бази при пребиваване на над 120 дни. От февруари 2023 г. сумата, която ще плащат ще бъде половина от стойността на престоя, от май – собственото участие ще бъде 75 на сто. По официални данни са трудоустроени близо 80 на сто от пребиваващите украинци. И там, и в останалите европейски страни, интеграцията на бежанците започва веднага след пристигането им и включва посещения на курсове за езици, започване на училище и др. В България обучението по език е все още предимно инициатива на НПО и доброволци.