Националната мрежа за децата с кампания срещу телесното наказание

Националната мрежа за децата започва кампания "Какво правим, вместо да ударим?" по повод Международния ден за прекратяване на телесното наказание на деца (30 април), съобщиха от организацията. 

• Разбираме ли наистина, че шамарът е телесно наказание?
• Осъзнаваме ли страданието, което той нанася на детето, но също и на самия родител?
• Получаваме ли достатъчно подкрепа, която да ни даде други механизми на реакция и алтернативни модели на поведение?
• Можем ли да разрешим ситуацията дълготрайно, вместо да нанасяме допълнителна вреда с импулсивно замахване от безсилие?
• Има ли разлика между шамара в детската градина и шамара вкъщи, щом детето се чувства еднакво зле?

Това са част от въпросите в деня за размисъл на кампанията.

Международният ден за прекратяване на телесното наказание на деца се отбелязва на 30 април. Инициативата е на глобалната платформа End Violence Partnership за застъпничество и действия в постигането на цел за устойчиво развитие на ООН: Прекратяване на всички форми на насилие срещу деца до 2030 г.

Националната мрежа на децата ще отбележи Деня с кампания под надслов “Какво правим, вместо да ударим?”.

29 април е обявен за ден за размисъл върху телесното наказание, а в неделя НМД ще публикува в сайта и в социалните си профили коментари от обществената дискусия и ще сподели ресурси, насочени към професионалисти, родители, деца и младежи за по-здравословни от шамаросването алтернативи.

Статистиката у нас и по света

Телесното наказание е най-често срещаната форма на насилие над деца. По света 4 от 5 деца на възраст 2-14 години са подложени на телесно наказание. Това се случва в домове, класни стаи, детски заведения и центрове за правосъдие за непълнолетни. Законът и днес не защитава от физическо насилие 86% от децата по света, показват данните на международния алианс End Violence Partnership. 

През 2000 г. законодателни промени в България я поставиха сред общо 65-те страни, които се смята, че приемат пълна забрана на телесното наказание над деца в институции и в семейството. С това страната ни се нарежда сред държави като Австрия, Дания, Унгария, Румъния, Германия, Испания, Япония, Нова Зеландия и много други.

Но извън официалната дума на закона нещата стоят различно.

88% от българските родители осъзнават, че шамарите са неефективно средство за възпитание, но въпреки това 2/3 от тях са го използвали. Данните са от изследване на агенция “Ноема” по поръчка на НМД и фондация П.У.Л.С.

Общуването с децата заема най-малка част от родителското време – около 14-15%. Над 40% от родителите смятат, че нежеланото поведение на децата е опит те да се наложат над родителите, а 35% обясняват с нужда от повече внимание и общуване. Въпреки че използването на телесните наказания намалява, те остават широко разпространени.

Какво представлява телесното наказание и какво причинява на децата

Комитетът на ООН по правата на детето определя телесното наказание като „всяко наказание, при което се използва физическа сила, целяща причиняване на болка или страдание в определена степен, дори и лека„.

Често се използват по-приятно звучащи думи като „напляскване” или „нашляпване”, но истината е, че за детето това е акт на насилие, който, насочен спрямо възрастен, би бил третиран като физическо посегателство. Насилието е сериозно нарушение на правата на човека и е нередно да се удря възрастен човек, както и уязвимо дете, пишат от НМД.

Все пак някои от митовете са развенчани:

"Децата са издръжливи. Те бързо забравят."

От Националната мрежа за децата обясняват, че след шамар детето изпитва страх, унижение и обида. То чувства съжаление, разочарование, безсилие и срам. Изследвания на Тексаския университет в Остин и университета в Мичиган сред общо 160 000 деца в продължение на 50 години откриват, че развитието на 13 поведенчески проблема са свързани с “напляскването” в детска възраст, като негативните последици са видими и в зряла възраст.

Сред тях можем да откроим повишена агресия, антисоциално поведение, проблеми с психичното здраве, негативни отношения с родителите, по-ниско самочувствие, промени в моралния компас и затваряне в себе си.

"Децата имат нужда от малко дисциплина. Тя няма да им навреди."

Децата имат нужда от граници. Но от изключително значение е как се поставят те. Истината е, че шамарът като метод на дисциплина вреди на детето, което ще стане възрастен. Изследванията върху психичното здраве неизменно показват връзката между насилието и лошото здравословно състояние. Възрастните, които са били обект на насилие като деца, стават брънка в една трагична верига: те трудно успяват да водят пълноценен и щастлив живот и често се обръщат към насилието като към единствения познат начин за справяне с проблемите, посочват още от НМД. 

"Родителите имат право да отглеждат децата си, както смятат за правилно."

От националната мрежа отбелязват, че това е така, но при условие, че родителите осъзнават, че децата имат същите права като другите членове на семейството - те не трябва да бъдат удряни, така както възрастните нямат право на физическа разправа помежду си. Децата не са собственост на своите родители, а самите са хора със свои права.

Защо трябва да изберем да не допускаме телесно наказание на деца

Телесното наказание е в нарушение на човешките права на децата и е най-честата форма на насилие срещу тях. Неговото широко разпространено социално приемане означава, че то е налице при отглеждането на деца.

“Всеки родител иска най-доброто за детето си. Днес огромната част от родителите виждат, че шамаросването не само наранява децата, но и разрушава взаимоотношенията на родители и деца. Ние в Национална мрежа за децата вярваме, че е нужно заедно с родителите да намерим всички онези неща, които можем да направим, вместо да ударим - и да запазим децата, отношенията ни с тях и нас самите”, коментира Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.

По данни от проучването на агенция “Ноема” около 2/3 (67%) от родителите съобщават за системни проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали понякога проблем. Едва 30% от родителите са търсили информация във връзка с проблем с дете. Име на конкретна организация или институция в помощ на децата са в състояние да посочат едва около 5-6%. Така, въпреки официалното законодателство, липсва информирано и широко осъзнаване на казуса сред широката общественост.

Следете новините ни в GoogleNews