Наблюдателите на изборите: кои са те, какво могат да правят и какво установиха към момента

„Истории за доброто“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. - www.activecitizensfund.bg

Георги Савчев Последна промяна на 29 септември 2022 в 08:04 1731 0

Наблюдателите имат правото да проследят всички етапи на изборния процес

Снимка Getty Images

Наблюдателите имат право да проследят всички етапи на изборния процес

Законовата уредба в България предвижда гражданско и международно наблюдение на целия изборен процес както в страната, така и в чужбина.

След официална покана от страна на българските власти Службата за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа разположи мисия за наблюдение на предсрочните парламентарни избори в България.

Мисията за наблюдение на изборите, оглавявана от Нина Суомалайнен, се състои от основен екип от 11 членове, базиран в София, и 12 дългосрочни наблюдатели, разположени в цялата страна от 7 септември. Членовете на мисията са избрани от 16 участващи в ОССЕ държави.

Същевременно Службата за демократични институции и права на човека поиска от участващите държави да командироват 200 краткосрочни наблюдатели, които да наблюдават изборния ден на 2 октомври.

Освен ОССЕ, наблюдатели имат и Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС), както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

Неправителствените организации, които ще наблюдават вота

До деня преди изборния ден неправителствените организации, регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза с цел защита на политическите права, могат да подават заявления за акредитация от Централната избирателна комисия на толкова наблюдатели, колкото са сформираните избирателни секции.

Според Изборния кодекс, общият брой на наблюдателите, регистрирани от една неправителствена организация, не може да надвишава броя на избирателните секции в страната.

Към момента ЦИК е регистрирала 15 сдружения, които ще имат свои наблюдатели на вота. Те са „Ад унитатем“, „Българско сдружение за честни избори и граждански права – Пловдив“, "Зона за трансатлантически просперитет – наблюдателна мисия, България", „Федерация на независимите студентски дружества“, „Институт за социална интеграция“, "Асоциация за лица, търсещи или получили международна закрила",  „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори“, "Земеделски младежки съюз", "Демокрация и законност", "Аз обичам Пловдив", "Бъдеще за Северозападна България – БЗСЗБ", „Институт за развитие на публичната среда“, асоциация „Прозрачност без граници“, фондация "Областен ромски съюз", СНЦ „Истината за Стара Загора".

Какво правят наблюдателите?

Наблюдателите имат право да присъстват на заседанията на избирателните комисии, при отпечатването и доставката на хартиените бюлетини, при получаването на изборните книжа и материали, при подготовката на помещенията за гласуване и при поставяне на устройствата за машинно гласуване.

Също така те могат да присъстват в изборното помещение при откриването и закриването на изборния ден и по време на гласуването, както и при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването.

В една избирателна секция може да присъстват най-много двама наблюдатели от една и съща организация, като в изборното помещение може да присъства само един от тях.

При въвеждането и повторното въвеждане в избирателните комисии и изчислителните пунктове на данните от протоколите с резултатите от гласуването на секционните избирателни комисии може да присъства само един наблюдател от една и съща организация.

Наблюдателите имат право да подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес и да извършват одит и проверка на системата за машинно гласуване.

Какво установи досегашното наблюдение на изборния процес?

"Тези избори се провеждат при същата правна рамка, както предсрочните парламентарни избори през последните два пъти, като най-новите изменения в Изборния кодекс бяха въведени през май 2021 г. Редица отправени отдавна препоръки на СДИПЧ и Венецианската комисия остават неизпълнени, включително тези, които са свързани с регистрацията на кандидатите, оповестяването и одитирането на финансирането на кампанията, ефективното санкциониране на изборни нарушения, оспорването на резултатите от изборите и мерките за насърчаване на участието на жените и представители на малцинствата. Освен това в законодателството има несъответствия и двусмислени разпоредби" - посочва  Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ в междинния си доклад, който обхваща периода 30 август – 15 септември 2022 г.

"ЦИК и Районните избирателни комисии (РИК) проведоха редовни заседания, отворени за наблюдатели и излъчвани на живо онлайн. Заседанията обаче често биват прекъсвани за непублични работни срещи с цел допълнително обсъждане на проекторешенията, а излъчваните на живо заседания понякога биват заглушавани без основателна причина" - пише в междинния доклад.

В документа се отбелязва още, че "като цяло кампанията засега е с ограничена видимост и в нея предимно се засягат проблеми, произтичащи от енергийните политики на правителството, инфлацията и засилващите се социално-икономически безпокойства, и корупцията. Участниците в значителна степен разчитат на социалните мрежи за популяризиране на посланията на своите кампании. В правната рамка се съдържат малко разпоредби за предотвратяване на злоупотребата с административни ресурси или служебно положение по време на кампанията. Повечето събеседници на Мисията за наблюдение на изборите на СДИПЧ отбелязаха, че продължава да съществува проблемът с купуването на гласове."

Същевременно Институтът за развитие на публичната среда следи отделените за политическа реклама в медиите средства. Мониторингът на института включва официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции.

Двадесет дни след началото на предизборната кампания Институтът за развитие на публичната среда публикува междинни резултати с актуалност към 20 септември 2022 г. Подписаните договори между политическите формации и медиите възлизат на обща стойност от 2 086 167.08 лв. (без ДДС).

Според данните от мониторинга, сред медиите с най-много приходи се нарежда БНТ, която е привлякла 397 153 лв. Обществената телевизия има договори с общо 18 от участниците в изборите. Следва ТВ Евроком - 287 097 лв., телевизията има договори за платено отразяване с общо 15 формации. На трето място е bTV с 269 636 лв.

„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Офф медия“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови