Може ли старият еврейски квартал да се превърне в творческа зона на София

ИПИ изготви икономическия му профил, Алфа рисърч проучи мнението на живеещите и развиващите бизнес там. Те искат повече зелени пространства, паркоместа и пешеходни улици през някои уикенди

Последна промяна на 18 октомври 2018 в 06:57 9403 0

Има ли потенциал старият еврейски квартал да се превърне в творческа зона на София? Какъв е отговорът на този въпрос провери Институтът за пазарна икономика, който състави икономически профил на карето между булевардите „Княгиня Мария Луиза”, „Сливница”, „Васил Левски” и „Княз Александър Дондуков" - официално Зона Г-14, а неформално - квАРТала.

Изследването е по проект, финансиран от програма "Европа 2018" на Столична община. В него са включени броят и типологията на обектите в квАРТала, полево проучване (на "Алфа рисърч"), включващо 100 анкети със собственици и управители на обекти в района, с посетители на тридневния КвАРТал фестивал, организиран през последните 3 г. от "квАРТал колектив" - група хора, които живеят или работят там. 80 полуструктурирани и 10 дълбочинни интервюта също помогнали за крайната оценка.

Ето какво са установили включените в екипа:

История и профил на квАРТала

Карето заключва в себе си един от историческите квартали на София. Сегашният му облик е оформен в голяма степен в периода след Освобождението до 30-те години на XX век. В квАРТала попадат 110 обекта – паметници на културата (статутът на 49 от тях е отнет през 2005 г. след актуализация от Националния институт за недвижимо културно наследство).

Проучване от 1988 г. показва, че тогава в Зона Г-14 улиците с преобладаващи обществени и смесени функции са основно тези в посока изток-запад („Искър” и „Екзарх Йосиф”), а по-малките, в посока север-юг, са основно жилищни. Струпването на обществени сгради, вкл. с търговско предназначение, е в по-голяма степен в ъгъла на карето, оформен от бул. „Княз Александър Дондуков” и бул. „Княгиня Мария Луиза”, тоест в посока центъра на града. Кварталните пространства с добро озеленяване са малко и по-скоро в противоположния край на зоната, в посока бул. „Сливница” и бул. „Васил Левски”.

В по-нови изследвания фокусът също попада върху улиците в направление изток-запад, като са правени и предложения за „обща концепция за третиране на партерните етажи” по улиците „Цар Симеон”, „Екзарх Йосиф” и „Искър”, както и за „оформянето на тематичен съботно-неделен пазар” по ул. „Екзарх Йосиф”. В рамките на последния „квАРТал Фестивал 2018” също имаше идея за затварянето на части от улиците в този периметър: „Искър”, „Екзарх Йосиф”, „Цар Симеон”, „Сердика” и „Триадица”.

Особености

В квАРТала живеят 12-13 хил. души. Близо 2/3 от тях са в работоспособна възраст. Застаряването е видимо – възрастните хора (65+) са около един път и половина повече от децата до 14 г., което е характерно за централните софийски квартали.

Локацията му е много добра – близо до центъра и основните сгради на държавното управление, но основни проблеми са лошата инфраструктура и липсата на зелени пространства.

Зоната е подценявана през годините - пишат от ИПИ и уточняват, че това личи както от по-ниските наеми спрямо други централни райони в столицата, така и от наличието на немалко свободни търговски пространства.

През последните 20 г. в квАРТала са издадени 480 строителни разрешителни, от които 285 са за магазини и офиси и 34 – за нови жилищни кооперации. Сградите не са високи - от 2-3 до 4-5 етажа. По периферията на зоната има и по-високи. Силуетът по уличните фронтове е неравномерен (без обща кота корниз).

Общо 1031 обекта са разположени на 23 улици в и по границите на карето. Преобладават магазините (41%) – за хранителни стоки, лафки, за домашни потреби, цветарници и т.н. Има също банки, аптеки, офиси (24%). 13% от пространствата са нестопанисвани обекти, давани под наем или неработещи към момента.

Около 1/5 (19%) от обектите представляват интерес за изследването и носят потенциала за придаване характерен облик на квартала. Част от тях са заведения за хранене - традиционни закусвални или модерни, с отличителен интериор и нестандартно меню. Тук са и ателиета, работилници и магазини за изкуства (3%), питейни заведения (ок. 2%) и антикварни магазини (под 1%).

Другите интересни за изследователите места са културни обекти и споделени пространства (ок. 2%). Същия дял имат и хотелите и хостелите в квартала. Обектите, които преобладават по булевардите по границите му са най-вече магазини, аптеки, офиси на фирми, банки, но има и много празни помещения.

Къде е концентрацията на творчески обекти?

Към момента потенциалът се разгръща в най-голяма степен в пространството между бул. „Княгиня Мария Луиза” и ул. „Георги С. Раковски”, от една страна, и от бул. „Княз Александър Дондуков” до ул. „Св. Св. Кирил и Методий”, от друга.

Най-наситените с обекти, които придават специфичен профил на квАРТала са:

1) В посока изток-запад: ул. „Искър”, ул. „Екзарх Йосиф” и ул. „Цар Симеон” – всяка в пространството между бул. „Княгиня Мария Луиза” и ул. „Георги С. Раковски”;

2) Пресичащите ги улици в посока север-юг: основно ул. „Сердика” и ул. „Веслец”.

Улиците в посока изток-запад са по традиция по-оживени, с малко свободни търговски пространства и всякакви обекти, в т.ч. обичайни места за хранене. В по-малките напречни улици, в посока север-юг, картината е различна – повече специфични обекти, в т.ч. питейни, както и много повече незаети пространства.

КвАРТала е изпъстрен с културни институти, барове и характерни ресторанти, кафенета, галерии, ателиета, работилници, арт магазини и пространства. Повечето незаети и неработещи обекти са в улиците, ориентирани в посока север-юг. Някои от новите успешни заведения в квАРТала са именно в тези улици, което показва и интерес към по-малките и спокойни пресечки в сърцето на квАРТала.

Въпреки че някои дюкяни са там десетилетия, много търговци са стъпили в района наскоро, което - според анализа на ИПИ - показва развитието на квартала. Всеки 3-и е установил бизнеса си там преди по-малко от 3 г. От последните 5-6 години са половината или по-голяма част от модерните заведения за хранене, питейните заведения, хотелите и хостелите.

55% от анкетираните намират локацията си за подходяща за типа дейност, която развиват. На това мнение са най-вече представители на хостели, модерни заведения за хранене, ателиета, работилници, магазини за изкуства и питейни заведения.

75% гледат на развитието на квАРТала изцяло или по-скоро положително. Останалите 25% са по-скоро несигурни или умерени песимисти. Във втората група често попадат собственици и управители на ателиета, работилници, магазини за изкуство.

84% обаче не възнамеряват да местят обектите си до 2-3 г. 7% биха опитали да го направят.

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 0102
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !