Медийните и дигиталните умения ще са в основата на учебните програми

Кристина Минчева 23 април 2024 в 11:55 1333 0

Снимка БГНЕС/СТЕФАН ВАСИЛЕВ

Кенет Мертен, Жоел Мейер, Ирене Планк, Йорданка Чобанова, Наталия Митева

Министерството на образованието и науката изготвя насоки как и къде да се използва изкуственият интелект в училищното и във висшето образование.

МОН си служи с конкретни примери, сред които са как изкуственият интелект може да повиши ефективността и достъпа до ресурси, да облекчи административната тежест при правенето на уроци, в разработването на варианти на тестове и изпити, и за какво да се внимава на етична основа. Това каза заместник-министърът на образованието Наталия Митева на конференцията "Противодействие на дезинформацията и насърчаване на медийната грамотност: немски и френски подход".

Конференцията се проведе в Дома на Европа и в нея участваха заместник-министърът на културата Виктор Стоянов, посланикът на Германия у нас Ирене Планк, френският посланик Жоел Майер, Йорданка Чобанова, председател на представителството на Европейската комисия.

"Подготвяме и насоки за дигитално благополучие, където адресираме времето, прекарано пред екран, различните кибератаки и фактът, че между 2022 и 2023 г. посегателствата над деца и младежи в дигиталното пространство са се удвоили - от 22 000 сигнала до 45 000, за престъпления, включително сексуални, срещу млади хора в дигиталното пространство", обясни Митева.

Според нея необходима е цялостна трансформация на публичните образователни системи - от учене на знания, на факти и възпроизвеждане на тези знания, през оценяването, до повече умения, компетентности, реализация чрез конкретни проекти и примери от живота.

Развитието на дигиталните умения и медийната грамотност ще са важна част от новите учебни програми. 

"Дигитално-медийната грамотност трябва да бъде хоризонтална, както е във Франция и в редица други държави", каза Наталия Митева.

Тя добави, че това означава, че ние ясно трябва да изведем в новите учебни програми какво трябва да знаят и да могат учениците спрямо тяхното възрастово ниво на развитие.

"В момента използваме други предмети, като проксита, надявайки се, че чрез повече учене на история, на литература, ще развием тези умения, но не става така. Виждаме, че светът се променя бързо и изискванията към младите хора и към гражданите са много по-сериозни от това, което се прави в момента", заяви заместник-министърът на образованието.

Митева посочи още, че за първи път се формира широка експертна работна група към Министерството на образованието и науката, която ще бъде постоянна. Групата е с няколко конкретни задачи, като една от тях е изготвянето на визия за дигитализация в образованието.

"Дигитално-медийната грамотност е поставена на преден план, като заедно с дигиталните умения на ученици и на учители, си поставяме за задача първо да ги измерим къде са към момента - какви са базовите стойности. В тази визия имаме много смели задачи, една от които е да имаме по-голямо обособено звено за дигитално образование - може би агенция, която да има относителна независимост и много по-добър капацитет. Виждаме, че другите държави имат звена за борба с дезинформацията", заяви заместник-министър Митева.

Посланикът на Германия в България Ирене Планк и френският посланик Жоел Майер отбелязаха, че в контекста на предстоящите европейски избори, но и на войната в Украйна, има масово разпространение на дезинформация, "затова трябва да засилим устойчивостта на нашата среда чрез медийната грамотност".

По данни на последния Евробарометър 70% от анкетираните европейците съзнават, че са изложени на дезинформация.

Естер Келер, експерт по хибридни заплахи и дезинформация в Министерство на вътрешните работи на Германия, отбеляза, че когато говорим за дезинформация, винаги има една перспектива от гледна точка на сигурността.

Тя уточни, че предстоят избори на европейско и национално ниво и хибридните заплахи са насочени към такъв тип събития. По думите ѝ 84% от германците смятат, че дезинформацията е много сериозна заплаха, но голям процент от тях считат, че не са пряко засегнати от нея.

Лаура Бринкур, заместник-ръководител на координационното и стратегическо звено VIGINUM във Франция, посочи, че причините за създаването на VIGINUM са събития, които са накарали Франция да осъзнае колко е голяма информационната заплаха.

Бринкур допълни, че основната задача на звеното е да квалифицира и открива чуждестранните цифрови намеси по четири критерия – кампании, които са насочени към основните интереси на нацията; кампании за дезинформация с наратив, който е явно неточен и вреден; информация, разпространена по неавтентичен начин (ботове например); манипулация, която идва от чуждестранен източник.

Този документ (или друг продукт) е създаден в рамките на инициатива „Информация срещу дезинформацията“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !

 
X

Атентатът в ''Света Неделя''. Лекция на проф. Вили Лилков