Минимум по 50 хил. лв. на месец са нужни за продължаване на разкопките на Варненския халколитен некропол – мястото, където случайно при изкопни работи в Западната промишлена зона на Варна през есента на 1972 година е открито „най-старото обработено злато в света", според датировката и изследванията правени в Университета в Оксфорд.
Заради поставянето на културата и археологията на пауза обаче тази година разкопки – възстановени след 30 години престой през 2021 г., може и да няма.
С няколко прекъсвания разкопките на некропола, дал на света „Културата Варна", траят 13 сезона между 1972 и 1991 г. За това време са проучени 301 гроба, от които 93 са на мъже, 67 – на жени, а 47 са символични.
В резултат археолозите във Варна успяват да изровят най-голямата група златни предмети, откривани до момента в света, с повече от 3 хил. златни предмета и с тегло над 6 кг. Това е повече от всичко, което е открито в света през каменно-медната епоха.
Златното съдържание е с проба от 23,5 карата, а въглеродният анализ показва, че то е около 1000 години по-старо от цивилизациите на Древен Египет, Микена и тези от Месопотамия.
В последните три години са проучени още 26 гроба, посочват от Регионалния исторически музей във Варна, където се съхраняват находните от халколитния некропол.
Полученото финансиране от страна на държавата е недостатъчно за осъществяване на поставените от екипа цели. Община Варна помогна с парични средства през миналия сезон, но за 2024 г. не е предвидила такава в бюджета си. Затова Регионалният исторически музей – Варна се обръща с молба за помощ към всички, които искат да бъдат съпричастни към проучването.
Набирането на повече средства от нужните 50 хил. за всеки един от месеците, ще позволи по-дългата продължителност на теренната работа. Остатъкът ще бъде прехвърлян за проучванията през следващия сезон.
Крайната цел на археолозите е да приключат с пълното изследване на източната част на некропола до края на 2026 година.
Освен с количеството и датировката на златните и медни предмети от късната каменномедна епоха (втора половина на V хил. пр.Хр.), Варненският халколитен некропол впечатлява и с картината на богато общество от членове с разнороден социален и материален статут – свидетелство за най-ранната йерархична и класова организация и изградени властови структури, което го превръща в свидетелство за появата на първата цивилизация – по-ранна от шумерската и египетската с повече от половин хилядолетие.
Разкритията определят халколитния некропол като най-забележителният и значимият паметник за праисторията въобще и полагат и основите на изучаването на "Културата Варна".
Характерна с фината си керамика и фините изделия от злато, мед, мидени черупки от спондилус, каменни изделия вкл. и от обсидиан, "Културата Варна" по Западното Черноморие у нас е тясно свързана с неолитното селище с некропол в Дуранкулак, както и с най-старият укрепен град и солодобивен център в Европа - "Провадия-Солницата".
Всяка помощ за осигуряване на финансови, материални, транспортни и други средства ще бъде приемана с благодарност, а дарителите ще получат и документи да декларират даренията си.
"Станете част от историята, помогнете за проучването на най-значимия археологически паметник на България", призовават от музея във Варна.
"Размерът на всички постъпили средства с посоченото основание „За проучването на Варненския некропол" и отчетът за тяхното изразходване ще бъдат публикувани на сайта на музея ежемесечно", посочват още от културната институция.
Банковата сметка на Регионалния Исторически музей - Варна е:
За дарения в лева:
IBAN: BG 04 CECB 97903124160300 BIC: CECBBGSF ЦКБ – ВАРНА
За дарения в евро:
IBAN: BG 12 CECB 97903424160301 BIC: CECBBGSF ЦКБ – ВАРНА
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Коледна проповед: Папа Франциск забрани на служителите на Ватикана да клюкарстват
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста