Как се тества качеството на дрехите (снимки)

Вероника Шербанова 03 април 2019 в 17:40 4481 0

Когато си купува дреха, човек винаги се надява тя да е качествена - да е от здрава материя, да е издръжлива и добре ушита. 

Истината обаче е, че от производителите не се изисква да доказват качество, когато пускат стоки на пазара, а се иска само доказателство за безопасност. 

Това е важно, разбира се, но потребителите поставят на еднакво високо място и качеството на продуктите. Високо качество на даден продукт обаче потребителите често установяват от собствен опит или се възползват от съветите на близки и приятели. 

Има все пак производители, които искат качеството на продуктите им да бъде тествано, преди стоките да се появят на пазара. За това те получават съответния сертификат, за който потребителите могат да следят, за да са убедени в качеството на продукта.

Един такъв институт, в който може да се тества качеството на дрехите, е германският институт Hohenstein. Той се занимава с тестване и сертифициране на всички видове текстилни продукти през последните 70 години. 

Сред клиентите на института са международни компании от цялата текстилна верига, но и от други сектори като автомобилостроенето, медицината, инвестициите и потребителските стоки.

Hohenstein е основател и член на асоциацията OEKO-TEX и работи със следните сертификати:

STANDARD 100 от OEKO-TEX е международна, независима система за тестване и сертифициране на сурови, полузавършени и завършени текстилни продукти на всички нива на обработка. LEATHER STANDARD by OEKO-TEX е глобално стандартизирана, независима система за тестване и сертифициране на кожени изделия и изследване на вредни вещества при тях на всички нива на производство. MADE IN GREEN by OEKO-TEX се прилага на текстилни продукти, които са изработени от изследвани за вредни вещества материали и тествани с екологично съобразни производствени съоръжения. UV STANDARD 801 - текстилните продукти се смятат като своеобразна UV защита за потребителите, особено когато са използвани подходящи материали и дизайн. Hohenstein е основател на Международната асоциация за приложна защита срещу UV радиация, разработила UV STANDARD 801. Освен за защита от вредните лъчи, този сертификат гарантира за качество, разтегливост и здравина на текстилните продукти.

Как обаче се тества качеството на една дреха?

Оказва се, че измерването на качеството на дреха може да включва много различни неща. Може например да се тества каква сила е необходима за това да се откъсне копче или да се разпори дреха по шева. Резултатите от края на теста обаче са показателни по няколко критерия. Ако тестът с копчето покаже недостатъчно качество, това може да е заради счупване на копчето, заради откъсване на конеца или скъсване на плата. Същото се отнася и за проверката на качеството на шева - ако пробата не издържи на теста, това може да е заради това, че се е скъсал конецът, платът до шева или платът на друго място. 

В института се проверява със специални машини още дали платът се протърква и дали се пренася цвят от един върху друг плат. 

Извършват се тестове за UV защита, за водоустойчивост - в това число дали преминава вода през шевовете на дрехата. Проверяват се боите и нишките, от които са направени дрехите.

Институтът Hohenstein има разработен т.нар. “Black model” - измервателен уред, подобен на манекен, който излъчва топлина и влага от тялото си, както го прави и човешкото тяло. Благодарение на този уред се тестват както дрехи, така и спални комплекти, като се взимат предвид серия от критерии – дали материалът, от който е направен съответният продукт, позволява на кожата да диша достатъчно, може ли потенето да предизвика реакции на кожата в контакт с тъканта и т.н. Специално при спалните комплекти се тества и доколко подходяща е една завивка за сезона, като на критериите за топлите и студените месеци се отделя специално внимание.

В института се извършват и много други тестове. Има стая, в която се имитират различни климатични условия за тестване на издръжливостта на спални чували и палатки например.

Някои компании вече мислят и за разграждането на дрехите, които произвеждат, затова институтът Hohenstein прави и такива тестове, като се проверява например за колко време се разгражда една дреха и веществата, които остават в почвата след разграждането.

В института се тестват и различни перилни препарати - как изпират най-често срещаните упорити петна, как след няколко изпирания се променя цветът на дрехата и др.

Стандартното време за извършване на тест е около 5-6 дни. В някои случаи обаче се налага времето да е по-дълго - например тест за антибактериалност изисква повече време - поне 10 дни, заради времето, което е нужно за развитието на бактериите. Тестване на подвижен покрив на кола пък отнема месеци, обясняват от института. 

Когато става въпрос за тестване конкретно на качество на дрехи обаче, институтът Hohenstein отива и по-далече, като прави препоръки и във връзка с размерите. 

За да направи това, институтът е създал база от 3D модели, изработени чрез измерване на над 18 000 души. Това дава на потребителите сигурност, че веднъж закупили дреха с даден размер от тази марка, ще могат да си купуват същия размер от марката и той винаги ще им става. 

Работата с реални хора, които участват в тестовете, пък позволява те да дадат директно оценката си за това как усещат дрехата - дали имат свобода на движение, дали дрехата приляга добре.

В института се извършва и теста "Нежно към кожата", който гарантира, че текстилните изделия за бебета, бельо и спално бельо с високо съдържание на памук, са преминали през тест за поносимост на кожата на клетъчно ниво.

С института Hohenstein работят много известни производители на дрехи, спално бельо, перилни препарати и други. Такъв пример са редица собствени марки на Lidl - Lupilu, Peperts, Esmara, Esmara Lingerie, Livergy, Crivit, Meradlso. 

Работата с института позволява не само да се тества крайният продукт, но и да се правят тестове по време на целия процес на производството. 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице