Как принудителна продажба се оказа нарушение за КЗП, но не и за дирекцията й във Варна

Нарушение ли е принудителната продажба на опаковки в търговските вериги, без да сме ги поискали и да сме ги взели? За централата на КЗП в София - да, за нейни регионални структури - не съвсем.

Само преди дни Комисията за защита на потребителите потвърди пред OFFNews, че това е нарушение. Въпреки че оправда веригите за продажбата на кутии, Комисията обясни, че е нарушение те да се таксуват, когато не са взети, нито искани от клиента. "Установени са множеството случаи, в които, макар потребителят да не взима кутия, тя се таксува", посочиха оттам. Колко са тези случаи, какви мерки са предприети срещу търговците, в кои градове са установени не се уточнява.

Един от тези случаи е на Нина Георгиева, която е таксувана принудително в "Кауфланд" в Силистра за кутия, която изрично казва, че не желае и иска изварата да ѝ бъде продадена в плик. Когато въпреки това е таксувана с 20 ст. за кутия (защото така било заложено в софтуера и не можело иначе) и тя възразява, не ѝ ги връщат, а и дават ваучер за пазаруване, който можел да бъде използван единствено в същия търговски обект в Силистра.

Разказахме този случай април, но тогава той остана с отворен финал, защото и Георгиева, и ние очаквахме отговор на жалбата ѝ до регионалната дирекция на КЗП във Варна. А финалът - видно от получения с голямо закъснение отговор - ни кара да се запитаме потребителите ли защитава Комисията за защита на потребителите, или някой друг.

Георгиева подава сигнал до Регионалната дирекция на КЗП във Варна на 6 април - ден след случилото се магазина. Сигналът ѝ е регистриран две седмици по-късно (на 20 април). Защо? Не е ясно. Жената получава отговор 52 дни след подаването на жалбата си - на 25 май - макар в сайта на КЗП да е написано ясно, че след подаване на сигнал проверката и произнасянето по нея трябва да станат в рамките на 30 дни, ведно с уведомяването на подателя на сигнала.

В текста си до РД на КЗП Георгиева е пределно ясна:

"В случая закупената извара за 2,49 лв. се оскъпява с 8% (заради кутията). Наскоро пазарувах от "Кауфланд" в София (кв. "Хаджи Димитър"), като закупих 250 гр. маслини (5 лв. за кг.) и заплатих 1,45 лв. (1,25 лв. е стойността на маслините и 0,20 лв. - пластмасовата кутия. На практика закупените маслини се оскъпяват с 16%".

Но отговорът на защитниците на потребителите е, че... нарушение няма. Въпреки дългия текст на писмото си, от регионалната дирекция на КЗП във Варна пропускат да уточнят съществени неща - например кога са извършили проверката, която твърдят, че са извършили. Няма и номер на протокол от такава, а би трябвало да има. Но са категорични, че в случая не може да се направи извод, че се касае за извършено административно нарушение. Позовават се не на резултат от проверка, а на... становище на търговеца. В него от "Кауфланд" обяснили, че след въвеждането на Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти от 1 януари, са задължени да продават кутиите. 

"Не е допустимо във витрините на обслужване да се употребяват донесени от клиентите опаковки и съдове, тъй като съществува риск от заразяване на цялата стока и здравословни последствия за потребителите", обясняват от "Кауфланд" пред КЗП. 

Част от отговора на РД на КЗП-Варна до Нина Георгиева

Така се оказва, че една и съща практика не е нарушение за регионална дирекция на Комисията за защита на потребители, но е нарушение според отговора на КЗП до OFFNews няколко дни по-рано. 

Основателят на платформата "Ние, потребителите" Габриела Руменова коментира пред OFFNews, че решенията дали дадена практика е нелоялна или е друго административно нарушение се взима от ръководството на КЗП, а дирекциите се ръководят от него. Защо има разминаване не е ясно.

От "Ние, потребителите" са направили и преглед, който показа, че държави като Дания, Естония, Франция, Италия, Испания, Полша, Словения, Швеция, Австрия и други са въвели алтернативи и възможност клиентите да ползват свои кутии за многократна употреба.

Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, която е транспонирана в българското законодателство чрез цитираната по-горе наредба, изрично посочва, че търговците са длъжни за таксуват пластмасовите опаковки, като информират потребителите за това, но и да осигурят алтернативни варианти и да насърчат преминаването към такива, включително за многократна употреба.

"До момента сме свидетели само на въвеждането на такса от 20 стотинки за всички кутии – и пластмасовите, и предлаганите от някои от търговците биоразградими. Никъде обаче не се предвижда алтернативните опаковки да се таксуват", казва Руменова.

Тя сигнализира и за друг проблем - продуктите от витрините на обслужване се опаковат предварително и се поставят в хладилните витрини, като се обявява само цената на хранителния продукт в тях, но не и на кутията.

Хладилни витрини в Билла, на които липсват обозначения за това, че кутиите се заплащат. Снимки: Габриела Руменова, "Ние, потребителите"

Това е заблуждаваща и нелоялна търговска практика спрямо клиентите, коментира пред OFFNews Руменова. 

Върху топлите витрини все още стоят табели с информация за таксуването на кутиите, но такава липсва върху и около хладилните щандове, както и на етикета на поставените в тях предварително напълнени кутии, показват наблюденията на платформата и заснетите снимки.

„Законът за защита на потребителите задължава търговците да поставят в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка трябва да се поставят върху опаковката, а когато това не е възможно – в непосредствена близост до стоката. В случая с предварително напълнените с храна кутии и разположени в хладилни шкафове няма информация за таксуването на самите кутии нито в близост до тях, нито на залепените им етикети с цена за продуктите в тях“, коментира Руменова.

Тя даде пример с кутия с маслини, закупени с експериментална цел:

"На залепения за пластмасовата кутия етикет са изписани цената за килограм – 7,49 лв., количеството продукт в опаковката – 0,286 кг, и цената за него – 2,14 лв. Липсва обаче цената за кутийката. Такава не е посочена и в непосредствена близост до подредените кутии или дори върху хладилния шкаф. На касовата бележка обаче виждаме артикул ОПАКОВКА – 0,20 лв. Възниква въпросът тогава коя е продажната цена – 2,14 лв. или 2,34 лв., колкото клиентът ще трябва да заплати? И спазено ли е изискването за обозначаване на продажната цена. Не се ли прилага тази практика именно с цел заблуда на потребителя, като се очаква той да не забележи дори и на касата, особено при покупка на повече артикули, или пък да се откаже да спори с касиера?“, попита тя. 

Снимки: Габриела Руменова, "Ние, потребителите"/Кутията с маслини и касовата бележка, от която става ясно, че опаковката се заплаща

Отделно от това продължава да стои въпросът как се изпълнява целта на директивата, респективно на наредбата - да се намали въздействието върху околната среда заради употребата на пластмаси, като потребителите продължават да бъдат задължавани да купуват пластмасовите кутии, макар и при „разделно“ заплащане.

"Оставяме встрани лицемерния акт на някои от веригите да въведат пунктове за рециклиране на опаковки, сред които обаче не попадат тези за храните от витрината, тъй като все още „системите им все още не позволяват за преработка на тези опаковки", заключи Руменова.

Следете новините ни в GoogleNews