Министерството на правосъдието (МП) защити пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург поведението на активистите на партия "Атака" в конфликта пред софийската джамия "Баня башъ", разразил се през месец май 2011 г.

Това става ясно от становището на ръководеното от Зинаида Златанова ведомство по процеса "Караахмед срещу България". Документът бе публикуван в dnevnik.bg. 

Делото бе заведено от потърпевшия Вели Караахмед, след като преди 4 години водени от Волен Сидеров националисти нападнаха богомолци пред софийската джамия с искане шумът от колоните на храма да бъде намален. Жалбата на Караахмед е срещу България заради отказа й да разследва нападателите за престъпление от омраза.

В началото на годината съдът в Страсбург реши да разгледа делото приоритетно, докато у нас трета година разследването се води срещу неизвестен извършител.

Според становището на МП жалбата на потърпевшия е "недопустима, неоснователна и явно необоснована". Министерството застъпва тезата, че представители на мюсюлманското вероизповедание не са помолили атакистите да махнат тонколоните от митинга, както твърдят, а са нападнали вербално лицето, поставящо тонколони и така се разразил вербален конфликт между двете страни. Не било вярно и че молещите се са нападнати с дървени дръжки на знамена и тръби, а ставало въпрос за едно знаме с пластмасова дръжка. "Тръбите" всъщност били улуци, откъртени от самите богомолци. С тях били нападнати не те, а хора от митинга на "Атака" и от МВР, се виждало от видеозаписа. МП посочва и че конфликтът е туширан от полицията максимално бързо - за минута и 40 секунди, а единственото въоръжено лице в него било от мюсюлманскито вероизповедание. Експертите на Златанова отбелязват още, че в сблъсъка, заради хвърлени камъни и други предмети, е пострадала Деница Гаджева - депутат от "Атака".

"Проявата на ПП Атака е била политическа, с надлежно уведомление до общината и държавата не е имала правно основание при липсата на насрещно уведомление от страна на мюсюлманското вероизповедание да се противопостави на провеждането на законен митинг", пише още в становището.

По повод конкретното обвинение на жалбоподателя за отказ на държавата да разследва нападателите за престъпление от омраза, в становището се посочва, че "прокуратурата е реагирала своевременно, като в ход на производството освен необходимите процесуално-следствени действия са предприемани и действия по приобщаване на сигнали и жалби на лица, които са се почувствали засегнати от събитията на 20.05.2011 г.", в т.ч. и на В. Караахмед. Впоследствие Върховната касационна прокуратура е отказала да конституира Караахмед като пострадал поради невъзможност по този състав на НК да се определи пряк, а не опосреден потърпевш от деянието. Жалбоподателят е могъл да се възползва от защита по смисъла на Закона за защита от дискриминация, но не е пожелал това, допълват експертите на правното министерство.