Преди дни Ботев Пловдив изгуби своята икона Георги Попов, който си отиде от този свят на 79 години. В негова памет сайтът Нострабет потърси друга голяма фигура, която е оставила ярък отпечатък в историята на клуба – Иван Глухчев, за да разкаже за по-младите поколения какъв човек е бил Тумби.

Глухчев е рамо до рамо до Попов в шампионския отбор на Ботев от 1967 година, а след кариерата си се превръща в един от най-успешните треньори на „канарчетата“.

Под ръководството на Иван Глухчев през 80-те години на миналия век „жълто-черните“ играят футбол за окото и стават веднъж втори, когато тънка комбина ги спира за златните медали, и четири пъти трети в елита.

В Европа пък Ботев взема престижна победа над Байерн у дома и малко не му достига да елиминира в европейския турнир европейския колос.

Г-н Глухчев, преди всичко приемете моите съболезнования за кончината на Георги Попов.

Благодаря Ви. Аз още съм в шок, както аз, така и всички ботевисти, защото това е огромна загуба за Ботев, пловдивския и българския футбол. За съжаление това е един естествен край на човешки живот.

Кога за последно се видяхте с г-н Попов?

Скоро беше. Поговорихме си малко, но да ви кажа, изобщо не ми хареса вида му. Беше отслабнал и пребледнял, и подозирам, че нещо е преживявал или го е мъчило отвътре. Оттогава имах мрачни помисли и сякаш се бях подготвил за най-лошото, но сега не искам да повярвам, че се е случило.

Успяхте ли да го изпратите?

Разбира се, че бях на погребението заедно с други поколения големи футболисти на Ботев. Петър Зехтински например също си поплака на гроба на Гошо.

Като какъв ще запомните Георги Попов?

Трудно ми е да говоря за него в такъв момент, тъй като освен съотборници, ние бяхме и приятели в живота. Но нека по-младите фенове на Ботев и на красивия футбол да знаят, че преди всичко Георги беше честен, справедлив и отговорен човек, а на терена – голям футболист и изключителен нападател, част от едно велико нападение на Ботев с Гунди и Чико, което вечно ще се помни. Бих казал, че такива като Георги рядко се раждат у нас в един век.

Най-приятните Ви спомени с Попов?

Много пъти сме се черпили и сме осъмвали, и той винаги беше душата на компанията. Обичаше също да пее и да ни весели. Георги беше златен човек и народен човек. Беше готов залъка си да раздели с всеки. Не се имаше за височайша личност и никога не се големееше, нито имаше мания за величие. Той разговаряше с всеки, който го спира на улицата и отговаряше на въпросите на всеки един. Можеше например да го видиш как си говори на една маса както с първите хора в Пловдив, така и с обикновен човек или фен. Просто, защото за него всички хора бяха равни.

Искаха ли го столичните грандове?

Искаха го, но нямаше как да стане, тъй като Георги обичаше Ботев и Пловдив, и затова изобщо не се стигна до разговори на най-високо партийно ниво, на което се решаваха подобни неща. Оставете обаче нашите водещи клубове. Ако не беше такава системата у нас, той щеше да играе в чужбина и да направи кариера, но партията тогава не пускаше никой да излезе. След втория мач с Атлетико в Мадрид през пролетта на 1963 година в европейския турнир, играчите на испанския тим, впечатлени от класата на Георги, сами са го поканили да премине при тях и са му отворили вратите към големия футбол. Режимът в България обаче не е допуснал това да се случи.

Г-н Глухчев, знам, че Ви потърсих по друг повод, който е неприятен, но ще използвам възможността да Ви попитам дали ходите на мачове на Ботев и ако е така, какво изпитвате, когато стъпвате в неговия дом?

Аз имам карта и ходя на всеки мач, и като фен се радвам и страдам за Ботев. Винаги обаче, когато стъпвам на обновения „Христо Ботев“, усещам една неописуема тръпка. От една страна, защото на този стадион сме изиграли големи мачове и имаме славни победи, а от друга, защото най-после Ботев заслужено има такъв модерен стадион. Спомням си също, че когато играех, или когато бях помощник-треньор на Чико и старши треньор на Ботев, мачовете със силните у нас и дербито на Пловдив ги играехме на „Девети Септември“, тъй като „Христо Ботев“ се оказваше тесен, за да побери всички, които искат да гледат Ботев.

Какво мислите за този Ботев, който гледате сега?

Преди всичко ми е мъчно, че в основния състав две трети са чужденци, след като по наше време толкова бяха само кадрите на Ботев сред титулярите. Аз отчитам, че реалността е такава и я приемам, но като знам, че Ботев е постигнал най-големите си успехи с ботевисти в състава, ми се иска да виждам поне няколко такива наши рожби и в момента. Да не са половин отбор, но поне двама-трима да са, не само Наско Чернев. Все пак ние имаме перфектна база и разполагаме с перспективни деца и юноши, с които работят и хора, дали живота си за Ботев. Дано и треньорът на мъжете има за в бъдеще повечко търпение и доверие към нашите кадри.

Вие сте извеждал веднъж Ботев до финала за Купата на България. Мислите ли, че тази пролет отборът може да преодолее ЦСКА и да спори за трофея?

Щом сме на полуфинал, значи най-нормалното нещо е да искаме да стигнем до последния решителен мач. За да се случи обаче, нашите трябва да изиграят мъдро и умно двете срещи с армейците, и най-вече в първата от тях в София да постигнат турнирен резултат, който ще запази реални шансовете им да елиминират съперника за реванша в Пловдив.

Какво са за Вас феновете на Ботев и какво бихте пожелали на Ботев?

За мен публиката на Ботев е най-добрата, най-вярната и най-отдадената в България, и го твърдя го като човек, който вижда какво правят поколения фенове за Ботев вече 60 години. Хората се променят, но подкрепата на нашите привърженици към нашите играчи е все така безрезервна и фантастична. На Ботев пък пожелавам да открие своя нов Чико, Тумби, Виден Апостолов, Георги Славков или Петър Зехтински, и да доставя наслада на своите фенове с победи и добри игри у нас и в Европа на „Колежа“.