Историци с отворено писмо: Терминът е „османско владичество”

Последна промяна на 30 януари 2016 в 11:55 27771 42

Снимка sxc.hu

Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен.

Това се посочва в отворено писмо на български историци, провокирано от дебата какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за шести клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя.

Публикуваме пълния текст на писмото:

До МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
До КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО

По повод възникналия след пресконференция на министъра на МОН на Република България проф. Тодор Танев публичен дебат относно това – какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за шести клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя, ние долуподписаните, в качеството си на хора, които професионално изследват периода 15.-19. век от националната и балканска история, бихме искали да заявим пред ангажираните институции, заинтересованите граждани и медиите следното:

1. Както всяка друга наука, така и историята използва своя специфична терминология, чрез която дефинира и анализира своите „обекти” – събитията, личностите и процесите в миналото. Днес това легитимно право на историята да бъде наука се изземва с удивителна лекота. От нея се изисква по-скоро да бъде слугиня на политиката, а не и равноправна научна дисциплина и учебен предмет, който култивира способности за аналитично мислене.

2. От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт/управление/господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни.

3. Терминът „съжителство”, така както той е използван от изследователите, а вероятно и от авторите на учебната програма за шести клас, засяга само един аспект от социалната и културна история на различните конфесионални и етнически групи, населявали нашите земи през различните исторически епохи. През периода на османското владичество българи и турци, евреи, роми и арменци, християни и мюсюлмани, православни и католици, сунити и алевити и пр. нерядко са живеели редом – най-вече в градовете, но понякога и по селата. В рамките на всекидневния си живот те често е трябвало да споделят общи отговорности и грижи, да разработват механизми за съвместни действия или за решаване на възникнали помежду им проблеми. Общуването помежду им в много голяма степен се предполагало и дори налагало от функционирането на самите османски институции – икономически, административни, военни и др. Всичко това неизбежно е довело както до взаимни влияния и културен обмен между отделните групи,така и до конфликти и негативни стереотипи за „другия”. Така или иначе „съжителството“ – и с позитивните, и с негативните си измерения – е неразривна част от нашата обща история и тя няма как да бъде заобиколена и премълчана. „Съжителството” е емпиричен факт, а не оценъчно понятие. То обаче представлява само един елемент от пъстрата мозайка на живота по време на османското владичество. Следователно, терминът „съжителство” не може да замени термина „владичество” и на никой сериозен изследовател досега не е хрумвало да го налага като алтернатива.

4. Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите.

5. Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на „турското робство“ може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ.

6. Широкообсъжданият през последните 25 години термин „османско присъствие“ никога не е бил използван нито от български историк, нито в учебниците по българска история за различните учебни степени – с изключение на случаите, в които се е налагало да се обяснява защо чрез този изфабрикуван незнайно от кого и с каква цел термин не може да бъде обозначен османският режим на Балканите.

Бихме желали да завършим с това, че използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувствие, нито за изграждането на модерната българска идентичност.

Оставяме нашето мнение отворено за подкрепа от всички членове на историческата колегия, които биха искали да се присъединят към него.

Проф. дин Надя Данова – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН

Проф. дфн Николай Аретов – Институт за литература, БАН

Доц. д-р Светлана Иванова – Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Доц. д-р Олга Тодорова – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Стефка Първева – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Росица Градева – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ

Доц. д-р Пламен Божинов – Институт за исторически изследвания, БАН

Кета Мирчева – историк на свободна практика

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1050

42

Luben Pandev

03.08 2016 в 17:32

Брей, тук много патрЕоти бе. Не четат, а псуват. Набили им в главите турското робство и те не могат да се отърват от кошмарите си.Е, добре, роби сте били, роби ще си останете. Едни са роби на труда, втори на омразата, трети на простотията си, четвърти на на партията,пети на руските си господари, а други на глупостта.

11.02 2016 в 11:57

Терминът е - *бали сте си майката от безсмислие и тъполизие с тази игра на синоими, чиято единствена полза и смисъл е, за пореден път да унижите народа си!!?!

07.02 2016 в 22:40

Много културно написана статия. Терминът "робство" е въведен под руско внушение с цел да ни намрази с турците още повече и да се гарантира, че никога няма да влезнем с тях в коалиция против Русия. И така до 9 Септември, когато с танковете си взеха каквото искаха. Истината е, че в Османската империя е имало много богати и влиятелни българи, които по никакъв начин не могат да се вместят в понятието "роби". А е имало и бедни и нещастни турци, които са били като мравки в ръцете на богатите българи. Нито "турско" (защото тогава не е имало турска държава), нито "робство" са правилните изрази. Учените писали тази статия са напълно прави. Изразът трябва да бъде "Османско владичество".

05.02 2016 в 22:48

Що за учени сте вие? Ясно защо Дянков беше против вас. Вие сте позор за БАН,за България.ЗА колко се продадохте?

02.02 2016 в 17:42

Да, кръвния данък е бил съвсем хуманен, изнасилванията, високите данъци и поругаванията са били съвсем нормални. Естествено че всеки народ в Османската империя е бил използван за облагите на турците.Имаш право на собственност, но работиш за турчинът, неговата дума е върховна! Еничарската войска е най силната, а 1/3 от населението на Османлиите е славянско.

02.02 2016 в 10:55

Много ми е интересно всички "историци" отгоре в коментарите, освен от филма "Време разделно" от кои източници черпят информация, тъй като доста страстно оспорват написаното по-горе, но въобще не виждам научна обосновка...

31.01 2016 в 21:45

само да допълня
без значения колко отворени писма ще пишете, било то професори, министри на обазованието и тем подобни, наясно сме ,че всичко опира до вашата изгода...

31.01 2016 в 21:37

Тоест искате да кажете, че години наред всички са били измамени, че сме били под турско робство.. хаха хора професори ли сте не знам какви сте но вие потъпквате историята... има един филм "Време разделно" то ни показва колко добре сме сажителсвали и коя е най-вярната дума за определяне на този период само ме е страх да не изкарате и филма кякаква фантастика, че нали и Баташкото клане стана мит...

31.01 2016 в 21:26

Отделният човек може да не е роб буквално, НО народа като цяло, държавата, царството е ПОД РОБСТВО, това трябва да се осмисли. Когато ти работиш , а господаря ти само яде и сере, бие те, коли те, плащаш му данък, че си хаби зъбите от твоята храна, взема ти децата, @бе жена ти и ти нищо не можеш да му направиш, как се нарича това?
Периодично насилствено сменя християнската религия с мюсюлманска, акт, придружен от масови жестоки убийства. Периодично руши храмове и манастири! Унищожава висшето ни духовенство и налага чуждо такова! Българският народ за завоевателя престава да бъде народ, той е ГЯУР!
Ами да, ние българите винаги сме били лоши! В Случая сме правили завери, банди по друмищата и горите и сме тепали турските инвеститори и търговци, били сме сепаратисти, терористи и всякакви други..... А те, горките, ангели небесни с..... кървави ятагани в ръцете!
А специално на българската клада съчки ще хвърлят точно онези, които осмиват историческата ви чувствителност и я обясняват с робски комплекси.

31.01 2016 в 20:06

Срамувам се, че българи са написали това Отворено писмо. Срамувам се, че българските политици допуснаха такава гавра с българския народ.Турско робство е имало и още как. Да се обединим около нашето българско Самосъзнаниеи да не допуснем нищой да не си позволява да заблуждава децата и внуците ни - те са бъдещето на Българската нация.