В анкетата „Медиите и гражданите: какво зависи от нас?“ Фондация „Медийна демокрация“ се обърна към интелектуалци, артисти, хора с влияние и отношение към публичния живот в страната с покана да споделят кратко мнение относно проблемите в медийната среда и пътя за промяна.

Кампанията на Фондация „Медийна демокрация“ е част от инициативата „От нас зависи“ на Гражданско обединение „Равни БГ“.

Днес публикуваме коментара на Хендрик Зитих – ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер”, с дългогодишен опит като журналист в германските обществени телевизии rbb, MDR, ARD Aktuell TV News и други.

Какво не одобрявате в българските медии?

Най-напред трябва да се каже, въпреки всички критики: в България също има много добри медии и журналисти. Имам предвид медии, които отговарят на традиционните критерии за качествена журналистика: независимост, безпристрастност, задълбочени проучвания и надеждна информация. Познавам журналисти, които владеят занаята си – а журналистиката е занаят за демокрация – много добре. Въпреки това многобройните критики към медийната ситуация и особено прословутото 111-то място в класацията на „Репортери без граници“, на което България за съжаление стои от три години, не могат да бъдат отхвърлени. Макар методологията на тази класация да е сложна, тя се прилага еднакво във всички държави. Това създава база за сравнение, от което става още по-драматично и тъжно, че като държава от Европейския Съюз България заема сред европейските държави по-добро място само от Русия и Беларус. Това е огромна щета за имиджа на вашата красива страна и за мен е неразбираемо, че изглежда никой от отговорните за създаването на подходящи рамкови условия не се ангажира да ги подобри.

Какво ме притеснява? Чувам постоянно за деленето на проправителствени и критикуващи властта медии. Това подтиква към ограничено, стереотипно мислене, а то е отрова за независимата журналистика. А и смятам, че това разделение е неправилно. По-скоро виждам качествени медии, които осветляват критично различните гледни точки, и медии, които съзнателно предоставят едностранчива информация, защото може би принадлежат на собственици, които се ръководят по-малко от журналистическата етика и повече от своите политически и/или икономически зависимости. Освен това понякога оставам с впечатлението, че в политическите кръгове няма съзнание за приемане на конструктивната критика. На принципа: „Който ме критикува, ми е враг“. Това също оказва влияние върху неправилното разделение на медиите, което споменах. Но светът не е устроен така елементарно.

Какво трябва да се промени?

Проблемите са многобройни: монополи на медийния пазар, недостатъчно финансиране поради малко или съзнателно тенденциозно разпределени пари от реклама, дефицити в практическото обучение на журналисти, умишлено задържане или пък лансиране на дадени информации от обществен интерес, вербална и понякога дори физическа агресия срещу журналисти и злоупотреба с жалби срещу разследващи журналисти, за да бъдат сплашени. Всичко това е известно от години и за съжаление досега нищо не се е променило.

Защо? Липсва обществено съзнание за качествената журналистика. Няма атмосфера, която да насърчава и укрепва независимата журналистика. Затова само мога настойчиво да призова обществено заинтересованите групи в България да подкрепят възприемането на различни гледни точки, провеждането на конструктивни дискусии и вземането на решения. Демокрацията е съревнование на идеи. Задачата на медиите е независимо да съпътстват тези процеси, да информират, да интерпретират, а и да дават собствени импулси. Това означава също, че трябва да е възможно журналистът да задава критични въпроси и, например, демократично избраният политик да им отговаря обективно, без веднага да се обиди. Нека повторя: демокрацията не може да функционира без независими журналисти. Ако този стълб липсва в системата, то тя се срива цялата. Впрочем това включва и независими и достатъчно добре финансирани обществени медии, които поради характера на задачата им смятам за жизненоважни в една демокрация.

Какво зависи от нас като граждани?

Гражданското общество е обединение от хора, които целят заедно да постигнат подобрение на обществените неуредици. Не защото някой ги е наел или пък им плаща, а по своя инициатива и като отговорни граждани на едно демократично общество. Конкретно за медийния сектор това означа, че са нужни читатели, зрители и слушатели, които оценяват качествената журналистика, които открито се застъпват за нейната необходимост и също така са готови да плащат за нея. Качествената журналистика е скъпа! Казано накратко: гражданите имат нужда от журналистика и журналистиката се нуждае от граждани.

Бих се радвал също така на повече солидарност сред журналистите – независимо от конкурентната надпревара. Добрата журналистика също се нуждае от силно лоби. Ето защо бих искал да насърча един неформален алианс за качествена журналистика, на широка обществена база, подкрепен както от журналисти и собственици на медии, така и от политици, академичната общност, творци и предприемачи, които са убедени в значимостта на независимите медии. Ние от Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“ сме готови да съдействаме с нашия опит и различни възможности за допълнителни квалификации.