Студентите по медицина са се увеличили над два пъти спрямо 2013 година, за сметка на това има огромен спад в най-масовите преди години направления "Икономика" и "Администрация и управление". Това показват данните от десетото издание на рейтинга на университетите. Данните от него за 2020 г. представи днес Георги Стойчев от консорциума, който изпълнява проекта, финансиран по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Наблюдаваме рационализиране на структурата от гледна точка на разпределението на студентите по професионални направления. Те са повече в направленията с по-добра реализация на пазара на труда и по-малко в тези с исторически по-слаба, посочи Стойчев.

Днес българските висши училища подготвят повече лекари, повече специалисти в сферата на здравеопазването, повече учители, повече кадри в сектор "Сигурност и отбрана", повече инженери и повече студенти в направленията свързани с културата и изкуствата, отколкото преди 5-7 години. За сметка на това много по-малко учат, за да станат икономисти, икономисти, политолози, много по-малко учат и в направление "Администрация и управление".

През последните 7 години, въпреки чувствителното намаляване на общия брой на студентите в България - над 18%, студентите по медицина са се увеличили повече от два пъти спрямо 2013 - със 108%. Ако тогава са се подготвяли около 6000 студенти, сега броят им близо 12 500. Увеличават се чуждестранните студенти в направлението - 56% са чужденци. Близо 14% е увеличението на българските. Същите процеси се наблюдават и в стоматология, фармация и здравни грижи, където се подготвят медицински сестри, акушерки, лаборанти, които са изключително дефицитни кадри.

Увеличение с 42% спрямо 2013 г. има при учещите педагогика, което е станало второто най-масово в България. То измества от тази позиция "Администрация и управление", направлението, което беше най-масово след "Икономика".

С над 40% е ръстът в "Национална сигурност" и "Военно дело" заради добрата им реализация.

Увеличение има и при "Театрално и филмово изкуство" - с 35 на сто.

При инженерите увеличението е особено видимо в специалностите, свързани с информационни и комуникационни технологии, ръст има и при транспорт, корабоплаване и авиация.

Къде има спад

20% спад би трябвало да се приема за нормален заради демографските ни показатели - каза Стойчев.

Има обаче направления с над 40%.

С огромен спад са двете най-масови доскоро - "Икономика" и "Администрация и управление", съответно 41% и 45%. Той е съпроводен с две положителни тенденции в двете направления - колкото по-малко студенти, толкова по-добра реализация сред завършилите. В двете направления делът на наетите нараства от 36"% през 2013 на 41% през 2020 г. В тях се наблюдава и концентрация на по-голям дял студенти във висшите училища, които предлагат по-добро качество на обучението и по-добра реализация. Ако в топ 3 на университетите по икономика през 2013-а са учили 29% от студентите, сега са 42%.

Втората тенденция, която показват данните от рейтинга, е по-добрата реализация. През 2013 г. завършилите, които имат принос към осигурителната ни система са били 76%, през 2020-а са 81%. Сега 51% от тях заемат позиции, изискващи висше образование, докато през 2013-а те са били 47 на сто.

Повишават се и доходите. С 58% средно спрямо 2013 г. В абсолютни стойности най-бързо растат доходите в металургията, математиката и информатиката. В топ 10 като процентен растеж на доходите са и двете педагогически професионални направления в България. Най-висок е облагаемият доход в завършилите информатика и компютърни науки, математика,  проучване и добив на полезни изкопаеми, металургия.

Безработицата през тази година сред завършилите се увеличава малко, с около 2.2 на 2.8% спрямо миналата година, което от консорциума отдават на ефекта от Ковид кризата.

Третата важна тенденция е увеличаването на броя и качеството на научните публикации на българските висши училища. Увеличението на публикациите в международно разпознаваеми научни списания е свойно в сравнение с предходните 5 г. Най-добре по тези показатели са СУ, медицинските университети, ХТМУ.

Увеличава се и делът на чуждестранните студенти. Ако през 2013 г. той е бил 4%, сега е около 8%. За сравнение - между 7 и 8% е делът в Швеция, Финландия, Словакия, Португалия. В Гърция и Полша е под 4%, в САЩ е под 6%. По-висок е в Германия - 13%, Чехия - 15%, Великобритания - 18%. България е с по-висок дял и от средния за ОИСР, който е около 6%.

Най-голям принос за това имат медицината, стоматологията, фармацията. Над 10% са чужденците в транспорт, корабоплаване и авиация, музикално и танцово изкуство.

Класации

Софийският университет продължава да е висшето училище с най-много първи места - в 23 професионални направления от 30-те, по които обучава. Техническият университет в София - в 6 от 10-те си, Медицинският университет в София - в 4 от 5, ХТМУ - в 3. Американският университет, Аграрният университет и Тракийският университет водят в 3 направления. 12 висши училища са първи в едно, но сред тях има и такива, които преподават само по едно направление, например УАСГ, НАТФИЗ, МА, НХА.

За пръв път в рейтинга са включени индикатори за свързаност с партньори в чужлина, за брой съвместни програми на български с чужди висши училища. В България 23 ВУ предлагат такива програми, общо програмите са 88 и в тях се обучават 3 400 студенти. Всички те ще получат българска и съответната чужда диплома.

Анализ за случилото се през последните 10 години направи министър Красимир Вълчев. През 90-те години 30% от завършващите гимназия влизаха в университет, след това се прие краен модел на академично самоуправление. Взе се решение за либераизация, масовизация, чиято кулминация беше през 2008 година. Създадоха се 14 висши училища, държавните създадоха 100 нови професионални направления и "обраснаха" с направления в социалните, стопанските и правните науки в резултат на избуялото търсене.

За завършващите нямаше значение къде ще учат, важното беше да отидат да учат в големия град, да продължат да ги издържат родителите, да се включат в студентския купон - обрисува картината на 90-те министърът.

Тежките трансформации в почти всички отрасли през последните десетилетия доведоха до сериозен спад в техническите и педагогическите специалности.

През 2010 г., когато бе първото издание на рейтинга и министърът определи последвалото десетилетие като "десетилетието на рейтинговата система", защото на резултатите от данните от него стъпиха и приложените впоследствие политики.

Приемът достигна максимума си 2014-2015 година. Предложиха се промени в Закона за висшето образование и финансирането вече не беше на база пазарно търсене. Преструктурира се финансирането, преструктурира се и приемът. Налице сега е намаленият прием по икономика, обществени комуникации, политически науки. За съжаление, не е възстановен приемът в инженерните науки. През тези години системата се сблъска и с демографското намаление и така общото намаление на приема е 34% за магистърски и бакалавърски програми в държавните и 25% в частните висши училища.

За водената политика министърът обясни: "Това е политика и на стимулиране на висшите училища да се концентрират в силните им професионални направления. Без 4 държавните висши училища са създадени като специализирани и тази политика ще продължи да се реализира. В УНСС например приемът е намален два пъти спрямо миналата година, тоест ще приема по-добри студенти и ще се реализират по-добре.

Някои обвързаха възнагражденията с научната дейност и имаме почти двойна цитируемост. Разбраха, че трябва да се грижат за реализацията и да имат връзка с бизнеса, че свърши горивото на масовизацията и тряба да минимизират вътрешната си структура - тези процеси са факт, каза Вълчев.

Това, което трябва да се допълни в политиките - край на затворения модел на академично самоуправление, при което всеки гледа себе си, гледа дървото, не гората. Заложихме на свързаността, защото нашите университети са малки на фона на глобализиращия се пазар. Имаме пет висши училища, които са част от европейски университетски мрежи, това са европейски университет. Има общи програми, обединяват научен и академичен капацитет.

Една от големите промени е, че ако през последните десетилетия висшето образование се е стремяло към специализирани и задълбочени знания, сега бакалавърските програми трябва да дават по-интегрални умения, защото всяка професия ще ги изисква и трябва да има пренастройване към учене през целия живот. Това изисква повече преподаватели и постоянна промяна в програмите, посочи Вълчев.

Другата голяма промяна е, че българските висши училища разбраха, че свърши времето на бързото трупане на приходи в резултат на неудовлетворено предлагане на висше образование и най-важното е тяхната репутация и оценката за качеството на предлаганото от тях образование.

"Направиха групости, направиха щуротиии, избираха безотговорни ръководства, сега избраха репутацията", каза Вълчев.

Преди занижаваха изискванията и се конкурираха по занижени изисквания, но не всички - академиите по изкуствата не го направиха. Сега трябва да разберат, че студентът трябва да учи всеки ден, а не да се опасява, че ако му дадат два проекта за семестър, ще избягат. Нищо няма да изгубят, няма да изгубят държавна субсидия, ако студент не завърши" - посочи той.

На твърденията, че масово младите хора избират чужбина той отговори, че завършващите, които заминават, за да учат, са 5%.