Духовното и културното наследство на кирилицата в дигиталната ера

Духовното и културното наследство, което носи кирилицата в дигиталната ера, беше акцент на третия международен форум за кирилицата, който се провежда в рамките на два дни (25-26 март).

Научният форум събра изследователи от 9 държави, а президентът Илияна Йотова даде начало на събитието в НДК, където бяха представени различни научни доклади, свързани с кирилицата. Програмата предвижда чуждестранните гости и докладчиците да посетят Рилския манастир утре, като център на дискусиите ще бъде фигурата на българския покровител св. Иван Рилски, от чието успение през 2026 г. честваме 1080 години.

Първа сесия: Азбука и власт в съвременния свят 

Проф. Чен Ин е преподавателка по български език в Пекинския университет за чужди езици. Тя представи доклад за мястото и значението на кирилицата и българския език в Китай, както и преводи на български детски книжки и романи на китайски. Част от преводите са на “Пистолет и цигулка” (Людмил Стоянов), “Български повести и разкази”, “Избрана българска поезия”, “Физика на тъгата” (Георги Господинов) и др. През 2002 г. сред новите четива за основното училище в Китай са българските народни приказки “Най-скъпоценният плод” и “Камъкът и коларите” (на Ангел Каралийчев), но с променено заглавие - “Съдружие”.

Пред OFFNews проф. Чен Ин сподели кое най-много й харесва в българския език:

“Аз харесвам българския език. Мисля, че не може наизуст, винаги трябва да има мислене, анализиране. Например, в едно изречение, между различни части на изречението, ние трябва винаги да помислим кой е подлогът, как да решаваме кое е подлогът или допълнението. Например за съществителни имена в мъжки род винаги трябва да помислим дали е с пълен или непълен член. Значи винаги трябва да помислим, не може наизуст. Защото на китайски понякога едно изречение няма да се промени. Не като в българския език, където един глагол непрекъснато се променя. Има времена, свършен, несвършен вид, лице. А на китайски - не”, каза Чен Ин. 

На въпроса за връзката между България и Китай днес по отношение на лингвистиката изследователката обясни, че имат тесни връзки с много български университети - Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Пловдивския, Великотърновския, Югозападния университет.

Има ли прилика между културата в България и културата в Китай?

“Разбира се, че има. Например, за традиционни музикални инструменти, за националното облекло, винаги вътре има нещо сходно’, отвърна тя.

Това, което обединява хората в съвременния свят, раздиран от войни, според нея е езикът и културата.

“Например, като дойда тук, българите, като чуят, че говоря български, веднага се чувстваме близки”, смята Чен Ин.

След това доц. Анар Фазилжан от Казахстан в онлайн запис представи доклад на тема “Лингво-теоретични основи на съвременната казахска кирилографическа писменост”.

Казахският език е официален език на Република Казахстан. Той е построен на принципа една буква отговаря на един звук.

Доц. д-р Мариана Манджуля Жатоп от Румъния направи подробна историческа справка за развитието на румънския език между кирилицата и латиницата. Доц. Жатоп е и румънският преводач на българския роман, спечелил “Букър” през 2023 г, “Времеубежище”.

Беше представена историята на румънската писменост и на румънската кирилица, както и процесът по постепенната замяна на кирилицата с латиница.
Славянското културно влияние в Румъния достига апогея си през 14-15 век. Първият румънски текст на латиница е молитвата “Отче наш”. Първата румънска книга, напечатана изцяло на латиница, е книга с молитви за благочестието на християнина (1779 г).

Любопитен факт е, че писмото на Някшу от Къмпулунг (1521 г.) е най-старият запазен документ на румънски език. В превод на български част от него гласи: “И пак ти давам известие, господарю (Ханс Бенкнер), за работата на турците, както чух, че императорът е излязъл от София и не е иначе. И са тръгнали нагоре по Дунав”.

Във Влашко през 1860 г. Йон Гика публикува указа, с който латиницата е въведена в администрацията и образованието. През 1860 г. И в Трансилвания се въвежда официална правописна система. Окончателното приемане на латиницата се случва през 1862 г.

Преходът от кирилица към латиница в румънските земи се илюстрира прекрасно чрез няколко броя на вестник “Gazeta de Transilvania” в периода 1838-1862 г.

Следващият докладчик беше Кирил Вълчев, генералният директор на БТА. Той говори за ролята на кирилицата в медиите и предизвикателствата пред нея. Вълчев направи и кратко представяне на най-новите дигитални проекти на БТА, като сред тях е специално създаденият от журналистите шрифт “лик”.
Трите предизвикателства пред кирилицата в медиите са запазването и разширяването на присъствието на кирилицата в медии на картата на света; бъдещето на кирилицата в света на социални мрежи и изкуствен интелект; както и паметта за наследството на кирилицата в медиите.

Медиите на кирилица по света включват 60 държави и Антарктида, а българските медии зад граница са 47.

Втора сесия: Православие и книжовност в 21 век 

Д-р Мария Полимирова разказа за ранните кирилски печатни книги в българските хранилища (15-16 век), както и проблемите и перспективите пред тяхното изследване и съхраняване.
Българските библиотеки и архиви съхраняват значителна част от световното наследство от кирилски инкунабули (първите печатни книги на кирилица).
Според изследователката старите описи и каталози трябва да бъдат проверени и актуализирани. Оказва се, че сред описаните в архивите книги има липсващи екземпляри. Например от “Празничен миней” на Божидар Вукович днес са налични 8 от 13 екземпляра.
Усилията на специалистите в областта трябва да бъдат насочени към създаване на актуален каталог на старите печатни издания.

Проф. д-р Ян Страдомски от Полша запозна аудиторията с интереса към старопечатните кирилски книги през 21 век в неговата страна. В Полша се намират 1500 старопечатни издания на кирилица, а най-голямата сбирка е в Националната библиотека във Варшава - 514 издания в 493 тома. Към днешна дата тече и възстановяване на библиотеката на Супрасълския манастир, в която се намират Пролог и Евангелие от 16 век.

След подялбата на Полша руският език става официален и кирилицата започва да се възприема като символ на чуждото влияние. Първите каталожни описания на кирилските ръкописи са разработени от съветски учени и съответно - разглеждани като “чуждестранни” ръкописи.

“Има голяма връзка между отношението към руския язик на поляците и към тези доста закъснели изследвания върху старославянските ръкописи, особено тези, които са били писани с кирилица. И това е последствие от нашата доста трудна, сложна история на поляците, които поне от XVI-XVII в. сме живели постоянно в много сложни отношения с Руската империя. Постепенно различните войни и преместването на границите са направили така, че крайна сметка в полското общество се появи един стереотип, който свързва кирилицата с един определен модел на властта, която е имперска и която винаги е грозна”, коментира за OFFNews полският изследовател.

„В това отношение всичко, свързано с православието и кирилицата, бива силно русифицирано на територията на Полша през XIX век и започва да се възприема като антиполско и непатриотично. Съществува известен страх пред този вид извори и литература, което всъщност е голяма грешка. Полската история дълго време е включвала многобройно православно население, а културното наследство, свързано с ендемичната православна църква в рамките на Полско-литовската държава (Жечпосполита), е изключително ценно за нашата култура”, заяви още проф. Страдомски.

Той допълни , че полските учени, занимаващи се с кирилски старопечатни книги и ръкописи, се борят да обяснят на полското общество, че България е люлката на кирилицата – че именно тук е създадена тази азбука, която впоследствие така успешно пуска корени в останалите славянски страни.

Доц. д-р Калина Иванова представи нивото на дигитализация, достъпност и популяризиране на ръкописи и старопечатни книги, които се съхраняват в Националната библиотека в София.
Един от основните приоритети е опазване на културното наследство, както и продължаването процеса по дигитализация на библиотеката. Остават още 3 милиона библиотечни единици, които се очаква да бъдат дигитализирани.

Проф. дфн Анна-Мария Тотоманова запозна гостите на форума с българското книжовно средновековно наследство в европейски контекст. Тя започна с това, че най-надеждният извор за историята на всяка нация е писменото наследство. Проф. Тотоманова направи преглед на специализирания уеб портал: “Кирилометодиана”, който съдържа дигитален старобългарски речник, обратен българско-гръцки речник, речник на езика на патриарх Евтимий, както и други речници, свързани с кирилицата.

Доц. Елка Златева от Кирило-Методиевски научен център при БАН представи дигиталното хранилище “Кирилометодикон”. Сред образователните функции на този проект са предоставените изследователски материали, свободния достъп до изворови материали, научната периодика, библиографските справочници, достъп до лични архиви на кирилометодиевисти, както и научнопопулярни лекции за неспециализирана аудитория.

Основна мисия на центъра е да издирва, проучва, популяризира феномените на кирило-методиевската традиция като един от фундаментите на българското и европейско културно наследство.

Следете новините ни в GoogleNews