Държавата спира парите за обучение на студенти по икономика в някои университети

Само за 4 години записалите висше образование в български ВУЗ са намалели с 10%

Последна промяна на 15 декември 2017 в 12:17 5208 0

Снимка МОН

Броят на студентите у нас през 2017 г. е с 10% по-малък, отколкото през 2013 година. Това става ясно от данните в рейтинговата система на университетите, чието най-ново издание бе представено вчера в МОН след актуализация от "Отворено общество" и "Сирма солюшънс".

Заради намалелия прием през следващата година няма да има държавно финансиране на места за първокурсници в 15 професионални направления (т.е. няма да има държавна поръчка за тях) в някои университети, обяви министър Красимир Вълчев.

Сред направленията са икономика, администрация и управление, както и туризъм, а сред висшите училища - Шуменският университет, Бургаският университет "Проф. д-р Асен Златаров" и Техническият университет в Габрово.

Вълчев не уточни кои са останалите направления и висши училища. Проектът за изменение на съответното постановление на МС,  който би дал яснота, още не е публикуван.

Рейтингът обаче показва, че най-слабо представилите се висши училища в обучението по направление икономика са Технически университет - Габрово и Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг - София (с краен резултат 34 при максимален 100). Те заемат последното 19-о място сред университетите, които провеждат обучение по това направление. 18-о е Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив (36). Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив има само точка повече - 37, и заема 17-ата позиция, а Бургаският университет "Проф. д-р Асен Златаров" е 16-и с  39 точки. Непосредствено преди него е Шуменският университет "Епископ Константин Преславски". Той е 15-и с 40 точки. 14-ото място делят Европейско висше училище по икономика и мениджмънт - Пловдив и Висше училище по мениджмънт - Варна (40 точки).

№1 и №2 тук са съответно Американският университет (69 т.) и Софийският университет (64 т.).

В другото посочено от министъра направление - администрация и управление - Американският университет и Софийският университет делят първото място с по 64 точки, а последни са:

18. Колеж по туризъм - Благоевград - 27 т.

17. Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив - 35 т.

16. Висше училище по сигурност и икономика - 39 т.

16. Аграрен университет - Пловдив - 39 т.

15. Технически университет - Габрово - 40 т.

14.  Европейско висше училище по икономика и мениджмънт - Пловдив - 41 т.

13. Висше училище по телекомуникации и пощи - София - 42 т.

13. Висше училище по мениджмънт - 42 т.

12.  Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград - 44 т.

12. Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас - 44 т.

В тези две направления има и сериозен отлив на студенти, показват данните. В най-масовото - икономика - те са намалели от 60 535 на 47 131 от 2013-а до 2017 г., или с над 22%. В администрация и управление те са били 27 663 през 2013 г. и 20 133 през 2017-а, тоест с над 27% по-малко.

По отношение на туризма безспорният лидер е Софийският университет с 55 точки, с 10 повече от втория - Икономически университет - Варна. От 9-те висши училища със специалности в това направление последното място е за Колеж по туризъм - Благоевград - 24 т. Осмата позиция делят Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Висше училище по мениджмънт (Варна) с по 33 точки. Седми е  Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" с 35 т. На шесто място е Аграрен университет - Пловдив (39). С точка повече петото място заема Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас.

Данните за безработицата сред висшистите не представят трите направления в по-добра светлина - процентите им са над средния за всички направления (2.91%). Сред висшистите, завършили туризъм, безработицата е 3.72%, при администрация и управление - 3.34%, а при икономика - 3.26%.

Както и през последните години, най-лошо е положението по този показател сред завършилите религия и теология - 4.29%, и социални дейности - 4.12%. Отново не е изненада кои направления са с най-малко безработни висшисти - военно дело (0.19%), медицина (0.30%), фармация (0.48%), стоматология (0.68%). В Топ 5 е още металургия с 1.25%, а веднага след това - обществено здраве (1.54%).

Не е изненадващо и кои са направленията, чиито възпитаници имат най-високия облагаем доход - информатика и компютърни науки (2 212.79 лв.), математика (1 963.82 лв.) и комуникационна и компютърна техника (1 698.56 лв.). Веднага след тях е обществено здраве с 1 662.24 лв.

Водещите университети в обучението по информатика са СУ (74 т. от 100 възможни), Американският университет и Нов български университет (по 63 т.) и Университетът по библиотекознание и информационни технологии (58 т.).

При математиката от четирите включени в класацията университети най-добри са СУ и Технически университет - София.

ТУ-София е безспорният лидер в обучението по комуникационна и компютърна техника със 71 точки. Втори е Технически университет - Варна със сбор от 61 т. Нов български университет се нарежда на трето място с 57 т.

Паралелно с политиката за свиване на предлагането в най-масовите, но не особено ефективни направления, ще се стимулират направления с недостиг на кадри - към сегашните (информатика, компютърни науки, математика) ще се прибавят материали и материалознание, религия и теология. Там догодина приемът на студенти по държавна поръчка ще е неограничен.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !