Държавата ще може да разпорежда обучение на повече студенти по определени специалности, отколкото университетите искат. Става въпрос за тези в приоритетните професионални направления и за защитените специалности. Към последните ще се прибавят още две: "Ядрена химия" и "Подземно строителство". Ще може да се утвърждава и по-голям план-прием за специалността "Медицина", която не е в горните списъци.

Тези промени предлага министърът на образованието проф. Галин Цоков в Постановление №64 на Министерския съвет от 2016 г. за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности.

Проектът за изменения в ПМС 64 е публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 7 август.

Защитени са специалностите с малко студенти, които се финансират допълнително от държавата заради необходимостта от такива специалисти. Приоритетни са направленията, за които се очаква недостиг на пазара на труда. В двете категории таксите за обучение може да са по-ниски или студентите да са освободени от такива.

Приоритетните професионални направления са:

1. Теория и управление на образованието
2. Педагогика
3. Педагогика на обучението по ...
4. Филология
5. История и археология
6. Философия
7. Религия и теология
8. Физически науки
9. Химически науки
10. Биологически науки
11. Науки за земята
12. Математика
13. Информатика и компютърни науки
14. Машинно инженерство
15. Електротехника, електроника и автоматика
16. Комуникационна и компютърна техника
17. Енергетика
18. Транспорт, корабоплаване и авиация
19. Материали и материалознание
20. Архитектура, строителство и геодезия
21. Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми
22. Металургия
23. Химични технологии
24. Биотехнологии
25. Хранителни технологии
26. Общо инженерство
27. Растениевъдство
28. Растителна защита
29. Животновъдство
30. Ветеринарна медицина
31. Горско стопанство
32. Здравни грижи
33. Теория на изкуствата
34. Изобразително изкуство
35. Музикално и танцово изкуство
36. Театрално и филмово изкуство
37. Военно дело

Защитени са специалностите:

1. Арабистика
2. Арменистика и кавказология
3. Африканистика - на ОКС "бакалавър"
4. Индология
5. Иранистика
6. Китаистика
7. Класическа филология - на ОКС "бакалавър"
8. Кореистика
9. Новогръцка филология
10. Португалска филология
11. Румънска филология
12. Унгарска филология
13. Японистика
14. Хебраистика
15. Ядрена техника и ядрена енергетика - на ОКС "бакалавър"
16. Приложна геофизика - на ОКС "бакалавър"
17. Машини и апарати за хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост - на ОКС "бакалавър"
18. Машини и апарати за хранително-вкусовата промишленост - на ОКС "магистър" след придобита ОКС "бакалавър"
19. Топло- и ядрена енергетика - на ОКС "бакалавър
20. Ядрена енергетика - на ОКС "магистър" след придобита ОКС "бакалавър"
21. Корабостроене и морска техника - на ОКС "бакалавър" - на ОКС "магистър" след придобита ОКС "бакалавър"
22. Хидростроителство
23. Хидрогеология и инженерна геология - на ОКС "бакалавър"
24. Обогатяване и рециклиране на суровини - на ОКС "бакалавър"
25. Разработване на полезните изкопаеми - на ОКС "бакалавър"
26. Металургия - на ОКС "бакалавър"
27. Технология на дървесината и мебелите - на ОКС "бакалавър" - на ОКС "магистър" след придобита ОКС "бакалавър"

Предложението за увеличения прием ще прави министърът на образованието въз основа на оценка на експертна комисия за необходимостта от такива специалисти на пазара на труда.

Разрешение държавата да определя по-голям план-прием от поискания за приоритетните направления и защитените специалности дава и сега Законът за висшето образование и постановлението се привежда в съответствие с него.

Чрез изпълнението на този текст "при определянето на план-приема ще могат да бъдат отчетени отрасловите политики и стратегии съобразно провежданите анализи и прогнози за пазара на труда" - пише в мотивите си министър Цоков.

Предложението за разширяване на приема по медицина по усмотрение на двамата министри той аргументира с намерението за предприемане на стъпки в посока намаляване недостига на лекари в здравните заведения в страната.

Относно "Здравни грижи" той пояснява, че професионалното направление е приоритетно и след промените на това основание министърът на образованието ще може да продължи да предлага по-голям прием и в него.

Той разгръща аргументацията си относно лекарите така:

"България е сред страните в Европейския съюз с най-малко общопрактикуващи лекари на човек от населението и броят им продължава да намалява, като се увеличава делът на лекарите, навършили пенсионна възраст и тези, които предстои да я навършат. Налице е концентрация на практиките на общопрактикуващите лекари в големите градове и недостиг на лекари, осъществяващи дейност в селата, в труднодостъпните и отдалечени райони.

Необходимостта от добре обучените и мотивирани общопрактикуващи лекари и лекари-специалисти от извънболничната медицинска помощ се обуславя от факта, че те са основен инструмент за реализацията на политиката за здравеопазване и преодоляване на здравните предизвикателствата, пред които е изправена страната.

При изготвянето на план-приема през последните няколко години в Министерството на образованието и науката постъпват редица писма от Министерството на здравеопазването, висшите училища, представители на местната власт и директори на болници с молба за увеличаване на броя на отпусканите места за обучение в специалност „Медицина“. Необходимостта, която заявяват е свързана с регионални диспропорции по отношение осигуреността на населението с лекари, включително лекари-специалисти, които следват териториално диспропорционалното разпределение на населението като цяло, обусловено основно от разликите в социално-икономическите условия и качеството на живот между отделните региони. В допълнение начинът на финансиране на различните специалности създава стимули в младите лекари да избират специалности, които са подобре заплатени, с по-голям престиж и с по-добра професионална реализация, включително наличие на възможност за самостоятелна практика след придобиването на специалност. Съответно специалностите, които са с по-ниско заплащане, по-лоши условия на труд, по-нисък престиж и т.н. са по-нежелани".

Недостатъчен е броят на специализантите в специалностите "Спешна медицина", "Вътрешни болести", "Инфекциозни болести", "Клинична микробиология", "Пневмология и фтизиатрия".

Отчитаният недостиг на лекари от страна на болниците в голямата си част е в резултат на увеличения брой лечебни заведения в страната през последните години от една страна и неравномерното териториално разпределение на лекарите от друга - допълва министърът.

Защитени специалности

Двете предложения за включване на още две бакалавърски специалности в списъка със защитените идват от ректора на Минно-геоложкия университет "Иван Рилски" в София (за "Подземно строителство") и от ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ("Ядрена химия").

Първата се предлага само в МГУ и е ориентирана към търсене и прилагане на иновативни решения в областта на подземното строителство, строителството на подземни съоръжения, метрополитени, комплекси от минералносуровинния отрасъл, преработката на рудни и нерудни суровини, добива и транспорта на нефт и газ, опазването на околната среда и др. Обучението има значение и за националната сигурност.

Потребността от специалисти ще става и по-значима поради зачестилите природни бедствия, като наводнения, свлачища и срутища вследствие на глобалното затопляне - пише министърът.

За съжаление обаче през последните три години средния брой записани първокурсници в специалността е трима души годишно. В същото време работодатели пращат писма, в които пишат колко са им необходими такива специалисти. Министърът цитира писма в подкрепа на включването на специалността сред защитените от фирмите „Метрополитен” АД, „Еловица“ АД, Столична община; „Дънди Прешас Металс Крумовград” ЕАД и „Дънди Прешас Металс Челопеч“ ЕАД, „Минстрой холдинг“ АД, Българска минно—геоложка камара.

„Ядрена химия“ обезпечава с кадри сектора на ядрените технологии и ядрената енергетика, важна е и за националната сигурност. Получаваната от студентите общохимична подготовка им позволява да работят и в сфери извън приложението на ядрената енергия и йонизиращите лъчения.

Дипломираните специалисти са квалифицирани да извършват изследователска, технологична, внедрителска, аналитична и производствена дейност при:

•Фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на ядрената химия и радиохимията, радиационната химия, радиоекологията, приложението на радиоизотопите и белязаните съединения в химията, биологията, физиката, медицината, селскостопанските науки, геологията, техническите науки;

•Аналитична дейност: разработване, усъвършенстване, и приложение на методи за анализ и охарактеризиране на радиоактивни изотопи и белязани съединения в природни и техногенни продукти; контрол и опазването на околната среда от замърсяване с радиоизотопи; контрола и управлението на химични процеси в ядрената енергетика;

•Извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци;

•Производството и приложението на радиоизотопи, белязани съединения и радиофармацевтични препарати.

Над 80% от завършилите се реализират професионално в областта на ядрената и радиохимия, радиоекология, нуклеарна медицина, контрол на опазването на околната среда и научни институти, в т. ч. в институции като:

• АЕЦ „Козлодуй”;
• Агенция за ядрено регулиране;
• Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”;
• Централната лаборатория по нуклеарна медицина към УМБАЛ ,Александровска”;
• Консултантски инженерингови фирми, работещи в областта на ядрената енергетика и радиационния мониторинг;
• Национален център за радиобиология и радиационна защита;
• Vienna Center for Disarmamentand Non-Pr01iferation, Vienna, Austria;
• Обединен институт за ядрени изследвания Дубна, Русия и др.

Налице е недостиг на специалисти с такава квалификация не само у нас, но и във високоразвити държави, в т.ч. САЩ.

Очаква се след промените, през учебната 2023/2024 г. в двете специалности да учат общо 46 студенти редовно и задочно.

Годишният размер на необходимите средства за издръжка на обучението на тези студенти е 75 000 лв. Средствата ще бъдат осигурени в рамките на утвърдения разходен таван за държавните висши училища за 2024 година.