Божидар Димитров направи списък с 30 обекта за реставрация

Последна промяна на 03 юни 2017 в 17:41 6755 0

Снимка НИМ

Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров направи списък с 30 обекта, които трявба да бъдат реставрирани. Поводът са отпуснатите от правителството 800 хил. лв. за реставрацията на Голямата базилика. 

Димитров използва повода, за да се обърне към "соросоидите" и "умните и красивите" като "изразява" съжаление, че те не са протестирали след като кабинетът отпуснал парите. 

Публикуваме текста без намеса:

Както е известно, на последното си заседание Министерският съвет отпусна 800 хил.лв. за реставрацията на Голямата базилика в Плиска – най-голямата християнска църква в Европа до ХV век, майка на всички български църкви. В помещенията на манастира около нея е създадена кирилската азбука и от там са тръгвали мисионерите на царете Борис, Симеон Велики и Петър да кръщават с нея страните и народите на Източна Европа.

За голямо съжаление соросоидите този път не протестираха. Може би са попрочели нещо (някои от тях могат да четат) и са разбрали, че това, което прави правителството на Бойко Борисов е световна практика. И че в момента италианци и гърци освен десетки крепости и църкви, реставрират изцяло и най-големите си паметници. Гърците – храмовете на Акропола (с Партенона общо 7), а италианците – Колизеума. Последният – с бетон. Както се оказа, че римляните са го издигнали още в I век. Но иди ги разправяй тези работи на „красивите и умните” (всъщност грозни и невежи).

Сега се чува, че ЕС е отпуснал по програма „Региони в растеж” 90 млн.евро за реставрация за древни паметници. Пари ще има и от други източници – други европейски програми, правителства, от общини и частни лица. Необходимо е да не се допусне разпиляване на средствата. Защото досега – при реставрирани над 30 крепости, са допуснати и провали. Те са от различно естество. Първият провал е реставрацията с пластмасови плоскости. Това се случи в Преслав и за малко в Несебър, провален на третия ден от всеобщото възмущение. На второ място – безличната реставрация с 1-2 метра над основите. За масовия посетител – това не е известно що е то. За непривикналия посетител това изглежда като основа на разрушени обори на ТКЗС или казарма на славната ни някогашна армия. Такива са крепостите в Мездра, Траянови врата, Минерална баня-Хасковско. Дори един фрагмент от стените, дълъг 30-40 м, увенчан със зъбери, щеше да подскаже на драгия посетител, че става дума за древна крепост. Четвъртият провал разбира се са кражбите. При липса на сериозен контрол се слагат камъни и вар за 5-6 хил.лв., а се отчитат да речем 500 хил.лв. Печален пример в това отношение е крепостта Маточина.

И все пак да не отчайваме читателя. Прекрасните примери са много, много повече – реставрациите на вила „Армира”, Созопол, Пещера, Кюстендил, (без излишна скромност) Голямата базилика в Плиска, Белчин и т.н.

Археологическото проучване на крепостите, което дава всичката информация за миналото, може да бъде полезно с използването за целите на културно-историческия туризъм. Но поради ред исторически обстоятелства, крепостите са дошли до наши дни в руини – най-често в основи, едва подаващи се от земята. Затова е нужна реставрация. Тук се появява поредната опасност – да бъдат дадени пари по линия на „връзки”, „партийна принадлежност” или откровен лобизъм на малостойни обекти, лишени от удобни пътища и т.н.

Затова от висотата на годините си и главно на натрупаните познания и опит, ще си позволя по-надолу да публикувам списък на крепости и сгради, които смятам за особено значими в нашата история. До тях има добри пътища и дори има осъществени частични реставрации. Този списък вече го правя няколко пъти, понякога сам, понякога с проф. Николай Овчаров. Давам го на поискалите го министерства. И дотук.

Сега (надявам се) с помощта на българските медии ще го направя достояние на цялата българска общественост. За да не се разпиляват обществени пари. Ако някоя община или бизснесмен имат средства да възстановят нещо извън този списък (например около родното му място), да заповядат.

И така списъкът:

1.ПЛИСКА
А.Вътрешен град
Б.Голямата базилика.

2.ПРЕСЛАВ
А.Кръглата църква
Б.Патриаршеска базилика
В.Крепостни стени на Вътрешния град.

3. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
А.Царският дворец на Царевец
Б.Дворец на Асеневци на Трапезица
В.Крепостна стена на Трапезица
Г.Три църкви със стенописи.

4.НЕСЕБЪР
А.Крепостна стена по провлака
Б.Крепостна стена на входа на пристанището.

5.СОЗОПОЛ
А.Крепостна стена по ръба на целия полуостров
Б.Църква „Св.Апостоли”
В.Църква „Св.Николай Чудотворец”.

6.ЧЕРВЕНКА (Черноморец)
А.Крепостна стена

7.АКРА (Черноморец)
А.Крепост.

8.АТИЯ (Бургаско)
А.Крепост.

9.УРДОВИЗА (Китен)
А.Крепост.

10.АХТОПОЛ
А.Крепост.

11. КАЛИАКРА
А.Три крепостни стени
Б.Две средновековни църкви.

12.ПРОВАДИЯ
А.Крепостна стена.

13. ШУМЕН
А.Крепостна стена
Б.Феодален замък
В.Трикорабна базилика.

14. СИЛИСТРА
А.Българска Патриаршия
Б.Крепостна стена около нея.

15.РУСЕ
(крепостна стена покрай Дунав)

16.ЧЕРВЕН
А.Крепостна стена
Б.Средновековна църква.

17.РУСОКАСТРО
А.Крепостна стена
Б.Феодален замък (най-големият у нас).

18.МАРКЕЛИ
А.Крепост
Б.Средновековна базилика.

19.МАТОЧИНА
А.Крепостна стена
Б.Феодален замък, запазен на височина 18 м.

20.МЕЗЕК
А.Крепост.

21.ЛЮТИЦА (Ивайловградско)
А.Крепостна стена.
Б.Архиепископска църква.

22.БЕЛОГРАДЕЦ (с.Гугутка)
А.Крепостна стена
Б.Феодален замък, запазен до третия етаж
В.Средновековна църква.

23.ВИШЕГРАД (Кърджалийско)
А.Крепостна стена.

24. УСТРА (Кърджалийско)
А.Крепостна стена
Б.Феодален замък.

25.МОНЯК (до Кърджали)
А.Крепостна стена.

26.АСЕНОВА КРЕПОСТ
А.Крепостна стена.

27.ПЛОВДИВ
А.Крепостна стена на Небет тепе.

28. ХИСАР
А.Крепостна стена
Б.Бани.

29.ТРАЯНОВИ ВРАТА
А.Довършване на реставрираните крепостни стени до зъбер.

30. ПЕРНИК
А.Замяна на пластмасовата реставрация с каменна.

С Г Р А Д И
1.РИМСКАТА БАНЯ ВЪВ ВАРНА (запазена на височина 22 м).
2. МАНАСТИР НА ЦАР БОРИС КРЪСТИТЕЛ в „Караагач Теке” във Варна
3.МАНАСТИР „СВ.ЖИВОТОПРИЕМЕН ИЗТОЧНИК” в Голямо Буково (Парорийския манастир)

Това не е всичко, което историята ни е оставила. Само крепостите са 6 хиляди. Някои от тях са доста добре запазени, като Кипиловско кале (до Котел) например, но те са встрани от хубави пътища и не са проучени археологически. Посочих само 30 обекта, защото обичам реалните неща и поради това, че в тях работата може да започне още от утре, ако се намерят пари.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !