Борисов споменат във вестниците 3908 пъти за година

Българските медии все още са прекалено зависими от външни влияния от политиката, бизнеса и администрацията, а дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се състоя. Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба и през 2014 година, а за много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. До този извод е достигнала Фондация „Медийна демокрация”, чийто мониторинг над основните национални медии представи директорът й доц. Орлин Спасов.

Премиерът Бойко Борисов е начело на класацията за най-споменаваната политическа личност в медиите. През изминалата година министър-председателят е споменат 3908 пъти в осем водещи медии /предимно вестници/. С 80% по-малко медийно присъствие във вестниците е следващият в класацията - президентът Росен Плевнелиев.

Централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото, е отпаднал. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент, самият Борисов символно се смали и превключи към по делови публичен образ и по-прагматични политически действия, показва проячването.

Според експертите,  въпреки че премиерът е ограничил публичното си присъствие, aпетитът към медиите към него се е  завърнал. След премиера и президента се подрежда Сергей Станишев, измествайки от третото място Цветан Цветанов, който от трети през 2013 г. спада до 8-ми през 2014 г. Мониторингът отчита нарастващо положително отношение в медиите към Борисов и Плевнелиев, въпреки че и при двамата преобладават негативните публикации. Средният медиен рейтинг на премиера от минус 5,6 през 2013 г. се променя на минус 1,6 година по-късно, а при президента - от минус 2,6 на минус 1,5. Политикът с най-нисък среден рейтинг - минус 9,7, е лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Сред партиите наблюдението на медиите показва, че най-споменавана е ГЕРБ, а най-ниско присъствие има Патриотичният фронт.

Според анализа Реформаторският блок е формацията, която се ползва с доста благоприятно медийно отношение - от неутрално към положително. Изминалата 2014 г. до голяма степен свали градуса на политическото действие, който спад се видя и в двете предизборни кампании, преминали доста вяло, коментира ръководителят на изследването Орлин Спасов. И През 2014 г. темите, вълнуващи гражданската блогосфера и Туитър продължаваха да се разминават с дневния ред на политиците.

Ръководителят на изследването Орлин Спасов направи равносметка на изминалата 2014 година. Корупцията е останала неразделна част от българския медиен пейзаж. По-неблагоприятният фактор обаче са били случаи на насилие и грубо отношение към журналисти. В резултат на това става все по-трудно да се прави сериозна журналистика, особено разследваща, коментира Спасов.

Политическите актьори не дадоха адекватни отговори на много от горещите въпроси на обществото като например темите за задкулисието,#КОЙ, КТБ, тефтерчето на Златанов, Южен поток и т.н. Една от основните критики на блогърите е, че дори управляващите да декларират за свой приоритет решаването на обществените и социално-икономически въпроси като стимулирането на икономиката, провеждането на съдебна, здравна и образователна реформа и др., често това остава само на думи и не е подкрепено от реални действия.Сред активните политици в блог комуникацията
– чрез самостоятелен блог или чрез блог секция в личен сайт– през 2014 г. бяха Николай Бареков, Георги Кадиев, отчасти Ивайло Калфин, Томислав Дончев и др. Единствено Ивайло Калфин представяше видео коментари по различни 

Само 17% от българите вярват в независимостта на медиите - кризата на доверието продължава, стана ясно от годшиния доклада на фондацията. Изненадващо е сравнително голямото доверие към телевизията, смята ръководителят на медийната програма за Югоизточна Европа Кристиан Шпар. 60% от българите вярват на съдържанието, което се предоставя чрез телевизията, а според 70% тя е основен източник на информация за политиката.

"Националната телевизия в сравнение с други медии се опитва да бъде по-обективна", подчерта Шпар. Според експертите в сравнение с миналата година онлайн медиите леко са изгубили симпатия, но трябва да се види дали това е само моментно. Он лайн медиите заемат второто място по доверие (16%) и като източник на информация за политиката (14%). Шпар напомни, че всички медии трябва да търсят в еднаква степен информация, за да са обективни. За всички тях важи принципът "Доверието се печели трудно, но се губи лесно". През 2014 г. се засили влиянието на социалните мрежи като фактор в световния обществен и политически живот. Фейсбук остана предпочитаната платформа за разпространява не на идеи и популяризиране на каузи, както с положителен, така и с отрицателен характер. Генератор на положителни послания беше предизвикателството „Ледена кофа”, което се превърна в най - масовата благотворителна инициатива.

Вирусното споделяне на клипове със заливащи се със студена вода хора привлече участници от всички точки на планетата. В инициативата се включиха и някои български политици. Най-голям обществен отзвук с предимно негативни коментари получи видеото със заливането на Цветан Цветанов, което беше многократно споделяно в мрежата.

Още по темата

27/03/2014

Общество

Медиен плурализъм и медийна свобода: лекция на живо

Следете новините ни в GoogleNews