Болест на възрастните? Защо все повече 30-годишни търсят съдов хирург

Допреди няколко десетилетия разширените вени действително се свързваха предимно с напреднала възраст. Представата беше за възрастен човек с изпъкнали вени, отоци около глезените и дългогодишни оплаквания.

Днес кабинетите на съдовите хирурзи изглеждат по различен начин. Все по-често пациенти на около 30 години идват с първите симптоми на хронична венозна болест. Един работи по десет часа пред компютър. Друг прекарва целия ден прав в операционна, магазин, училище или фризьорски салон. Млада майка забелязва, че вените, появили се по време на бременността, не са изчезнали след раждането.

Разширените вени при млади хора не са медицинско изключение. Възрастта е рисков фактор, но не е единствената причина за заболяването.

Наистина ли разширените вени са болест само на възрастните?

Хроничното венозно заболяване става по-разпространено с напредването на възрастта. С течение на годините венозната стена губи част от своята еластичност, а клапите във вените могат да започнат да се затварят по-неефективно. Затова по-тежките форми, включително кожни промени и венозни язви, действително се срещат по-често при възрастни пациенти.

Това обаче не означава, че заболяването започва едва след 60-годишна възраст. При някои хора първите промени се развиват още през двадесетте или тридесетте години. Те могат да останат незабелязани дълго време, защото симптомите са леки и се приемат за обикновена умора.

Важно е да разграничаваме хронична венозна болест от хронична венозна недостатъчност. Първото понятие обхваща целия спектър, от малки видими капиляри и симптоми без видими вени до големи варикозни съдове. За хронична венозна недостатъчност обикновено говорим при по-напреднали прояви като продължителен оток, кожни промени или венозна язва.

Следователно човек може да има начално венозно заболяване, без краката му да изглеждат „болни“.

Наистина ли заболяването се среща по-често, или просто го откриваме по-рано?

Често чуваме, че разширените вени на 30 години са станали много по-разпространени. Това звучи логично на фона на заседналия начин на живот, но научно коректният отговор е по-нюансиран.

Днес младите хора обръщат повече внимание на здравето и външния вид на краката си. Информацията е по-достъпна, а дуплекс ехографията позволява да установим венозен рефлукс още преди да са се появили сериозни усложнения. Затова част от увеличението вероятно се дължи на по-ранно разпознаване, а не непременно на рязък ръст на самото заболяване.

Същевременно ежедневието се е променило. Много професии изискват часове почти неподвижно седене или стоене. Наднорменото тегло е по-често, а ежедневното ходене е намаляло. Тези обстоятелства могат да отключат симптоми по-рано при човек, който вече има предразположение.

С други думи, виждаме повече млади пациенти поради съчетание от рискови фактори, по-добра диагностика и по-голяма здравна информираност.

Защо все повече млади хора развиват хронична венозна болест

За да се върне кръвта от краката към сърцето, венозната система трябва да преодолее гравитацията. Венозните клапи ограничават връщането на кръвта надолу, а мускулите на прасеца действат като помпа при всяка крачка.

Когато човек седи неподвижно пред компютър, тази помпа се активира рядко. Продължителното стоене също не решава проблема. Фризьорът, учителят или медицинският специалист може да бъде на крак десет часа, но ако почти не ходи и не движи глезените си, кръвта отново се задържа в долните крайници.

Това повишава венозното налягане, особено около глезените. Ако клапите вече са уязвими, постепенно може да се развие рефлукс. Така наричаме връщането на кръвта в неправилна посока през клапа, която не се затваря добре.

Наднорменото тегло допълнително затруднява венозното връщане. Хормоналните влияния и бременността също са важни, особено при жени с фамилна обремененост. По време на бременността се увеличава обемът на кръвта, хормоните отпускат венозната стена, а нарастващата матка затруднява оттичането от таза.

При фитнес ентусиастите ситуацията е различна. Редовното движение обикновено е полезно, но спортът не отменя наследствеността. Ако човек тренира един час, а през останалите десет часа седи неподвижно, защитният ефект не е абсолютен.

Останалите рискови фактори за разширени вени също не изчезват само защото пациентът е млад. Те просто действат по-дълго време, преди да станат видими.

Генетиката има значение, но не определя всичко

Много пациенти казват: „Майка ми и баба ми имат разширени вени, значи и аз няма как да ги избегна“. Фамилната обремененост действително е сред утвърдените рискови фактори. Може да се наследи по-слаба съединителна тъкан, различна еластичност на венозната стена или склонност към клапна недостатъчност.

Генетичното предразположение обаче не е присъда. То означава, че венозната система може да бъде по-чувствителна към бременност, наднормено тегло, продължително обездвижване или работа в изправено положение.

Двама души със сходна наследственост не развиват непременно еднакво заболяване. Единият може да има само малки повърхностни вени, а другият да развие значим рефлукс. Значение имат професията, телесното тегло, броят на бременностите, физическата активност и предишни венозни тромбози.

Познаването на фамилната история е полезно не за да се тревожим, а за да разпознаем симптомите навреме.

Симптомите, които младите хора най-често пренебрегват

Първият сигнал невинаги е изпъкнала вена. Нерядко пациентът усеща тежест, напрежение или тъпа болка в краката в края на деня. След почивка оплакванията намаляват и лесно се обясняват с умора.

Типичните ранни симптоми на разширени вени и венозен застой могат да включват:

• тежест или парене в подбедриците;
• лек оток около глезените вечер;
• сърбеж по хода на видима вена;
• нощни крампи;
• болка след продължително стоене;
• изпъкнали или нагънати вени;
• постепенно увеличаване на фините капиляри.

Сами по себе си тези оплаквания не доказват венозен рефлукс. Крампи, болка и подуване могат да имат и други причини. По-показателно е, когато симптомите се повтарят, засилват се към края на деня и намаляват след ходене или повдигане на краката.

Малките капиляри, известни като телеангиектазии, често са предимно козметични. Понякога обаче съществуват едновременно с по-дълбоко разположена клапна недостатъчност. Само по външния вид не може надеждно да се прецени състоянието на венозната система.

Защо ранната диагноза е толкова важна

Хроничната венозна болест обикновено се развива постепенно. При продължителен рефлукс високото налягане се предава към по-малките вени и тъканите около тях. С времето може да се появят постоянен оток, кафеникава пигментация, венозна екзема, втвърдяване на кожата или язва.

Не всеки пациент преминава през всички стадии. При някои заболяването остава стабилно с години, а при други прогресира. Не можем да предвидим това само като погледнем една видима вена.

Ранната диагноза не означава, че всяка малка веничка трябва да бъде лекувана. Тя позволява да установим има ли значим рефлукс, кои съдове са засегнати и дали е достатъчно наблюдение. Когато има показание за интервенция, лечението преди появата на кожни промени обикновено е по-лесно, а възстановяването е бързо.

Кога младият човек трябва да посети съдов хирург

Възрастта не е критерий дали оплакването заслужава внимание. Преглед е разумен при повтаряща се тежест, болка или оток, видими изпъкнали вени, симптоми след бременност или значима фамилна обремененост.

Консултация е особено необходима при:

• вена, която постепенно нараства;
• ежедневен оток около глезена;
• потъмняване, сърбеж или възпаление на кожата;
• твърда, зачервена и болезнена повърхностна вена;
• кървене от разширена вена;
• рана около глезена, която зараства трудно.

Внезапното подуване само на единия крак, особено с болка и затопляне, изисква бърза оценка за дълбока венозна тромбоза. Ако се добавят задух или гръдна болка, трябва да се потърси спешна помощ.

Какво включва прегледът при съдов хирург

Прегледът при съдов хирург започва с разговор за симптомите, професията, бременностите, фамилната история и предишни тромбози. Следва клиничен преглед на краката, обикновено и в изправено положение.

Основното инструментално изследване е венозната дуплекс ехография, често наричана от пациентите „доплерово изследване“. Тя е безболезнена, не използва радиация и показва едновременно структурата на вените и посоката на кръвния поток. С нея се установяват рефлукс, запушване или следи от прекарана тромбоза.

За описване на заболяването се използва класификацията CEAP. Буквата C обозначава клиничния стадий: от липса на видими промени, през капиляри и разширени вени, до оток, кожни изменения и язви. Останалите части описват причината, анатомичното местоположение и механизма, например рефлукс или обструкция.

CEAP не е „оценка колко зле сте“. Тя е общ медицински език, който позволява точно документиране и проследяване.

Как изглежда съвременното лечение при младите пациенти

Лечението се определя от симптомите и ехографската находка, а не само от възрастта или външния вид. При леки оплаквания могат да бъдат достатъчни повече движение, контрол на теглото и подходяща компресионна терапия.

Когато има симптоматичен рефлукс в основна повърхностна вена, съвременното лечение рядко прилича на традиционното оперативно изваждане на вената. Ендовенозната лазерна аблация и радиочестотната аблация затварят болния съд отвътре през малка пункция.

Процедурите обикновено се извършват с местна упойка и позволяват ранно раздвижване. Насоките на NICE поставят ендотермичната аблация на първо място при доказан рефлукс.

Ултразвуково насочената пяна склеротерапия е подходяща за определени вени и анатомични ситуации. При странични варикозни клонове може да се използва минифлебектомия през много малки отвори. Изборът не е въпрос на това кой метод звучи най-модерно. Той зависи от анатомията, диаметъра и хода на вените, източника на рефлукс и целите на пациента.

Компресионните чорапи могат да облекчат симптомите, но не премахват съществуващата клапна недостатъчност. По същия начин кремовете може временно да охлаждат кожата, но не лекуват болната вена.

Можем ли да предотвратим развитието на заболяването?

Не можем да променим наследствеността, но можем да намалим продължителния венозен застой. Най-важна е редовната работа на мускулната помпа на прасеца.

По време на работа ставайте и се раздвижвайте на всеки 30 до 60 минути. Ако трябва да стоите прави, прехвърляйте тежестта, повдигайте се на пръсти и правете кратки разходки. Самото заменяне на седене с неподвижно стоене не е достатъчно. Вените имат нужда от движение.
Ходенето, плуването и колоезденето са добър избор. Поддържането на здравословно тегло намалява натоварването върху венозната система. По време и след бременност е разумно симптомите да се обсъдят с лекар, особено при фамилна обремененост.

Тези мерки не гарантират, че разширени вени никога няма да се появят. Те обаче могат да ограничат симптомите и да помогнат проблемът да бъде разпознат преди настъпването на усложнения.

Най-честите митове за разширените вени при младите хора

„На 30 години е невъзможно да имам разширени вени.“

Възможно е. Заболяването става по-често с възрастта, но може да започне много по-рано, особено при наследственост, бременност или продължително професионално натоварване.

„Щом спортувам, не мога да развия венозна болест.“

Спортът подпомага венозното връщане, но не премахва генетичното предразположение или вече съществуващия рефлукс.

„Само жените страдат от разширени вени.“

Жените имат допълнителни рискови фактори, включително бременност и хормонални влияния, но заболяването засяга и мъжете. При тях консултацията понякога се отлага, докато вените не станат силно изразени.

„Щом не ме болят, няма проблем.“

Липсата на болка не изключва клапна недостатъчност. Някои значително разширени вени причиняват малко симптоми, но могат да доведат до кожни промени, тромбофлебит или кървене.

„Ще ги лекувам след 20 години.“

Не всяка вена изисква незабавна процедура, но отлагането на самия преглед не носи полза. Ехографията може да покаже дали е достатъчно наблюдение или вече има причина за лечение.

Следете новините ни в :