Идеята парк Странджа да се превърне в биосферен парк не е нова. Още преди години тя бе обсъждана и предлагана и тогава не срещна подкрепа, особено в община Царево. Спорният, и в последствие отменен, общ устройствен план никак не кореспондираше с идеята за запазване на девствената природа и апетитите за застрояване на крайбрежието.

Днес идеята отново се обсъжда, след като мисия на програмата „Човекът и природата“ на ЮНЕСКО бе у нас, за да се запознае със състоянието на биосферните резервати в България. Преценява се и възможността паркове като Странджа да бъдат обявени за биосферни от нов тип.

Такъв парк би следвало да съдържа три зони, пояснява Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие“: строга/сърцевидна зона, която да включва сегашните резервати (в Странджа те са пет на брой); буферни зони - защитени територии от по-нисък ранг; останалите територии, към които попадат населените места, обработваеми земи и ползвани гори. Петко Цветков е категоричен, че няма да се налагат нови режими и забрани в един бъдещ парк от нов тип:

„Те лягат и стъпват на националното законодателство. И, оттам - нататък, развитие на дейности, които са в хармония със законодателството, с интересите на местните хора“, казва Цветков.

Биосферният парк е марка и добра реклама, смятат еколозите. Той предоставя възможности за сътрудничество в мрежата на тези паркове, които са над 600 в света, и задължава държавата да осигурява помощ, включително и финансова, за региона. Скептицизмът обаче надделява при кметовете. На думи всичко звучи добре, но ни притеснява да не си остане само на думи, казва градоначалникът на Малко Търново Илиян Янчев и посочи за пример природен парк "Странджа". В заповед създаването му било мотивирано с икономическо развитие за региона, но това не се случило. Имало само наложени ограничения. Местните хора трудно щели да се убедят, че обявяването на Странджа за биосферен парк ще им донесе повече възможности за туризъм, екоземеделие и развитие на животновъдството.

Според кмета на Царево Георги Лапчев има много неясноти около идеята: липсвали достатъчно информация, дебат и стратегия. Не било ясно какви ще са ползите за обществото от такъв биосферен резерват. Парк „Странджа“ вече 20 години няма план за управление, защитените територии са с неясни граници, а сега се говори за такива от нов тип.

Планът, който се изготвя от фондация „Биоразнообразие“, бе поставен на обществено обсъждане през 2003 г., а оттогава претърпя редица корекции. Сега предстои същата процедура.

И двамата кметове, на Царево и Малко Търново, казват, че са разбрали, едва ли не, последни.

Георги Лапчев обяснява, че фондация „Биоразнообразие“ е осъществила проект, финансиран по ПУДООС, с който е направен мониторинг на мрежата от резервати. От доклада на фондацията ставало ясно, че била проведена среща и с местни хора, и с представители на местната власт. Лапчев е категоричен, че нито се е срещал с някого по тази тема, нито е чул да има такива обсъждания в община Царево.

И все пак - обяснението от ЮНЕСКО е, че идеите трябва да дойдат от местните хора – как и какво да развиват. Също така, един биосферен парк от нов тип, не е нужно да обхваща цялата територия на съществуващия природен парк „Странджа“. В някои общини в България, като Карлово и Троян, вече са предприели подобни стъпки за техните защитени местности, поясняват от фондация „Биоразнообразие“.