Тя може да е всяка една жена. Тази, която срещате сутрин в метрото. Съседката, с която разхождате кучетата си сутрин. Колежката на съседното бюро.

Кога ще разберете какво ѝ се случва ли? Само след един шамар време. След последния шамар. Тогава тя ще допълни списъка от 28 смъртни случая на жени за 11 месеца. Ще научите името ѝ, ще разберете за белезите по тялото и душата ѝ, ще видите живота ѝ, какъвто не сте си го и представяли.

Тогава тя завинаги ще изчезне от света ви, а следата от случилото се с нея ще остане само при най-близките ѝ. Защото статистика за случаите на насилие над жени в България няма. Никой не знае какво се случва в обикновеното българско семейство. Никой не знае какво се случва с жените, ако не са сготвили вкусно, ако не са достатъчно слаби, секси, интелигентни, ако не искат да задоволяват сексуални фантазии, ако се движат, говорят или дишат погрешно.

Докато те не проговорят:

удряше ме навсякъде, но най-вече в корема, а бях бременна в 8 месец

опита се да ме хвърли през балкона

след зверския побой бях трудна за разпознаване

следеше телефона и компютъра ми

имаше камери във всяка стая

обиждаше ме пред всички, но най-вече пред детето

пребиваше ме, защото не исках да участвам в оргии

обещаваше ми това да е последният шамар, но всеки следващ път бяха все повече и повече, докато не разби главата ми в стената

Никой не знае колко са шамарите преди последния. Официални и всеобхватни данни за случаите на домашното насилие в България няма. Нещо повече, според фондация „Анимус“ над 20 убити жени не са включени дори в полицейската статистика.

Никой не се интересува от статистиките, затова пък достатъчно красноречиви са коментарите:

Така ѝ се пада на Вики, защото е красива.
Така ѝ се пада на Дарина, защото тя си е избрала мъжа.
Така ѝ се пада на всяка една жена, защото си го проси.

Това казаха и депутатите: „Домашното насилие е свързано с предшестващи взаимоотношения, има натрупване на напрежението, което ескалира и често е предизвикано от самия пострадал“. 

Докато обсъждаха промените в Наказателния кодекс (НК), народните представители нагледно демонстрираха и българския манталитет – в семейството трябва да властва бащата. А властимащите у нас имат право на всичко, както е видно от ежедневните хроники.

Промените в НК, приети на първо четене, предвиждат до 5 години затвор за психически тормоз; защита на жертвите на принудителните бракове; лишаване от свобода до една година или пробация за всеки, който системно преследва някого или го заплашва.

Тези промени обаче съвсем не са достатъчни, за да предотвратят и спрат насилието. Затова на 26 ноември е насрочен протест срещу насилието, организиран от Български фонд за жените. Сред основните искания на протеста са:

• Провеждане на проучвания и събиране на статистики за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в България;
• Въвеждане на обучителни програми за превенция на насилието за всички нива на образователната система.
  Инкриминиране на всички форми на насилие, основано на пола;
• Задължителни програми за обучения на психолози, полицаи, съдии, социални работници, медицински работници, медии, служители на държавни институции и на всички заинтересовани страни за работа с жертви и извършители на насилие, основано на пола и домашно насилие;
• Създаване и поддръжка на 28 областни кризисни центъра за настаняване на пострадали от насилие, 28 консултативни центъра за работа с жертви и извършители, както и специални центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени;
• Програми за намеса и работа с извършителите.

По повод Международния ден за премахване на насилието над жените (25 ноември), Европейската комисия (ЕК) публикува свое изявление, в което се казва:

Насилието над жени се среща навсякъде — у дома, на работното място, в училищата и университетите, на улицата, в обществения транспорт и онлайн. Всяка жена може да стане жертва на насилие, което да повлияе на общото ѝ благосъстояние и да ѝ попречи да участва пълноценно в обществото. Около половината от жените в Европейския съюз са били обект на словесен, физически или онлайн сексуален тормоз. По данни на Евростат 80% от жертвите на трафик в ЕС са жени.

Премахването на насилието над жени и момичета е в основата на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Това е първа стъпка към постигане на световен мир и сигурност, предварително условие за насърчаване, защита и упражняване на правата на човека, за равенство между половете, демокрация и икономически растеж.

От изявлението на ЕК разбираме, че половината жени в ЕС са били обект на тормоз. Дали в този дял влизат и всички българки, преживели тормоз, може само да гадаем. Но има едни още по-невидими жертви на тормоза и това са децата.

Децата, свидетели на насилие, са изложени на по-голям риск от депресия, самоубийство, злоупотреба с наркотици и престъпление.

Децата, свидетели на насилие все по-често остават сираци и все по-често рисуват това: