Намаляване броя на завършилите висшисти с 9% за периода 2021-2025 г. спрямо 2016-2020 г. е заложено в Националната карта на висшето образование в Република България, която служебното правителство прие днес. Очаква се между 2021-ва и 2025 г. да се дипломират 239 хил. души при 263 хил. за предходните 4 г. След 2025 г. се очаква стабилизиране.

Най-голям спад в абсолютния брой на студентите се очаква в „Икономика“ (с около 2400 студенти). В процентно изражение най-сериозно ще е намалението в „Туризъм“ (16%). Най-много ще се увеличи броят студенти в „Педагогика на обучението по ... „ (с близо 1700). В процентно изражение най-висок ръст се очертава в „Материали и материалознание“ – 86% и „Химични технологии“ – 40%.

При завършилите ще има разместване между професионалните направления. Най-голямо увеличение през следващите 5 г. се очаква в „Теория и управление на образованието“ – 76%, „Материали и материалознание“ и „Педагогика на обучението по ...“ – 45%. Най-голям спад ще има в „Животновъдство“ – 41%, „Металургия“ – 39%, „Социални дейности“ и „Туризъм“ – 32% и „Икономика“ – 31%.

Националната карта на висшето образование дава информация за актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в страната. Документът идентифицира регионалните потребности за развитие на висшето образование в зависимост от демографския потенциал и състоянието на пазара на труда в различните райони в страната. Той определя групи професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища в зависимост от съответствието между профила на предлаганите от университетите образователни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и в зависимост от реализацията на завършилите на националния пазар на труда.

По време на едномесечното обществено обсъждане на Картата са получени както положителни становища от министерства, работодателски организации и университети, така и предложения, и редица допълнения. Повечето са отчетени в одобрения от правителството вариант, уверяват от Министерството на образованието. Отразена е например спецификата при военните висши училища и при някои професионални направления като "Транспорт корабоплаване и авиация", при които относително голям дял от завършилите намират професионална реализация извън България.

Националната карта ще се актуализира всяка година. Така ще се има актуална картина за необходимите специалисти по региони. Ще се отчитат наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина.

В съчетание с данните от Рейтинговата система на висшите училища в България, картата на висшето образование ще се използва при вземането на решения за разкриване на нови висши училища, факултети или филиали. Тя ще помага за насърчаване или контролиране на броя на местата в определени направления и региони. Целта е мрежата от университети да се развива балансирано и да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.