24 истории на доброто, които ви показахме (видео)

„Истории за доброто“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. - www.activecitizensfund.bg

Искра Ангелова 06 октомври 2023 в 11:53 3301 0

Част от героите в Истории за доброто

Какво е НПО? По света има над 10 милиона неправителствени организации, които, ако бяха отделени в самостоятелна държава, щяха да образуват петата най-развита икономика.

У нас, постепенно, вследствие на специална пропаганда и някои недобри примери на усвояване на средства понятието вече носи и негативен оттенък. Но когато от фондация "ОФФ Медия" и Центъра за развитие на медиите започнахме да снимаме филмчета за тях, открихме, че това е цял един нов свят, в който хората се борят самостоятелно, за да компенсират липсите в живота на всички ни.

И че в повечето случаи го правят вместо държавата.

Завладяваща и вълнуваща бе историята на „Мати Украйна“, на тяхната председателка Олена Коцева и всички доброволци, които започнаха да събират помощи, дрехи, храна и лекарства, и да помагат по възможни и невъзможни начини на бежанците с началото на войната.

Междувременно Валентина Иванова, управител на академия „Никола Тесла“ и съмишленичките ѝ учат украинците на български език съвсем благотворително. И докато ние все повече се упражняваме как да мразим, хората, преживяващи война, се учат да спрягат глагола „Обичам“…

Социалните работници обаче, дори когато не работят благотворително, имат много лоши условия на труд у нас, казва Диляна Гюрова от „Либенау България“. Тя ги нарича с много обич „грижачите“.

А Галя Алтимирска, дългогодишен грижач и директор на Дома за ветерани на културата и изкуството и нейните помощнички опитват да създадат един красив и нормален свят за своите обитатели. Въпреки всичко.

Социално затруднени хора от цял свят пък са гости на Светлана Маринова, която ги развежда из българските традиции и история по програмата „Живо наследство за всички“. Представяте ли си как след това гостуване на другия край на планетата някой вече прави мартеници или баница?

Разбрахме и какъв е животът на хората без зрение и слух в България, предвождани от Величка Драганова, председател на Националната асоциация на сляпо-глухите, както и как се справят децата с различни синдроми и епилепсия - от Асоциацията на родителите на деца с епилепсия, създадена и движена от Веска Събева и жените в Дома „Безброй чудеса“… Безброй чудеса, наистина, каза ни и смелата майка на Божидар Катерина, която не се оплака нито веднъж!

Прекарахме един ден и в "Светът на Мария" – фондация, подкрепяща хора с интелектуални затруднения.

Разбрахме, че в Социалната чайна във Варна пък работят юноши от домове, които искат да вземат живота си в ръце, както ни разказа Стелияна Маринова, неин директор и двигател.

Смелост, кураж и много здрави нерви за всички тях!

На литературно и градско, софийско ниво наш водач бе Тодора Радева от „Прочети София“, чиито литературни маршрути ни развеждат из столицата като из добре написана книга…

А под покрива на единствения, нов и много впечатляващ център за независимо съвременно изкуство в града ни – Топлоцентралата – научихме, че той също е плод на действие, извършено от гражданския сектор. За това 15-годишно пътешествие с гражданско настояване и участие ни разказаха Весела Кондакова и Веселин Димов, който днес управлява центъра.

И след като независимите артисти най-сетне имат свое пространство, обърнахме поглед към традицията - най-старият театрален фестивал Варненско лято с неговия "филиал" "Световен театър в София" и неговият директор Николай Йорданов продължават да водят у нас най-големите световни имена в театъра и танца.

Докато ние бяхме на театър обаче, в Турция и Сирия се случиха най-смъртоносните земетресения в историята. За пострадалите от тях се погрижиха фондация „Три жени“ - Сибина Григорова, Кръстина Стефанова и Десислава Олованова.

Един друг проблем – нелегалния пазар на кръв в България и недостатъчните ѝ количества - адресирахме заедно с Българска организация за доброволно кръводаряване - гражданска инициатива, за която ни разказаха нейната председателка Стефка Попова и д-р Йонка Лазарова.

Тогава, на улицата, видяхме протест с една голяма надуваема лисица и разбрахме, че младежите от "Невидими животни" се борят лъвски срещу експериментите с животни и използването им за козметични, фармацевтични и модни цели.

Други младежи ни отведоха при „Концерти БГ“ – организация, създала мрежа, която свързва музикантите, младите български рок и етно банди с технически персонал, пространства и зали, и организира техните изяви.

Една от тях – Диляна Курдова – се оказа от малкото истински специалисти по хорА в България – тя ни разказа как издирва и пази паметта за автентичната българска народна хореография с нейната фондация „Феникс Перпетикум“.

От новата рок, през народната, та до класическата музика… ни отведе най-старият класически фестивал „Софийски музикални седмици“, който също ни изуми с богатата си програма, за която ни разказа неговият директор Момчил Георгиев.

Така стигнахме и до "Студията" – инкубатор за следващото поколение актьори. Спомнихме си заедно с Александър Беровски, Светослав Добрев и Диана Досева непрежалимия създател на това уникално театрално пространство за млади актьори… Бончо Урумов.

Като заговорихме за театър, стана дума и за кино – и така успяхме да вземем интервю от най-прочутия в цял свят съвременен италиански режисьор Паоло Дженовезе, направил прекрасни филми като „Перфектните непознати“ и гостувал в София по покана на Жаклин Вагенщайн, директор на фондация Синелибри, която прави първия български фестивал за кино и книги.

След киното обаче заминахме за Тутракан и Белене, изпратени там от Таня Желева от World Wilde Fund България, където преживяхме невероятни дни, посрещнати от местните водачи по Дунава – Кристиан Якимов и Мирослав Михайлов. Видяхме Тутракан и Белене през техните професионализъм, гостоприемство и истории, и никога няма да ги забравим.

Но сянката на остров Персин се надвеси над нас и така се наложи да посетим действащия затвор – бивш концлагер, където комунистическите служби са заточвали без съд и присъда непокорните, интелектуалците, земеделците и турците, отказали да сменят имената си. На място ни разведе екскурзоводката Мартина Савова от „Дунавска вълна“, а повече за Концлагера научихме от архитект Александър Генчев от Фондация "Белене", както и от сина на един от лагеристите – диригента Веселин Байчев.

Пак там срещнахме и Луиза Славкова, директор на фондация „Софийска платформа“, която всяка година прави Лятно училище по история в Белене.

Нашите 24 филмчета приключиха с невероятно пътешествие – обиколихме южна България и нейните изоставени, красиви села, водени от Десислава Димитрова от Slow Food България и така срещнахме най-прекрасните баби, които пазят традициите, храната и гозбите си – Румяна Джибова, Теменужка Матева, бабите от село Габрене и пчеларите - семейство Джобкови. Пак по време на това пътуване се натъкнахме на д-р Марио Дърпатов, един от основателите на Приюта за стари магарета в с. Баничан, който е спасил стотици животни в пенсия от клане и е дело на международната организация Ветеринари в действие.

И това са само част от Историите за доброто, които искахме да ви разкажем. Защото вярваме, че доброто е заразно.

„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Офф медия“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови