Свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония, бил един от триста и осемнадесетте отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики в град Никея. Тук заедно с останалите той изобличил Арий в ерес. Свети Ипатий притежавал силата да изцелява различни недъзи и да изгонва бесове. В едно село превърнал горчивата вода от планинския извор в сладка, а на друго място, по неговата молитва, от земята потекъл извор с топла лековита вода. Ипатий успял с помощта на молитва да убие и една страшна змия, която при царуването на Констанций се настанила пред входа на съкровищницата и не пускала никой да мине. Заповядал извън града да разпалят голяма пещ. Взел светителския си жезъл и с Божията помощ повел змията като пленник. Повел я през града до мястото, където била запалена пещта и й заповядал да влезе вътре. Змията се хвърлила вътре и изгоряла, а всички присъстващи повярвали в чудотворната сила на стареца. Когато светецът се завръщал на своя светителски престол, последователи на учението на Новат,  му устроили засада в един тесен проход между планинска пропаст и брега на едно блато, въоръжени с ножове и колове. Щом приближил, те го нападнали внезапно, наранили го тежко и го хвърлили от високия бряг в тинята на блатото. Убийците скрили тялото му в една пещера наблизо. Земеделецът, чиято била пещерата, открил тленните останки на светеца и съобщил на жителите на града. Всички се стекли и погребали с почести Ипатий.   Източник: http://www.pravoslavieto.com