На 1 май отбелязваме Деня на труда и на международната работническа солидарност. Още през 1882 г. възниква заради желанието на профсъюзите да осигурят на работниците един почивен ден. Чества се официално от 1894 г.

На 1 май 1886 година профсъюзите в САЩ провеждат неофициална стачка, в която участие вземат над 300 000 души от цялата страна. Исканията на работниците са свързани с въвеждането на 8-часов работен ден. Протестите продължават три дни. В Чикаго се намесва полиция. Убити са поне четирима души, а 200 са ранени.

Работниците отвръщат с нов протест, този път против полицейското насилие. Протестиращите хвърлят бомба. Загива един полицай, а шестима са ранени.

Седем от участниците в митинга са набързо осъдени и екзекутирани. По-късно те са оправдани.

Случилото се в Чикаго предизвиква множество демонстрации, с които да се изрази солидарност. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам взема решение за ежегодни демонстрации на 1 май и призовава всички свои последователи да не работят на този ден, за да бъде признат 8-часовият работен ден, като скандират и лозунги за свобода.

В много държави отбелязват Деня на труда, като в някои от тях е и официален празник. В редица страни Денят на труда се отбелязва в края на лятото. В САЩ и Канада е в първия понеделник от септември.

В България 1 май е обявен за официален празник през 1939 г. След 1945 г. започва да се отбелязва с манифестации из цялата страна.

Днес държавата не се ангажира с масово честване, но той е все така официален празник и неработен ден. Денят на труда се отбелязва по традиция от БСП и синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“.