Часът е 18.30. Преди час кацнахме в Киев и сега бързаме за Майдана. Когато пред мен се появява първата барикада, съм впечатлен - по телевизията изглеждаха по-малки. Проходът е тесен и на зиг-заг. На всеки ъгъл стои протестиращ в бронежилетка, с каска и дървена или метална палка. На лицето имат черни маски и не изглеждат никак приветливи. Не спират никого да влиза или излиза от площада, но все пак имаше някакъв фейсконтрол.

Излязохме на ул. "Крешчатик", която води към площад "Независимост". С присъщия ентусиазъм на новобранеца започнах да снимам трескаво. По протежение на цялата улица са наредени палатки, от които излиза дим. Хора цепят дърва и почистват около тях.

По улицата се движат както и обикновени граждани, така и въоръжени и маскирани протестиращи. След един-два дни престой в Киев и аз се научих да различавам т. нар. туристи от участниците в Евромайдана.

Стигнахме до самия площад, където палатките като че ли са наредени безразборно - това беше първото ми впечатление. Ала после разбрах, че всъщност ред има. Навсякъде има полеви кухни и пунктове, където се раздава чай и храна.

Насочихме се към сцената в центъра на Майдана, която работи 24 часа в денонощието, а на нея излизат различни артисти, групи, четат се стихове, на екрани се пускат интервюта, новини.

Виждам и баща, довел и двете си дъщери да ги снима край барикадите, а те пък от своя страна се впечатляват от лазерите, които прожектират по фасадите на околните сгради герба на Украйна. На всеки час звучеше химна на страната. С ръка на сърце всички пеят. Някой се провиква "Слава Украине" и наоколо всички хорово отговарят "Героем слава".

Забелязахме и плакат на палатка, който не можем да си преведем. Така се запознаваме с Костя и неговите хора от Кривой рог, най-дългия град в Европа. Поканиха ни на чай в палатката. Интересно ми беше да видя как се живее в тези палатки. Помещението се отопляваше от два легнали, заварени един за друг варела. От едната страна се слагаха дървата, а от другата имаше отвор с кюнец, който излиза в горната част на палатката.

Разпитваха ни за България. Някои не знаят, че сме в ЕС. Когато им казах, че пенсиите са в порядъка на 100 евро, ми зададоха въпроса може ли да се живее с тази сума. В Украйна средната пенсия е 250 - 300 евро. На въпроса ми защо са на площада, Костя ми отговаря, че никога не се е занимавал с политика, но на 28.11.2013 г. - когато вижда как "Беркут" бият децата - се организират в Кривой рог и пристигат в Киев. На тази дата милицията силово разгони студентите от Майдана.

Ние казваме, продължават нашите домакини, че чужди деца няма. Не може да се бият безогледно нашите деца и ние да гледаме безучастно. Не подкрепят никоя партия и не се наемат да кажат какво ще се случи след като революцията победи. Сега са тук да се борят срещу "мафиотското управление на Янукович, всеобщата корупция и за достоен живот на нашите деца". Гледат ни с недоверие, че и при нас мафията е на власт и се заиграва с Путин, учудени са, че 8 месеца протестираме без успех. Разделяме се с обещанието да ги посетим пак.

Запътваме се към ул. „Грушевски". Там на 19 януари подразделението "Беркут" и вътрешни войски влизат в бой с майдановци. Шест са жертвите от страна на протестиращите от тази улица пред стадиона "Динамо Киев". В този момент там има три барикади, охранявани от бойците на Майдана. Стоят изгорели камионетки и коли, всичко е пропито от черна пепел, останала от стотиците изгорели гуми. Охранявя се предимно от момчета от "Десен сектор". Това е организация на украинските футболни фенове. Когато един фен на "Динамо" е пребит до смърт от милицията, те се събират и казват, че свалят шаловете на различните отбори и слагат шала на Украйна. Сега са на площада. Молят ни да не снимаме момчетата без маски и ни пускат до втората барикада - по-напред през нощта не може, там има само бойци. Говорим си с момчетата, като се топлим край един варел. Разказват какво се е случило на 19-и. Показват ни местата, където са загинали техни приятели. Сега там има цветя, поставени са икони, горят свещи.

Тръгваме от ул. "Грушевски" и решаваме да проверим дали можем да влезем в Киевската община. Това е първата сграда, завладяна от революционерите. Охраната проверява документите ни и ни пуска. Влизаме в голяма зала, където има медицински пункт, информационен център и интендантски кът. Раздават се шалтета и одеяла на тези, които желаят да спят в сградата. В единия ъгъл на голям екран се гледа телевизия, а наоколо спят хора. Късно е и ние усещаме, че хората се притесняват от нас. Така че си тръгваме.

На следващия ден решаваме да посетим първо лагера на контрапротеста, наречен Антимайдан. Ограден е от милиция и не ни допускат вътре. На улицата десетина активисти стоят с еднакви плакати, на които пише "Стоп майдан". Възрастна жена с рупор в ръка ни пита от къде сме. Когато й отговаряме, започва да пита: "Е, как сте сега, когато сте в ЕС? Станахте ли по-богати, живеете ли по-добре? Та вие сте най-бедни в Европа". Отговаряме, че за това не ни е виновен ЕС. Тя ни прекъсва с твърдението, че на Украйна не е нужна Европа, че няма да позволи няколко безделника на Майдана да тласкат страната към Запада, който желае само да обере залежите на Украйна. Нашата спътничка Тихомира я пита не се ли страхува от руския ботуш? Афектирана, активистката обяснява, че тя самата е рускиня и роднините й живеят в Русия. Напускаме Антимайдана с чувството, че сме си загубили времето.

Влизаме на Майдана от барикадата на ул. "Институтска". Там е друга сграда, завзета от протеста.Това е бившият „Палац Октябърский”, понастоящем „Палац Свобода”. Ежедневието си тече. Едни цепят дърва, други ги подреждат до походната кухня, почиства се наоколо, изнася се боклук. Към нас се приближава мъж и ни пита откъде сме. Започва да ни обяснява ситуацията. Той е от Чернигив ( това е украинското име на града, познат у нас с руското Чернигов). Тук е настанена Чернигивската сотня - привърженици на партията Свобода. Сотня е група от 15-20 или повече души. Обикновено сотните се образуват на регионален принцип. Има Кримска сотня, сотня от студентите на Лвов и т.н. В цялата сграда живеят различни сотни от западна и централна Украйна, привърженици на ПП "Свобода". Националистическата формация е за забрана на комунистическата партия и нейни разклонения, както и всеобща лустрация. Нейни активисти свалят паметника на Ленин в Киев на 8.12.2013 г.

Към нас се присъединяват и други членове на Чернигивската сотня. Отново ги питам защо са тук. Получавам отговор от Олексей, бивш военен: "Когато видях как бият децата ни, някак рязко станах националист". Питат ни дали искаме да видим как живеят. Сградата е със строг пропусквателен режим. Всички притежават баджове и гривни, с които се легитимират. Молят ни да почакаме на входа и след малко пристига коменданта на сградата. Той ни запознава с правилата и ни моли преди да снимаме да искаме съгласие. В интерес на истината никой не отказа да бъде сниман.

Показват ни кухнята, къде спят, бойно снаряжение, каски, палки, щитове. Помагам на едно момче, което си прави протектори за ръцете и краката. Реже пластмасова тръба напряко и прикрепя кече от вътрешната страна. Разказват ни как в началото са рязали бутилки от минерална вода, след това са ги прикрепяли с тиксо. Алкохолът е абсолютно забранен, както в сградите, така и на самия площад. Който пие, бива изгонен без право да се връща на Майдана. Когато задавам въпроса ще се реши ли проблемът с оставката на Янукович, с усмивки ми отговарят, че не иде реч само за сдаване на властта, а за съд. Има вече 6 жертви и 35 трайно изчезнали. Обясняват зависимостта на президента от Москва и Путин и са убедени, че щурм на милицията ще има, което ще доведе до жертви и от двете страни. "Борбата е за независимостта на Украйна".

Малко по-късно домакините искат да ни заведат до Украинския дом. Това е бившият музей на Ленин. Там има оборудвана хирургия, информационен център и зала, в която се помещава библиотеката. Тя е организирана и ръководена от Мила Иванцова, която разказва как за една седмица са събрани над 10 000 книги и непрекъснато пристигат нови. Всеки може да вземе книга, като напише на бележка "Честное слово", с което се задължава да я върне. На дълга маса са се събрали художници, които рисуват върху каски национални мотиви, патриотични лозунги, икони на светии... Тихомира взе четка и изрисува една от каските на нашите придружители. В голямата зала всяка вечер музиканти изнасят концерти. Присъствахме на изпълнението на „Пианисти - екстремисти”. Това бяха класически музиканти, пристигнали от барикадите, свириха с маски на лицето.

Става дума за "афганците" - това са бивши военни от Съветската армия, воювали до 1989 г. в Афганистан. Олексей предлага да ни заведе при тях, те спят на площада в палатки. До тях достъпът е ограничен, не желаят да бъдат притеснявани. Изчакваме пред входа на техния лагер, пазен от постови. Олексей излиза с един от тях, който внимателно ни сканира и ни пита какво ни интересува, след което ни кани вътре. Позволяват ни да снимаме. Всички са в униформи и при тях цари абсолютна чистота. Разполагат с интернет и телевизор. Казват ни, че сме единствените журналисти допуснати в лагера. Питам как ще приключи всичко това.

Спокойно ми отговарят, че не знаят, но за тях крачка назад не съществува - ако революцията не победи, тях ги чака затвор, където ще бъдат ликвидирани. Говорим, че барикадите могат да бъдат превзети само с тежка техника, но тя в градски условия е нож с две остриета. Всеки спрян БТР става барикада. Обясняват ми, че си имат свои способи това да се случи. Разказват, че на Майдана има и други военни от спец. наза (части със специално назначение) от бившата Съветска армия. За тях споменават - "Момчетата не са воювали, но и те са сериозни хора". Говорят спокойно, с обрани емоции, хора знаещи какво могат. Когато напускаме техния лагер, ме хваща страх колко сериозни са нещата.

През тези дни непрекъснато задавах въпроса: Как ще приключи тази революция? Разговарях с хора извън Евромайдана и с бойци от революцията. Всички бяха убедени в победата на революцията. Някои изказваха мнение, че няма да се стигне до още жертви. Мнозина твърдят, че Янукович ще капитулира, тъй като всички заграбени пари от властимащите са на Запад и няма да рискуват да ги загубят. Други обаче казват, че Путин е страшно притеснен от това, което се случва в Украйна и ще опита всичко, за да задържи Янукович на власт. Ако революцията победи, същата очаква и Русия.

Лично аз се моля да няма жертви.

Слава Украине!