Макар и хладно и дъждовно, лятото дойде, а с него и най-приятната част от годината: летните фестивали. Първи е LoudFestival, новото начинание на организаторите от Loud Concerts, които досега организираха Каварна Рок Фест. Подобно на последните две издания на фестивала в Каварна, LoudFestival беше насочен към по-тежкия звук и по-разнообразния избор от банди, а организаторите удвоиха усилията си в амбицията да предложат на българския метъл фен нещо подобно, ако не по мащаби, то поне по стандарт, на западноевропейските фестивали.

Точно това виждаме още при влизането във фестивалната площ. Тя е ситуирана встрани от Терминал 2 на летище София и феновете биват посрещнати от огромните транспаранти на входовете, до които специално за фестивала е направена нова спирка на автобус 84.

Самата фестивална зона приютява щандове с мърчъндайз (помислено е дори за пункт, откъдето могат да се набавят мокри кърпички, батерии и други), уютна открита постройка, където е зоната за консумация, инфо център, караоке и тента за предвидените signingsession-и с групите.

Те започват навреме и първи зад масите сядат SymphonyX, които усмихнато и вежливо разписват всичко – от оригинални дискове до обикновени листчета – и въпреки ограниченото време успяват да обърнат внимание на всеки от феновете си.

Така протичат срещите и с другите две групи, които са потвърдили signingsession-и за първия фестивален ден – Tristania и Lacuna Coil, и когато те свършват, феновете започват да се редят до лентата, която все още ограничава достъпа до сцената.

Около 16:00 ч. достъпът е открит и следва традиционното тичане за първи ред докато норвежците от Tristania невъзмутимо завършват саундчека си. Близо час по-късно те излизат отново на сцената, този път вече за самото си участие и нахъсано се впускат в „The Year of the Rat”. Стилът им – симфоничен готик метъл с женски вокали – моментално грабва публиката и въпреки прежурящото слънце, групата е стабилно окуражавана.

Tristaniaсе състоят от седем члена, което прави музиката им много раздвижена и разнообразна, като вокалите се поделят между певицата Mariangela Demurtas и китаристите Kjetil Nordhus и Anders Høyvik Hidle, които отговарят съответно за чистите и харш вокалите.

Като на откриваща банда са им дадени само 40 минути и след закриващите „Tender Trip to Earth” и “Exile”, се налага да отстъпят сцената на Lacuna Coil. Музикантите обаче са впечатлени от все още малобройната публика и казват, че на следващия ден ще гледат фестивала заедно с нея.

LacunaCoil са едно от най-популярните имена на модерната готик метъл сцена и са перфектен избор за лайн-ъпа след Tristania. Шестимата италианци излизат на сцената в еднакви „униформи”, предвождани от чаровната Кристина Скабия и с „IDon’tBelieveinTomorrow” подхващат сет, който е съставен почти изцяло от песни от последния им албум „DarkAdrenaline”, излязъл преди около половин година.

Въпреки това публиката припява на новите парчета, включително с пълна сила на моментално утвърдилия се сингъл от последния им албум “Trip the Darkness”. Краят е запазен за „Spellbound”, но преди него Кристина Скабия не пропуска шанса да се пошегува с феновете като започва да ги разпява с припева на един от хитовете на Лейди Гага.

Тук вече идва преразпределение на редиците, защото „дамските” готик групи следва да бъдат сменени от полските блек метъл легенди Behemoth, очертаващи първата сериозна стилова смяна за деня.

Макар и концертът да не се провежда в заснежена борова гора, за което някои дай-хард блекметъл фенове съжалят, поне палещото слънце милостиво се скрива зад дъждоносните облаци и под ситния ръмеж се появяват познатите герои Нергал, Инферно, Орион и сесийния китарист Сет, обилно намазани в задължителния за стила corpsepaint.

След кратко мачкащо интро четиримата разцепват небето със злокобни класики като Moonspell Rites, а в калта между сцената и мишпулта се заформя бясно пого, в което има дори ранени. След час призоваване на Сатаната, пиене на кръв, обърнат кръст, оформен от палките на Инферно и появата на Нергал с маската на име „The Coreov Hell” на биса, Behemoth напускат сцената сред спорадични ревове от страна на публиката и се оголва разкаляният терен, който по-късно създава доста неудобства за феновете.

По програма вече е време за прогресив метъл титаните Symphony X, които поднасят сет, половината от който е съставен от песни от последния им албум „Iconoclast”. Въпреки това той е достатъчно балансиран и разгръща напълно виртуозните способности на музикантите, както и изумителните вокали на Ръсел Алън. Ненапразно групата се поставя на едно ниво с майстори в стила като Дрийм Тиътър, макар и да са доста по-подценявани, нещо което и самият Алън спомена, когато представи групата и по-специално китариста Майкъл Ромио.

На американците са дадени около час и десет минути, в които ставаме свидетели на брилянтно солиране и изумителните композиции с марка SymphonyX, недостатъчни на феновете обаче, които вече се надяват и на самостоятелен концерт на бандата с пълнокръвен сетлист.

С 20 минути закъснение на сцената излизат W.A.S.P., за които това е пето посещение в страната ни. Въпреки 30-годишнината им, която гордо се отбелязва от транспаранта зад барабаните на Майк Дюпке и фанелката на Блеки, сетлистът не се различава изобщо от нормалния за групата и съответно следват хитовете на групата като “On Your Knees”, кавърът „The Real Me”, “L.O.V.E. Machine”, “Wild Child” и две парчета от последния албум на групата „Babylon”, преди на двата видеоекрана на сцената да започнат кадрите от видеоклипа към разтърсващата “The Idol” от епоса „The Crimson Idol”.

Меланхоличното настроение обаче бързо е сменено от „I Wanna be Somebody” и традиционното разпяване на публиката, след което следва дълга пауза и бис от още три класики. Всичко е изсвирено едно към едно със студийните версии и концертът е с дължина малко над час, което вече е нормата за W.A.S.P. дори и на самостоятелни участия.

Рутината обаче има и една добра страна и това са вокалите на Блеки, които звучат много запазени и не могат да бъдат удавени дори и от лошия звук, който постави пред изпитание всички групи през деня. В заключение можем да кажем, че макар и групата вече да не поема никакви рискове и изпълненията й да са еднакви дори в рамките на напълно различни турнета и години, към нея винаги ще има интерес от страна на българската публика.